Лекции по Икономика

2. Административна власт

Според теори¬ята за разделение на властите (най-пълно формулирана от френския юрист и философ Шарл дьо Монтескьо) в държавата се разграничават три от¬делни власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Монтескьо при¬ема, че във всяка държава съществува тройното деление на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна, като това деление се явява гаранция за политическата свобода в държавата и за предотвратяване злоупотребата с власт. Всяка от трите власти е поверена на отделен носи¬тел (отделна група органи), който е независим или сравнително независим от другите две власти. Трите власти са проява на единната държавна власт. Основните преимущества на принципа на разделение на властите са: ограничаване в упражняването на властта (цялата държавна власт не е съсредоточена в едни и същи ръце); контрол върху упражняването на властта (едните органи могат да контролират дейността на другите); и рационално групиране на функциите по реализиране на държавната власт (разпределяне на компетенциите на държавните органи). Чл. 8 на Консти-туцията на Република България постановява, че държавната власт се раз¬деля на законодателна, изпълнителна и съдебна..Тези форми на държавна власт носят характерни черти на държавна власт и те имат характерни белези, които ги отличават една от друга.
Изпълнителната власт (executive power) е административната власт (administrative роweг). Тя е поверена на изпълнителните органи на държа¬вата, т.е. на органите на държавната и местната администрация. Изпълнителната власт е част от управлението на държавата, натоварено с въвеждането (или изпълнението) на законите, както и на ежедневните дела на правителствено ниво. Начело на изпълнителната власт е президентът (при президентска или полупрезидентска република) или министър-председателят (при парламентарна република или конституционна монархия).
Р България по силата на своята конституция е парламентарна република. Това определя, че основният изпълнителен орган в страната е Министерският съвет, който се излъчва от народното събрание. В сравнение с неговите правомощия компетнициите на президента и вицепрезидента са по-ограничени. Независимо от това българският президент в определени случаи може да играе решаваща роля. Това се определя от начина на неговото избиране и на неговите компетенции.
Президентът на републиката e държавен глава. Той се избира пряко от избирателите за срок от пет години (вицепрезидентът се избира съвместно с президента на републиката). Този начин на избор определя и възможността той да има висок обществен авторитет.
Президентът на републиката:
• след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство;
• насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание (когато народното събрание не може да излъчи правителство президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори);
• сключва международни договори в случаите, определени със закон;
• обнародва законите с указ, който се приподписва от министър-председателя или от съответния министър (в това отношение той има право да откаже обнародването като упражни по този начин правото си на отлагателно вето. Това вето може да бъде преодоляно като Народното събрание приеме повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители, в този случай президентът е длъжен да обнародва закона в 7-дневен срок от получаването му);
• назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
• назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България. Той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Възглавява Консултативния съвет за национална сигурност обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет, обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.
Министерски съвет е основният изпълнителен орган в страната. Той ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили. Кандидатът за министър председател се излъчва от най-голямата парламентарна група, комуто президентът възлага да състави кабинет. След това Народното събрание гласува предложения министър председател и министерски кабинет. Правомощията на Министерския съвет се прекратяват с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя, при смърт на министър-председателя. До избирането на новия Министерски съвет старият продължава да изпълнява своите функции Министерският съвет упражнява административен контрол върху отрасловите министерство и ведомства. В своята дейност Министерският съвет е под прекия контрол на Народното събрание. Отделните министри и министър-председателят са задължени да отварят на питания на отделните народни представители.
Наред с тези органи, функционират и местни органи на изпълнителната власт Статутът и компетенциите на местните органи на изпълнителната власт зависи от териториалното деление на Република България. Тя понастоящем е разделена общини и области. В рамките на тези административно-териториални единици се изграждат местни органи на изпълнителната власт.
Изпъл¬нителната или административната власт се проявява и осъществява чрез административната дейност. Основните характеристики на административната дейност като про¬ява на изпълнителната власт се разглеждат по-нататък в темата – Функции на публичната администрация.