Лекции по Икономика

4. Задължения и права на държавните служители

За разлика от обичайния ред на изброяване „права и задължения" поставянето на задълженията преди правата при държавните служители се прави умишлено. Задълженията на държавните служители, като служители на държавата, стоят на първо място, едва след това идват правата им. И когато говорим за права на държавните служители, най-напред става дума за предоставените им права/правомощия в качеството им на държавни служители, които те могат да използват и прилагат в тяхната дейност, за да постигат възложените им от държавата задачи. Едва след това, или поне на друга плоскост - трудовоправна плоскост - идват техните права, които произтичат от трудовите им отношения.
За осъществяване на държавната служба държавните служители имат редица задължения, които произтичат от принципите на държавната. Държавните служители при изпълнение на своята служба се ръководят от законите и законосъобразните актове на органите на държавната власт. Те трябва да:
- прилагат точно и правилно закона и другите нормативни актове;
- изпълняват своите функции справедливо и безпристрастно;
- при осъществяване на своята служба да се ръководят от интересите на държавата и съответните териториални общности;
- изпълняват задълженията си добросъвестно и съобразно общественото благо и интереси;
- спазват и защищават правата, законните интереси и свободите на гражданите;
- спазват държавната дисциплина.
Законът за държавния служител предвижда и други изрично изброени задължения на държавния служител:
Задължения към гражданите: Държавният служител е длъжен да се произнася без забава по искането на гражданите. Той трябва да удовлетворява точно и своевременно тези от тях, които са законосъобразни, и да съдейства за признаването на техните права и законни интереси. Държавният служител е длъжен да не проявява грубост, невъзпитание и неуважение към гражданите, които обслужва.
Задължения относно начина на изпълнение на държавната служба:
Държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. Задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика.
Задължение за подпомагане и съдействие на органите на държавната власт: Държавният служител е длъжен активно да подпомага и съдейства на органите на държавната власт при осъществяване на техните правомощия.
Задължения, произтичащи от йерархическата подчиненост: Държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповедите на по-горестоящите органи и държавни служители ( но държавният служител не е длъжен да изпълни неправомерна служебна заповед, издадена по установения ред, когато заповедта съдържа очевидно за него правонарушение; не е длъжен да изпълни и нареждане, насочено срещу него, неговата съпруга или съпруг и други роднини).
Задължение за опазване на служебна тайна: Държавният служител е длъжен да опазва служебната тайна да не разгласява факти и сведения, станали му известни при или по повод изпълнението на служебните му задължения.
Забрана за изявления: Държавният служител не може да прави изявления от името на администрацията, освен със съгласието на органа по назначаването.
Задължение за уведомяване: Държавният служител е длъжен да уведоми органа по назначаването ако по време на осъществяването на служебното му правоотношение възникне някое от основанията за недопустимост за заемане на държавна служба, т.е. вече не е налице някое от условията или е нарушено някое от ограниченията за назначаване на държавния служител.
Задължение за опазване престижа на държавната служба: При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба.
Задължение за деклариране на имотното състояние: При встъпването си в длъжност и всяка година държавният служител е длъжен да декларира своето имотно състояние пред органа по назначаването.
Задължение за спазване на работното време: Държавният служител е длъжен да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задължения.
Държавният служител имат право:
• на професионална квалификация и преквалификация;
• на повишаване в държавната служба при придобиване на определен служебен стаж;
• на предсрочно повишаване в ранг;
• на социално и здравно осигуряване;
• право на обезщетение.
Наред с тези права, които произтичат от трудовите функции на държавните служители, държавният служител има и някои специфични права и свободи:
• свобода на мнението - държавният служител има право свободно да изразява мнения относно законосъобразността и целесъобразността на дадените му нареждания и да предлага по-удачни решения;
• членство в политическа партия;
• право на сдружаване в професионални организации и сдружения с идеална цел и право свободно да образуват синдикални организации;
• право на стачка - когато предявените искания, свързани със служебните и осигурителни отношения не са уважени, държавните служители могат да обявяват стачка, но осъществяването на стачката се извършва чрез носене на подходящи знаци и символи, протестни плакати, ленти и други, без д се преустановява изпълнението на държавната служба.
Освен това държавните служители още имат право:
- да получават отличия и награди;
- да искат писмено оформяне на служебен акт, когато в отправената до тях устна заповед се съдържа очевидно правонарушение или при нейното изпълнение могат да настъпят значителни трудновъзстановими вреди;
- държавните служители имат право на възнаграждение за извършваната от тях работа;
- осигуряването на държавните служители се урежда със закон.
Общият статут на държавните служители се урежда от Закона за държавния служител. Редица специални закони уреждат статута, правата и задълженията на държавните служители в отделни ведомства, напр. -Закон за Министерство на вътрешните работи, Закон за висшето образование, Закон за научните степени и звания и др. Трудовите права и задължения на служителите в администрацията, които не са държавни служители, се уреждат от Кодекса на труда.
Етични задължения на държавните служители. Държавните служители имат и етични задължения, които произтичат от етиката на държавния служител. Някои от етичните задължения са намерили израз в нормативната уредба.
Етичните задължения, прозтичащи от различните професии, независимо от разнообразието им, се проявяват основно в две важни направления - степента, в която дадена професия е свързана с работата на определено административно звено и определен държавен служител, и, степента, до която в дадена професия съществуват ясни, общи и задължителни етични правила. В тези случаи се говори за професионална етика (лекарите имат своя професионална етика, учителите - също, следователите -също). Но когато администрацията се разглежда също като професия, наред с първичните професионални етични задължения се създава нова съвкупност от етични правила, свързани със специфичния характер и място на извършване на административната дейност. На трети план, но на определящо за държавната служба ниво, идват етичните правила за реализиране на държавната служба. Така че, в ценностната система на държавния служител влизат етичните правила на неговата тясна професия, етичните правила на административната професия, и етичните правила на държавната служба, произтичащи от особеността на характера на тази институция.
Разбирането, че държавните служители в своята дейност трябва да се подчиняват на етични норми, не е ново. Съществували са писани и неписани морални кодекси или кодекси за етиката на държавните служители. Първият кодекс на етиката на публичните администратори е бил приет в 1924 г. от Международната асоциация на общинските управления. Той е бил кодекс, който е отразявал стремежа към антикорупция и деполитизация в движението за общински реформи, но не е съдържал регламентирани етични правила, отнасящи се до самата административна професия и сферите на образование, медицина, инженерство, опазване на обществения ред и други. Впоследствие, с развитието на публичната администрация, когато отпадна наивното разбиране, че администрацията трябва да бъде отделена от държавната власт и държавната политика, а държавната политика и държавната администрация бяха възприети като части на един и същи процес, основният акцент падна върху морала като неотменима част на публичната администрация.
Държавният служител трябва да действа не само в условията на икономия, ефективност, навременност, полезност, координираност, целенасоченост, но трябва да се съобразява с високо отговорния критерий за морал. Критерият за морал на държавния служител е общественият интерес. Държавните служители трябва да са предани на обществения интерес. Държавните служители са платени от държавата, т.е. от народа, и упражняват своите правомощия от името на държавата, която действува от името на народа. Властта и компетентността, която притежават държавните служители, трябва да бъде използвана само в интерес на обществото. „Общественият интерес" е много широко понятие, но основното е зачитането на общественото благо, на интересите на гражданите и държавата вместо частно икономическите или лични интереси, или политически изгоди за администратора и свързани с него кръгове.
Държавните служители трябва да действат обективно и безпристрастно и да вземат решенията си въз основа на събраните данни и независима професионална преценка. Действия в резултат на предубеждение, пристрастие, външен натиск са недопустими в моралния облик на държавния служител.
Те трябва да проявяват уважение към законите, държавата и държавните институции и да дават личен пример с поведението си на гражданите. Не трябва с поведението си или с актовете си да дискредитират държавата, правителството или учреждението, в което работят. Държавният служител трябва да бъде порядъчен както в служебния, така и в личния си живот.
Нарушаването на законите и незаконосъобразно поведение като корупция, неизпълнение на служебни задължения и други неправомерни действия на държавни служители се установяват и наказват по правен ред. Държавният служител не трябва да допуска да се създава впечатление, че той действа под влияние на лично отношение, или лична предубеденост и емоции, че той е предубеден от конфликти на интересите, или е повлиян от нямащи официално отношение към службата му фактори. Той не трябва да ходатайства, както и да допуска да се ходатайства пред него. В същия дух, ако не съществува изрична забрана, държавният служител трябва да се въздържа от извършването на дейности или действия, уронващи престижа на ведомството. Възможно е да се предяви забрана или ограничения за съпругата/съпруга на държавния служител да упражнява служба или дейност, която е несъвместима със службата на администратора.
Държавният служител не само че не трябва да използва служебното си положение за лично облагодетелствуване или за облагодетелстване на негови близки или на политическите кръгове, с които е свързан, но не трябва да създава такова впечатление. Приемането на подаръци, хонорари, стоки и услуги по намалени цени от хора, които могат да имат интерес от служебното положение на администратора, водят до спадане на уважението и авторитета не само към конкретния служител, но и към функционирането на административната система. Използването на служебното положение за осигуряване на работа или други изгоди за членове на семейството или приятелите водят към същия резултат. Извършването на финансови сделки като инвестиции, бизнес, участие в приватизационни процеси, в които са замесени крупни финансови интереси, е неприемливо за етичния статут на държавния служител. По същия начин се поставя въпроса и с използване на държавната длъжност за постигането на лични политически цели. Макар и да не е в нарушение на закона, такова поведение създава впечатлението, че държавният служител използва заеманата длъжност за лично облагодетелстване.
Етични задължения възникват и в отношенията на държавните служители към гражданите. Повечето от тези задължения влизат в т.нар." култура на администрацията". Държавните служители трябва да третират гражданите еднакво и с необходимото уважение. Те трябва да ги упътват и при грешка да им дават необходимите обяснения и инструкции. Не трябва да има неоправдано разтакаване, отлагане, разиграване на гражданите. Административните преписки трябва да се решават в къси срокове. В работата на държавния служител трябва да има прозрачност и откритост. Неговите постъпки и решения трябва да са мотивирани и мотивите за тях да бъдат обявявани на заинтересуваните лица. Езикът, с който си служи държавният служител, трябва да бъде грамотен, ясен и литературен.
Етиката в държавната администрация засяга много по-обширен кръг от въпроси от изложените, свързани както с професионалната, така и с общочовешката етика.