Ценовата аграрна политика най-често е свързана с изхода на селскостопанското производство, т.е. регулиране на цените на селскостопанската продукция. В редица случаи, обаче, е целесъобразно регулирането да се извършва на входа на селскостопанското производство. В тези случаи аграрната политика се характеризира като правителствена интервенция върху пазарите за производство на селскостопански фактори. В икономическата литература, често, тя се нарича политика за интервенция върху ресурсните или факторни пазари за селскостопанското производство. Тази интервенция е насочена към пазарите за земеделска земя, селскостопански машини, торове и препарати, горива, фуражи и др. По този начин косвено се влияе и върху не селскостопанските сектори на икономиката, т.е. влияе се върху част от промишлените дейности, в които се създават тези ресурси. Причините за правителствена интервенция върху факторните пазари за селскостопанското производство са различни.
I. Държавата се намесва, тъй като селскостопанските производители са многообразни, те нямат необходимата пазарна сила, за да могат да влияят върху производителността на тези ресурси, особено когато производителите имат монополно положение, което им позволява да предлагат тези ресурси по монополно високи цени.
II. Държавната намеса върху ресурсните пазари е причината от проявяващата се в световен мащаб тенденция на изоставане цените на селскостопанските продукти спрямо увеличените цени на произведените от други отрасли ресурси за селскостопанско производство. Това изоставане е продукт от технологичния прогрес, който по-бавно настъпва в селското стопанство.
III. Държавната интервенция върху ресурсните пазари често е обусловена от отрицателните последици от други правителствени политики. Например продължаващото предлагане на политика за поддържане ниски цени на хранителните стоки.
IV. Държавната интервенция върху ресурсните пазари се свързва и с необходим капитал, който производителите трябва да инвестират при увеличение на цената и модернизиране на производството. Много често създаването на хидромелиоративни или прилагане на съвременни технологии е възможно от малък брой производители. Те имат необходимият капиталов ресурс, но такъв ресурс липсва в мнозинството от производителите.
V. Правителствената интервенция върху ресурсните пазари се налага с цел контрол върху използването на дефицитни ресурси за селскостопанско производство.
VI. Правителствата контролират ресурсните пазари и с цел недопускане използването на ресурси, които са вредни за здравето на човека, особено това се отнася за химическите препарати, които селскостопанските производители ползват, но имат отрицателни последици върху здравето на човек.
VII. Правителствата контролират ресурсните пазари с цел опазване на околната среда. Именно по тази причина те насочват селскостопанските производители към екосъобразни производства.
Ресурсната аграрна политика може да има различни цели. Най-често се прилага с цел ускоряване на техническия прогрес, с ускореното внедряване на съвременни технологии. От тази гледна точка ресурсната аграрна политика не е свързана с доходите на производителите. В развиващите се страни ресурсната политика винаги има и социален аспект. Тя често се съобразява с доходите на производителите. Например ресурсната политика е насочена към нискодоходни производители или към производители, които използват скъпоструващи вносни ресурси. Ресурсната аграрна политика има и конкретни цели :
Подпомагане на производителите с цел преодоляване на рисковото им поведение и страх при използването на нови ресурси
Избягване на грешки при използване на нови ресурси особено при комбинацията им съобразно местните условия
Да се създаде по-стройна система на доставка на ресурси там и в региони при които достигат информационни новости
С цел да се комбинира доставката на ресурси с отпускането на кредити за тяхната покупка
С цел регулиране и контролиране пазара на елитни животни и сортове семена, което е предпоставка за съвременно земеделие
С цел регулиране и контролиране на ползването на пестициди на химически препарати с цел производство на здравословни храни
Да се стимулира използването на национални ресурси в сравнение с вносни ресурси
Да се осигурят източници за продукция на ресурси, субсидирани цени за скъпоструващи национални ресурси.
Посочените конкретни цели характеризират ресурсната аграрна политика като многоцелева. В редица случаи тя се комбинира с други типове аграрна политика. За нейното прилагане могат да се ползват различни икономически лостове (мерки).