Вътрешната среда на организацията представлява съвкупността от различни взаимосвързани елементи, които функционират заедно, за да бъдат постигнати целите й. Тези съставни части се управляват, т.е. планират, организират, координират, ръководят от мениджъра на организацията. Поради това, че те подлежат на промени е прието да се наричат вътрешни променливи. Те са взаимно свързани и взаимозависими
така, че въздействието върху една от тях оказва влияние върху останалите. Едно от главните задължения на мениджърите е да постигнат хармонично функционално съответствие между отделните компоненти.
Основните вътрешни променливи са: цели, сътрудници, структура, технология и задачи.
Целта представлява краен резултат от дейността на организацията. Определянето на целите стои в основата на изграждането на всяка организация. То изпълнява координираща дейност, от която се информират сътрудниците за това, към което всеки от тях трябва да се стреми.
Целите на организациите са да задоволяват обществените и индивидуални потребности със стоки, предмет на тяхната дейност.
Сътрудниците са част от човешките ресурси, които постъпват от външната среда по определени критерии. Те са активна вътрешна променлива на организацията.
Технологията е определен, конкретно използван начин за изпълнение на задачите от сътрудниците. Чрез използваната технология организацията преобразува ресурсите в стоки, които задоволяват потребностите на населението.
Структурата на организацията представлява съвкупност от нейните компоненти и относително постоянните връзки между тях, чрез които тя остава работоспособна и стабилна.
Задачите са предписани работи, които се изпълняват в предварително определен срок. Те съответстват на възприетата схема за разделението на труда.
Вътрешната среда на организацията е мястото, където се изявява мениджърът. Работата вътре в предприятието му отнема по-голяма част от времето.
Повечето от организациите функционират най-малко на три равнища на управление. Те се различават едно от друго, но се застъпват, като всяко едно от тях предполага различен аспект на мениджмънт. Това са:
- равнище на управление на производството, т.е. равнище на управление на операциите;
- техническо равнище;
- стратегическо равнище на управление.
