Лекции по Икономика

1.1. Същност, роля и значение на малкия бизнес

През последните 15-20 години в икономическата теория и практика се наблюдава определен интерес към проблемите на възникването, развитието и просперитета на малките фирми. Причината за това е, че делът и значението на малкия бизнес непрекъснато расте както в развитите пазарни икономики, така и в страните, намиращи се в началото на развитие на пазарното стопанство.
Дребният бизнес е основата на всяко едно пазарно стопанство. Относителният дял на малките и средните предприятия в общия брой на фирмите в развитите страни се движи от около 70 на сто във Великобритания до над 95 на сто в САЩ, Япония, Германия и Франция. Те създават около 2/3 от новите работни места, а делът им в обществения продукт е в рамките на 40-60 на сто. Във всички страни малката фирма е носител на технически прогрес и иновативно предприемачество. Важната роля на дребния бизнес в стопанския живот се потвърждава от наложилото се мнение, че състоянието на дребните фирми в една страна е своеобразен индикатор за общото състояние на икономиката.
Разрастването на сектора дребен бизнес в западните страни се оценява като сигнал за преход от мениджърска към предприемаческа икономика. У нас и в другите страни от Източна Европа се наблюдава едновременно преход към нова икономическа система, към мениджърска и предприемаческа икономика. От възможностите, които икономическата свобода разкрива, се възползват не само мениджърите на старите предприятия, но и хиляди свободни хора, които искат да постигнат материалната основа на своята независимост, а именно - малкия бизнес.
Съществуват разнообразни мнения относно причините за растежа на малките фирми и самозаетостта през последните години. Някои специалисти разглеждат растежа на малкия бизнес като краткосрочна реакция на преструктурирането на големите фирми, други ги считат за продукт на дългосрочните промени в икономическата структура, която се очаква да даде положителни резултати. Като обяснение на тенденцията за нарастване броя на новите фирми се посочват големия брой макроикономически фактори, за основни от които се считат следните:

1. Разрастване на сектора за услуги

Една от най-забележителните характеристики на индустриалните общества през последните три десетилетия е нарастване на заетостта в сферата на услугите в сравнение с производствения сектор. Тъй като в сектора на услугите малките фирми доминират в много по-голяма степен, отколкото в производството, тази промяна трябва да доведе до увеличаване на заетостта в малките фирми. В по-малка степен увеличаването на работните места в сферата на услугите (на т.нар. бели якички) отразява и отделянето на някои функции по сервиза от производствените фирми.

2. Безработицата

Увеличаването на безработицата в много от страните в преход и тези от ЕС през последните години се разглежда като съществена причина за нарастването на малкия бизнес по два начина. Първо, тя действа като изместващ и мотивиращ фактор, като поставя пред хората нова възможност - самозаетостта. На второ място, въпреки неблагоприятната среда, която създава, рецесията е в състояние и да увеличи възможностите в областта на бизнеса. В такива периоди се увеличава предлагането на евтино оборудване втора употреба и се появяват пазарни ниши пред новите, гъвкави, специализирани фирми с по-ниски общи разходи от тези на големите предприятия.
Необходимо е обаче да се отбележи, че безработицата е в състояние да увеличи предлагането на предприемачи, но не винаги увеличава дела на заетостта в малкия бизнес, тъй като новите фирми просто изместват старите. Затова безработицата действа като фактор в единство с други налични такива, а не самостоятелно.

3. Увеличаване на доходите и промяна в пазарното търсене

Третият макроикономически фактор, предлаган за обяснение на нарастването на малкия бизнес, включва промените на пазарите, а не толкова предлагането на предприемачите. Смята се, че съвкупното увеличаване на разполагаемия доход в индустриалния свят през б0-те и 70-те години води до промяна в образците на търсене по посока на оттегляне от масовите, стандартизирани стоки към по-разнообразните и пригодени към клиента стоки, които ефективно се произвеждат от дребни производители. Гъвкавите и специализирани фирми са в състояние да конкурират и изпреварят големите предприятия именно на разширяващите се пазари на "персоналните" стоки. По този начин висококачественото занаятчийско производство очевидно се стимулира от увеличеното търсене на специализирани стоки и услуги, а те най-често се предлагат от малки фирми, особено където може да се установи подходяща форма на организация на бизнеса.

4. Техническата промяна

Революцията в микроелектрониката и в другите производствени технологии през последните няколко десетилетия намали бариерите пред навлизане на определени производства, като позволи на по-малките фирми да бъдат по-ефективни от големите и увеличи гъвкавостта на оборудването. Съвместно с увеличаването на пазарното търсене на специализирани продукти, тези технически промени подобряват способността на малките фирми за адаптиране към пазара. В секторите, където технологичната промяна е съществено конкурентно предимство, и в традиционните такива, където новите технологии могат да увеличат гъвкавостта, малките фирми капитализират своето вътрешно предимство - способността за бърза реакция на пазарната промяна и способността да се произвежда висококачествена и нестандартна продукция, която се конкурира ефек¬тивно с тази на големите фирми, които разчитат на масовото производство за намаляване на разходите.

5. Фрагментацията на големите фирми

Възраждането и нарастването на малките фирми може да бъде отнесено към променените стратегии на големите фирми. Много големи фирми в края на 70-те и началото на 80-те години реагират на нарасналата несигурност на пазарното търсене, технологичните иновации и трудовите пазари с разчленяване на своите процеси и чрез субконтракти, лицензи или франчайзинг за дейностите си.
Относно влиянието на този икономически фактор има различни разбирания, които са базирани на регионални и национални характеристики и закономерности на малкия бизнес.Това е логично, тъй като зависимостта между фрагментацията на големите фирми и формирането на нови фирми показва различни стойности по географски региони. Например Shut и Whittington предполагат, че по-подходящо е фирмите, създадени чрез фрагментиране на дейности на големите предприятия, да бъдат смятани за зависими поддоставчици, отколкото за независими фирми. Други изследвания показват, че съществува тенденция значителна част от основателите на нови фирми да произхождат от средни и малки фирми.
Прегледът на икономически промени, които се смятат като основни причини за нарастване броя на малките фирми показва, че:
• факторите, влияещи върху експанзията на малките фирми, са взаимосвързани и не действат изолирано;
• съществуват различия между регионите и страните по отношение на видовете нови фирми и на процесите, водещи до тяхното създаване.
Взаимозависимостта на икономическите фактори и пазарните и технологичните промени е важна за увеличаване необходимостта от осигуряване на гъвкавост в производството и по този начин осигуряване на значителни предимства за малките фирми. Аналогично, икономическата рецесия, нарастването на броя на работните места в сферата на услугите и търсенето на специализирани нестандартни услуги, могат да се смятат за стимулиращи създаването на нови фирми фактори.
По-голямата част от посочените макроикономически фактори (безработица, фрагментация и техническа промяна) обуславят възникването и функционирането на малкия бизнес и в страните от Централна и Източна Европа (в частност и в България). Заедно с тях съществуват специфични за страните, намиращи се в началото на пазарна икономика, исторически и икономически предпоставки, които генерират самостоятелната бизнес инициатива. По-важните от тях са свързани със смяната на модела на икономическата система, оттеглянето на държавата от повечето сектори на националното стопанство и правно регламентираната възможност на собствениците да се разпореждат, стопанисват и контролират собствеността си. Предприемаческата инициатива, основана на частната собственост, съчетана с ниска капиталова осигуреност, се реализира в най-висока степен чрез създаване на малък бизнес.
Малкият бизнес с присъщата си гъвкавост се утвърждава на пазара с ограничен пазарен дял, което не предизвиква сътресения в едрия капитал. Приоритетната му способност оперативно да отговаря на колебанията на пазарната динамика го прави особено привлекателен за огромна част от потенциалното предприемаческо съсловие.