1. Същност на счетоводната
политика
Счетоводната политика се определя
като съвкупност от конкретни принципи, бази, установени правила и практики,
приети от предприятието при съставянето и представянето на финансовите отчети.
Тя включва съвкупност от технологични принципи, способи за регистриране,
предаване, оценка, обработване, актуализиране, съхраняване и ползване на
създадената счетоводна информация за определен период, възприети от
ръководството на предприятието.
Всяко предприятие определя своята
счетоводна политика като има предвид нормативните актове по счетоводство и
други нормативни актове, които имат непосредствено отношение към дейността на
предприятието. Системата на счетоводната политика осново се определя от съдържанието
на приложимите счетоводни стандарти. Т.е. счетоводната политика се свързва с
провежданата общонационална методология на счетоводството, но конкретизирана в
отделната стопанска единица.
2. Оповестяване в годишния
финансов отчет
Избраната
и разработената от предприятието счетоводна политика подлежи на оповестяване в
годишния финансов отчет. Това оповестяване се извършва в специално предвидено
приложение към годишния отчет. Предприятието е задължено да оповести всяка съществена
промяна в счетоводната политика в сравнение с предходния период и да посочи причините за
извършената
промяна.
Законът за счетоводството приема
изискването за възможно запазване на възприетата през предходния отчетен период
счетоводна политика. В този смисъл, всяка промяна следва да става по изключение и
при оправдана за промяната обективна необходимост.
Техниките за оповестяване
включват: вмъкнати в скоби пояснения, забележки под основния текст,
спомагателни схеми, препратки, корективни сметки и други. Вмъкнатите обяснения
имат предимство пред забележките под основния текст и спомагателните схеми.
Вмъкнатите обяснения правят оповестяването в текста на самия отчет. Докато
допълнителната информация, когато е поставена в забележка под основния текст,
може да не бъде забелязана. Ако допълнителната информация не може да бъде
оповестена в сравнително кратки и стегнати вмъкнати обяснения, трябва да се
използва забележка под основния текст.
3. Възможно запазване на
счетоводната политика
Счетоводната политика се
разработва до началото на отчетния период и по принцип не се променя до края на
годината. Допуска се да се извърши промяна на счетоводната политика през
отчетния период, когато това се изисква по закон или по счетоводен стандарт,
или ако промяната ще доведе до по-точно представяне на събитията или сделките
във финансовите отчети.
Препоръчително е възможно
запазване на счетоводната политика и през отделните отчетни периоди. Целта на
приложението на този принцип е да се продължи използването на избраните методи
за оценка на активите и пасивите за измерването на пренесената стойност
(разходите) на видовете активи. Чрез това запазване ще се постигне
тъждественост в прилагането на счетоводната методология. Квалифицирането на
запазването като възможно означава, че са разрешени промени в използваните
методи за количествено измерване на стойността, респ. за метрификация на
стойността на счетоводните обекти. Промените в методите има смисъл, когато се
прецени, че прилагането на алтернативни методи на съществуващите ще доведе до
по-точно измерване на стойността на активите и пасивите и на стойностния
резултат. Изисква се обаче задължително отразяване и оповестяване на
настъпилите промени в използваните методи за оценка по установения начин в
счетоводните отчети. Възможното запазване на счетоводната политика е характерно
и за такава важна стойноста оценка на пренесената стойност на дъготрайните
активи като амортизацията.
4. Сигурност и надеждност на
информацията във финансовите отчети чрез счетоводната политика
Счетоводната политика се
разработва от съставителя на годишните финансови отчети, но може да се възложи
и на дипломиран ескперт-счетоводител или на специализирано одиторско
предприятие или специализирано счетоводно предприятие. Тя се утвърждава от
ръководния орган на предприятието.
Определената и одобрена
счетоводна политика трябва да дава сигурност и надеждност на информацията,
отрадена във финансовите отчети. Тя трябва да дава възможност за достоверно
представяне на резултатите и финансовото състояние на предприятието; да
откроява икономическата същност на събитията и операциите, а не просто тяхната
правна форма; да е неутрална и безпристрастна; да е пълна и подробна по
отношение на всички съществени аспекти; да е необходима и полезна за вземане на
икономически решения от потребителите на информацията.
