Лекции по Икономика

13. Кризите в предприятията


1. Причини за възникване на кризите
Публикациите и изследванията в областта на кризите определят две групи фактори, които имат непосредствена връзка със стабилността на организациите. Първата група обхваща макроикономическите и структурни условия на окръжаващата среда. Тези фактори оказват системно въздействие върху всички фирми и върху икономиката като цяло. Те могат и оказват влияние върху процента на фалиралите фирми, но не могат да спомогнат за разграничаване на фирмите, които ще фалират, спрямо тези, които оцеляват.
Втората група кореспондира с вътрешната устойчивост на организацията. Вътрешните фактори получават количествено изражение чрез финансовите показатели (отношения) и могат да се използват за сравнение между фирмите. Не всички показатели имат възможността да различат фирмите, които предстои да фалират, от тези, които оцеляват.
·   субекти на кризите
Кризите обхващат не само отделните предприятия, но и финансовите институции. Обобщено научните изследвания за кризите във финансовата система са представени чрез описание на традиционни и съвременни модели. В първата група са включени моделът на Minsky-Kindleberg, на асиметрия на информацията (Mishkin-Stiglitz), на ликвидната криза (Diamond-Dybvig). Съвременните модели са: на моралния риск, на финансовата паника и на балансовия ефект.
За целите на настоящия курс са разгледани отделни фрагменти от широкия обхват на темата, а именно, нещата които имат отношение към кризите в предприятията и в частност за българските предприятия.
·   влияние на макроикономическата среда
Ограничаването на макроикономическите сътресения е особено важно както за икономическия растеж, така и за успешното функциониране на бизнеса. До 1997 г. в страната съществуваше нестабилната макроикономическа ситуация, изразена във висока и/или променлива инфлация, циклични колебания в икономическата активност и непоследователно външнополитическо поведение. Всичко това затрудняваше доброто управление на ликвидаността. Индустриализацията на България се основаваше на изграждането предимно на големи предприятия, чийто външен пазар беше политически осигурен и ориентиран предимно към СИВ и развиващите се страни. В тази връзка разпадането на СИВ, ембаргото срещу Ирак, войната в бивша Югославия и т.н. бяха сътресения довели до влошаване състоянето на износа и перспективите за стопански растеж на предприятията. Непостоянната външноикономическа среда оказа негативно влияние върху значителна част от бизнеса в страната. В несигурна и влошаваща се икономическа среда много предприятия прекратиха дейността си или продължиха работа с малка част от капацитета си. Това повлия отрицателно и на темповете на икономически растеж на страната.
·   вътрешна устойчивост на фирмата
Спадът на печалбите и загуба в пазарните дялове са индикатори за нарушена вътрешна устойчивост на фирмата. До криза може да доведе също липсата на последователност при прилагането на определени мерки и правила. Ето защо грешките в менажирането са както самостоятелно основание (причина) за криза в предприятието, така и допълнителна предпоставка за задълбочаване – хроничност на временните финансови затруднения.

2. Теоретични и имперични модели на кризите
В научната литература се посочени няколко теоретични и имперични модели, които обясняват факторите, които детерминират кризите в организациите (предприятията). Тези модели не се конкурират, а по-скоро взаимно се допълват.
·   теоретични модели
- традиционен модел
Според традиционния (компромисен) модел на капиталовата структура, развит в теорията на Modigliani & Miller (М-М), с увеличаване на задълженията на фирмата, нарастват разходите свързани с финансовата й криза. От една страна ефектът от нарастване на дълга е обвързан с данъчна полза от него, като “нарастването на съотношението дълг-собствен капитал намалява размера на платените данъци”. Заедно с данъчната изгода е възможно и неблагоприятно проявление на този ефект – нарастване на вероятността от неплатежоспособност (фалит) и свързаните с нея разходи, който намаляват стойността на фирмата. Особеностите на счетоводното отчитане, данъчните закони и слабия финансов контрол, дават възможност българските фирми да декларират минимални печалби и дори загуби, с цел избягване плащането на данъци. Наложените ограничения за слаба капитализация в Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО), ограничава възможността за приспадане на лихвите от облагаемата печалба и от там данъчната изгода от дълга. Ето защо нарастването на съотношението дълг-собствен капитал по-скоро е тревожен показател, от колкото значим индикатор за изгода от дългово финансиране.
Изпадането на дружеството в неплатежоспособност е свързано с два вида кризисни разходи – преки и косвени. Преките обхващат всички правни и административни разходи, свързани с ликвидацията или реорганизацията на фирмата при нейния фалит. Косвените разходи представляват намаление в стойността на фирмата вследствие засягане интересите на икономическите субекти, с които тя има взаимоотоношения. При фалит фирмата напуска бизнеса, което може да ощети нейните клиенти, доставчици, служители и конкуренти и да намали стойността й.
- модел на асиметрия на информацията
Асиметричната информация е друга форма на пазарно несъвършенство. За българските условия, това се проявява в различни направления – “кратка история в условията на пазарна среда”, “адекватно прогнозиране на състоянието им в бъдеще”, “липсва изградена система и традиция за представяне на значима информация за дейността на отделните фирми”. Недостатък на модела е, че поради “особености на счетоводното отчитане представяните от фирмите финансови отчети често не представят реалното им финансово състояние” . Ето защо е необходимо по-детайлно да се разглежда това направление. Важно е разкритата информация във финасовите отчети да не е прекалено обща. Малко полезна е например информацията, ако в отчета се посочи, че дружеството разполага с достатъчно краткосрочно финансиране, за да посреща нуждата си от ликвидни средства през следващата година. Вместо това, дружеството следва да посочва източниците на краткосрочно финансиране и обстоятелствата, за които има основания да се счита, че могат да се отразят на източниците на ликвидност. Този риск може да съществува, когато търсенето на клиентите варира в зависимост от бързи технологични промени в сферата на дейност на компанията.
- модел на ликвидната криза
Моделът онагледява възможността дружеството да генерира достатъчно парични ресурси, с които да посреща нуждите си от парични средства. Въпросът за ликвидаността следва да се разглежда в дългосрочен и краткосрочен план и в контекста на собствената дейност на дружеството. Препоръчва се ясно да се дефинират тенденциите, обстоятелствата или рисковете, които ще доведат или за които има основание да се смята, че ще доведат до съществено повишаване или намаляване на ликвидността на дружеството. Разглеждат се вътрешните и външни източници на ликвидност и неизползваните източници на ликвидани средства.
В случай, че възвръщаемостта от основната дейност на дружеството се окаже по-малка от изискуемата цена на привлечения капитал вследствие на икономическата стагнация и неблагоприятна конюнктура, възниква опасност от ликвидна криза и неплатежосопособност при твърде голям дял на привлечения капитал.
- балансов подход
Според балансовият подход, банките и фирмите имат големи валутни пасиви, влошаващи тяхното финансово състояние при девалвация на националната валута и водещи до масови фалити.
- модел на Minsky-Kindleberg
Моделът на Minsky-Kindleberg може да се разглежда като класически модел на бизнес-цикъла. Тук кризата “представлява онзи етап от бизнес-цикъла, които включва последната част на подема и първоначалната част на рецесията”. Надценяването на потенциала за растеж работи в обратна насока и може да доведе до икономически спад.
- модел на криза в стратегията
Всяка историческа епоха съдържа в себе си специфични фактори на успеха, като извиква на дневен ред различни управленски виждания и теории. Промените в пазарната среда, в която функционират фирмите изискват те да се нагаждат по нея, т.е. налице е лъкатушене, а не праволинейност. Типичен пример на нова зависимост е обвързването на българската икономика със стопанския цикъл на европейското икономическо пространство. От това следва, че динамиката в движението на макропоказателите в Европа пряко влияе върху динамиката на българския икономически процес.
Моделът проследява адекватността на управленската стратегия с усложняването и динамизирането на външната среда. Погледнато в исторически план, моделът показва, че йерархията на най-важните показатели за едно предприятие се е променила. Ето защо, постигането на набелязаните цели изисква хармонизиране на фирменото съществуване с бързо променящия се свят.
- модел на криза в ръководството
В модела разработен от Арженти се прави опит да се интегрира качествения в количествения подход. Сред някои от симптомите за кризата е лошото ръководство на фирмата. Ето защо, Арженти се концентрира върху отрицателните качествени характеристики на фирмения мениджмънт: авторитарно ръководство, пасивен управителен съвет, нефункциониращо управително тяло на фирмата, слаби фирмени финанси, повърхностност на управлението, председателят на борда е и изпълнителен директор.
Тези отрицателни характеристики се определят като "дефекти на ръководството". Към тях могат да бъдат добавени и "дефектите в счетоводството и финансите" (липса на бюджетен контрол, липса на планиране на паричните потоци, забавена реакция спрямо възникващите промени, липса на система за контрол на разходите и неизвестни разходи), за да формират критерия "дефекти", причиняващи фалит.”
·   емпирични модели
Излизайки от теоретичните модели, емпиричните изследвания се фокусират върху следните значими фактори – рентабилност, осезаемост на активите, данъчна изгода от дълга, растеж на фирмата и други. 
Други анализатори изследват показателите: оборотен капитал, общо активи, реинвестирана печалба, брутна печалба, пазарна стойност на фирмата, продажби и т.н.
За нуждите на емпиричните изследвания, размерът на фирмата е представен чрез натурален логаритъм от нетните приходи от продажби. По-големият размер на фирмата намалява вероятността от фалит, а от там и кризисните разходи на дълга.
“Фирмите с висока рентабилност, малко недългови данъчни облекчения и висока ефективно корпоративна данъчна ставка имат големи данъчни изгоди от дълга си и би трябвало да се очаква да са с по-високо съотношение дълг-собствен капитал.”  
- модел на Z-оценки
Във финансовата литература един от най-популярните модели за прогнозиране на фалита на фирмите е известен под името Z-оценки, чиито автори са Бийвър (1966) и Олтман (1968). Сърцевината на техния модел включва използването на система от финансови показатели, включени в регресионен модел. Регресионният модел е основан на вариационни редове от финансови показатели за голяма извадка от фирми. Целта е да се определят тези финансови отношения, които са статистически значими, и да се дефинират техните критични стойности, които разграничават (дискриминират) оцелелите от фалиралите фирми. Всъщност критичната стойност на практика е комплексна (като сума на всички значими показатели на дадена фирма) и това е Z-оценката. Критична стойност на този показател е 0,45 и ако до пет години преди настъпването на кризата това отношение спада постепенно, като при достигането на критично/подкрититично ниво фирмата е или фалирала, или е в предстояща криза.
- коефициент на Олтман (КО)
Коефициентът е изведен на база емпирични изследвания и представлява “по-фина техника” за прогнозиране на фалитите. Олтман използва извадка от 33 фалирали и 33 нефалирали фирми.
 Коефициентът служи за измерване риска от изпадане на предприятията в състояние на неплатежоспособност. Освен това, той индикира предразположението на стопанския субект към фалит.
   
                 БПЛ             Пр.              СК             Фин.Р             Кр.А
КО = 3,33-------- + 1,0--------- + 0,6 ------- + 1,4 --------- + 1,2 ------------ , където:
                 Об.А          Об.А            Пр.К            Об.А              Об.А

КО – коефициент на Олтман;
БПЛ – брутна печалба с лихви;
Пр.- приходи;
СК – собствен капитал; Пр.К – привлечен капитал;
Фин.Р – финансов резултат;
Кр.А – краткотрайни активи;
Об.А – общо активи

FITCH
MOODY'S
S&P
БРА
Определения на БРА
CCC
CC
C

Caa
Ca
C

CCC
CC
C

C1
C2
C3

Означава текуща и определена уязвимост с висока вероятност за фалит в пряка зависимост от неблагоприятни изменения във финансовите или икономическите условия, които определят възможността за навременно изплащане на лихви и главници. В случай на неблагоприятни условия малко е вероятно субектът да изплати своите задължения. Този рейтинг се присъжда на дългове, свързани с други, които са оценени или трябва да бъдат оценени с рейтинг C1. Стопанският субект не е във фалит, но е близко до фалита и е много силно зависим от степента на промяна на външните финансови и пазарни условия.
DDD
DD
D




D
D1
D2
D3
Стопанският субект е във фалит. Рейтинг "D" се използва също, когато изплащане на лихви и връщането на главници се очаква да не бъде осъществено на падежа и се очаква изплащането на дълга да бъде разсрочено за плащане на части (Рейтинги от категория "D" могат да се определят служебно, без участието на Рейтинговия Комитет).



E1
Стопанският субект е в процедура по несъстоятелност. Различните степени отчитат възможността за генериране на положителен паричен поток с цел оздравяване или преминаване към осребряване на активите
 
3. Етапи при проявление на кризите
4. Управление на кризите

Олтман установява критична стойност на КО от 1,8. Ако оценката КО на дадена фирма е под 1,8, осреднено за извадка от подобни фирми, това индикира вероятен фалит в рамките средно на 2,5 години. Точността на метода според Олтман е 95% до една година до фалита, 72% до две години и 48% до три години.
·   несъстоятелност
Дружество, което не извърши дължимо плащане в срок от 60 дни след падежа, се смята за неплатежоспособно. В Търговския закон производството по несъстоятелност е отделено в самостоятелен дял – част четвърта. След като се обективизира състоянието на длъжника – неплатежоспособност или свръхзадълженост се открива производство по несъстоятелност. В зависимост от волята на кредиторите има две възможности за неговото развитие. Първо, да се изготви и представи за одобрение оздравителна програма. В случай, че такава не се приеме или след приемането й длъжникът не я изпълнява се преминава към втората възможност – обявяване на дружеството в несъстоятелност.
При първата ситуация, длъжникът продължава своята стопанска дейност, като едновременно с това е задължен да изпълнява посочените в оздравителната програма реорганизационни мероприятия. Това е времето, през което кредиторите на предприятието кредитират с доверие дейността на длъжника по провеждане на оздравителните способи. Ето защо, в специализираната литература този период се нарича “доверителен”.
Втората алтернатива има само един изход – прекратява се стопанската дейност и започва осребряване на имуществото с цел удовлетворяване вземанията на кредиторите на дружеството.
·   моделът “кредитен рейтинг”
Кредитният рейтинг, дава възможност за съпоставка между отделните стопански субекти. Той представлява мнение по възможностите една фирма да обслужва финансовите си задължения. Кредитния рейтинг не е препоръка за покупка или продажба на актив. Основните компоненти в методологията на INFOSTAT се базират на анализ на резултатите постигнати от конкретния стопански субект, сравнение между тези показатели и показателите характерни за определена категория фирми или организации. Основната тежест при оценката е насочена към разкриване на преспективите за развитие на определене индустрия и ролята на конкретната стопанска единица в тази индустрия.
Наличието на кредитен рейтинг създава общодостъпна инфомационна среда за оценка на финансовия риск и управлението му. Подобрява взаимодействието между финансовите институции и частните предприемачи.
От кредитния рейтинг на емитираните от дружеството дълови инструменти също може да се направи извод за неговото състояние и перспективи за развитие. В долната таблица е направено сравнение между рейтинговите скали при оценка на корпоративни облигации и дългови инструменти с дългосрочна перспектива:

·   предкризисна ситуация
Предкризисната ситуация може да бъде продиктувана от изменчивост на паричните потоци. Причина за това може да бъде чувствителността на фирмата към потенциални загуби от поведението на нейни клиенти и/или доставчици. Една организация може да бъде уязвима към криза в случай, че е неспособна да абсорбира шоковете. Тези шокове могат да са: ценови, ликвидни, свързани с влошаване на кредитите и макроикономическата среда, а също и резки промени върху институционалната структура. Специфичен сигнал за очакване на криза е настъпване на обрат на пазара. Ако той започне да се свива и цените започнат да падат и фирмата няма достатъчно резерви да поеме този шок, а в паниката започнат разпродажби поради недостиг на ликвидност, това са предпоставки за фалит.
·   начало на кризата
Първите признаци на кризата в едно предприятие са: спадът на печалбите и загуба в пазарните дялове. Професионалният мениджмънт би могъл да прикрива спадът в печалбите една-две години чрез промяна в оценките и някои хватки в баланса, но после резултатите стават отрицателни и започва кризата. Намалението в обемите и изоставянето спрямо производствените обеми на конкурентите са индикатор за загуба в пазарния дял. Тези индикатори поставят с острота проблема за своевременна реакция от страна на мениджърския екип на промените в околната икономическа среда. Честа грешка е поставянето на твърде неамбициозни цели - например залагане на ръст с пет-десет процента, когато реалността позволява 30-50 процента при подобрения в разходите и оборотите при определени клиенти или продуктови групи.
До криза може да доведе също липсата на последователност при прилагането на определени мерки и правила. В тази връзка, индикатор за грешки в менажирането могат да бъдат дори “разпилените неща около халетата и административните помещения, натрупана продукция или материали около машини и други”.
·   следкризисен (доверителен) период
Следкризисният период се проявява непосредствено след установяване и признаване обективността на състоятнието, в което е изпаднало предприятието. Констатирането на кризата може да се извърши от ръковоството на дружеството, от собствениците или кредиторите на предприятието.
През този период е възможно дружеството да продължи да извършва стопанска дейност или да бъде прекратено. При втората ситуация се прекратява дейността на длъжника и започва осребряване на неговото имущество с цел удовлетворяване вземанията на кредиторите.
Реализирането на набелязаните мерки при първата ситуация е с различна продължителност. Някои проявяват своя ефект в рамките на няколко седмици, а други в по-дългосрочен период. Това определя продължителността на следкризисния период до стабилизирането на дружеството и преодоляване на кризата, в която е изпаднало.

Доколкото има разминаване в причините, динамиката и характера на възникване и развитие на кризите в развитите икономики и икономиките в преход, то и инструментариумът за тяхното управление е в значителна степен различен. Част от него е неприложим в нашите страни без местна адаптация. Въз основа на анализ на причините довели до кризата се набелязват конкретните мерки за отстраняване на слабостите.
Според д-р Райхл, най-често прилаганите мерки за преодоляване на кризите в предприятията са, то да стане по-лесно управляемо, по-стегнато и гъвкаво. Трябва да се поставят ясни цели пред ръководните служители. Освен това мениджмънтът трябва да покаже, че нещата са сериозни, тоест, ако някой не следва достатъчно последователно поставените му цели, той трябва да усети последствията, дори ако се стигне до уволнение. Друго средство е съкращаване на част от персонала. “Безработните са грижа на държавата. Намаляването на безработицата не е задача на отделното предприятие. Предприятията трябва да действат стегнато и печелившо, иначе няма да са здрави.”
Вариант на преструктуриращо мероприятие е предприятие да изнесе някои от своите дейности, без да си навреди. Такива обикновено са дейностите, свързани с персонала, счетоводството, данъчните консултации, юридическите консултации, но и някои от същинските функции на предприятието, например поддръжката на машини, автомобили, почистването на предприятието, също определени IT-дейности - не е необходимо например всичко да се програмира в предприятието. Разбира се, на външна фирма може да се възложи също изработването на стратегическа концепция за нещо.
Има една проста формула - печалба има тогава, когато разходите са под контрол, тоест намаляват се или се задържат на същото равнище, а в същото време оборотите растат. А ще увеличите оборотите тогава, когато продавате професионално. В крайна сметка предприятието живее от продажбата на своите продукти.
Успехът на предотвратяването и управлението на кризите до голяма степен е свързан с успеха на идентификация на зависимостите. Навременната диагностика на зависимостите е предпоставка за тяхното ефективно управление. Доколкото кризите възникват върху основата на несъответствието на зависимости и интереси, то и управлението на кризите е свързано с процеса на ранна диагностика на интересите и зависимостите.
Многообразието от причини, които пораждат кризите в предприятията определят и широката палитра на възможни решения за преодоляване на слабостите. Най-често срещаните решения са:
- разработване на стабилизираща програма - концепция за саниране на цялостната дейност на фирмата или на отделни нейни производствени звена;
- контрол върху стойността на определени финансови показатели, така че същите да се поддържат под т.нар. “критечен праг”, за да се преодолеят колебанията и възстанови сигурността (доверието) в предприятието;
- оптимизиране на отношението дълг-собствен капитал. Българските фирми имат йерархично подреждане на източниците на финансиране, като предпочитат вътрешното пред външното финансиране. Когато вътрешните източници са недостатъчни, дългът се използва с предимство пред собствения капитал. Поради това йерархичното финансиране на съотношението дълг-собствен капитал не може да достигне оптималните си равнища;
- поддържане положителна величина на собствения капитал, над стойността на съдебно-регистрирания капитал на дружеството. Главната опасност от намаляването на размера на собствения капитал на предприятията (декапитализацията) е загубата на финансова устойчивост и способността им да противостоят на външни въздействия и да изплащат текущите си финансови задължения;
- нова концепция за капитала – той представлява не толкова натрупан запас като такъв, а потенциална възможност да разгръща ново производство;
- нова концепция при реализация на продукцията. За да бъде една фирма активен участник в т.нар. снабдителна верига тя трябва добре да познава своите силни страни, посредством които се отличава и може да създаде стойност за своя клиент.