1. Отчитане на паричните
средства в касата и по разплащателната сметка на предприятието
1.1. Първични документи
а) приходен касов ордер (ПКО) за
местна валута
По своето предназначение този
документ е комбиниран. Той съдържа елементи на разпореждане и изпълнение.
Главният счетоводител разпорежда на касиера да приеме парични средства в
левове, като се визира от кого се внасят средствата, в какъв размер и за каква
цел са предназначени.
Документът се съставя в един
екземпляр от определено лице в счетоводството. Преди да се предаде на касера за
изпълнение, се описва в специален регистър, от където получава своя номер.
Номерацията е годишна. Ако е осигурен ефикасен контрол и по преценка на главния
счетоводител, регистрирането на приходните касови ордери може да става направо
в касовата книга. След заприходяване на паричната сума в касата, касиерът се
подписва и това именно е елементът на изпълнение на подписаната от счетоводителя
повеля в първата част на документа. Върпу ПКО се подписва и вносителя на
средствата.
Приходният касов ордер се описва
в касовата книга, която се приключва задължително в края на деня. Изготвя се
отчет на касиера, който заедно със съставените и приложени към него приходни
ордери се предава в счетоводството за счетоводно отразяване.
Приходният касов ордер се
придружава от квитанция. Тя се издава на вносителя на сумата и е негов
оправдателен документ. Квитанцията е скрепена с подпис и печат и има юридическа
доказателствена сила. Тя не се попълва тогава, когато паричната сума е
изтеглена от разплащателната сметка и е заприходена от касиера в касата на
предприятието.
Според мястото на издаване,
документът е вътрешен, а според обхвата на информацията – единичен и служи за
отчитане на паричните средства.
б) приходен касов ордер за
чуждестранна валута
Този документ има същата
характеристика като ПКО за местна валута – левове. Различава се по това, че се
отнася за чуждестранна валута, която се описва по вид и равностойност в левове.
Съставените и оформени приходни
касови ордери за чуждестранна валута се завеждат ежедневно от касиера в
касовата книга за чуждестранна валута. По-нататък документите имат такова
движение, каквото е движението на приходните касови ордери в левове.
Документът е комбиниран,
вътрешен, единичен и е за отчитане на паричните средства.
в) разходен касов ордер (РКО) за
местна валута
Документът е комбиниран,
вътрешен, единичен и служи за отчитане на паричните средства. Съставя се в един
екземпляр от отговорно лице в счетоводството, определено от главния
счетоводител. Тъй като разходването на средства от предприятието е отговорен
момент от дейността му, РКО се подписва от ръководителя и от главния
счетоводител. Разходните касови ордери се регистрират в специален журнал,
отделно от приходните касови ордери. Тази номерация е годишна. Едва когато
разходният касов ордер се предава на касиера, подписан от упоменатите по-горе
лица, той изплаща сумата. В ордера се посочва целта на плащането и лицето,
което получава сумата. За по-голяма сигурност в разходния касов ордер са
предвидени реквизити за данни от личните документи на получателя или
пълномощника, ако е налице представител на юридическото лице. Както приходните,
така и разходните ордери се описват от касиера в касовата книга, един екземпляр
от която служи за отчет на касиера за деня. Този отчет заедно с касовите ордери
се предава на отговорния счетоводител, който води касовите операции, за да се
направят необходимите счетоводни записвания.
г) разходен касов ордер в
чуждестранна валута
Той има същата характеристика
като РКО в местна валута. Разликата се състои в това, че в него се описва
валутата, нейният вид и равностойността й в левове. Ако изплатената сума е
свързана с комендировка в чужбина, разходният касов ордер се съставя на
основание Заповед за командировка в чужбина.
д) касова книга
Това е прономерован и прошнурован
журнал, в който се описват всички съставени за деня касови ордери. Касовата
книга се води от касиера в два екземпляра. В края на всеки ден се приключва, за
да се установи движението на паричните средства и тяхната наличност. До преди
няколко години, ако тази наличност надминаваше определения за предприятието
касов лимит, сумата в повече се внася по разплащателната сметка в банката.
Вторият екземпляр от касовата книга представлява касов отчет. Той се придружава
от всички съставени през деня касови ордери, които се предават в счетоводството
на отговорния счетоводител. Касовата книга (отчет) е вътрешен, натрупващ
документ.
С оглед правилното съхраняване на
паричните средства и извършването на различни разплащания по безналичен път,
банките могат да откриват в левове и в чуждестранна валута различни видове
банкови сметки. Такава е разплащателната сметка. Нейното предназначение е да
съхранява парите, платими на виждане без срок на предизвестие от клиентите до
банката.
За откриване на банкова сметка, в
т.ч. и разплащателна, се изискват искане за откриване на сметка, към което се
прилагат:
- спесимен на подписите на
лицата, които имат право да се разпореждат с финансовите средства по сметкат
Подписите на тези лица се полагат в присъствието на упълномощен служител от
банката или пък трябва да са нотариално заверени;
- копие от акта, с който са
оправомощени лицата да се разпореждат с парите по откритата сметка;
- удостоверение за регистрация на
лицето, което открива сметката;
- извлечения от учредителния акт
на лицето, което открива сметката като се устонавяват правомощията за
разпореждане с неговите имущества.
Лицето, на чието име се открива
сметка в банката, се нарича титуляр, а банката – обслужваща.
Във връзка с използването на
паричните средства по откритата разплащателна сметка се попълват следните
документи:
е) вносна бележка
Използва се при внасяне на
парични средства в брой по открита своя сметка или по сметка на трето лице.
Този докувент е изпълнителен, вътрешен, единичен и служи за отчитане на
паричните средства. Съставя се в един екземпляр. Визира размера на внасяната
сума, целта на внасянето и името на лицето, което внася сумата. Подписва се от
вносителя.
ж) нареждане – разписка
Съставя се в два екземпляра от
касиера, който тегли суми от разплащателната сметка. Отбелязва се размерът на
сумата (цифром и словом), както и целта, за която тя се получава. Документът се
подписва от ръководителя на фирмата и от главния счетоводител. Подписва се също
така и от получетелят на сумата (касиера). Този документ е комбиниран,
вътрешен, единичен, за отчитане на паричните средства. В първата си част е
разпоредителен, защото съдържа разпореждане до банката за изплащане на сумата с
подписа на получателя и затова има ролята на изпълнителен документ. Единият
екземпляр остава в банката, а вторият се връща в предприятието и се предава в
счетоводството за отразяване на промяната в състава на паричните средства по
разплащателната сметка.
з) чек
Издава се е един екземпляр от
лицето-притежатал на парични средства по банкова сметка. То плаща по безналичен
начин, като използва чековата форма на плащане на суми от своя сметка в полза
на трети лица. Документът е разпоредителен. С него притежателят на банковата
сметка разпорежда на банката да изплати на приносителя на чека определена сума,
която се записва цифром и словом. Чекът се подипсва и подпечатва от нередителя.
2. Форми на безналични разплащания
2.1. Първични документи
а) платежно нареждане
Този документ се използва за
изплащане на суми по директен трансфер (превод), който се нарича още вирментна
форма на плащане. Той представлява ангажимент на банката на платеца да задължи
сметката му и да прехръли на трето лице-бенефицент определена сума пари.
Банковият превод се осъществява по инициатива на платеца. Той депозира нареждане
за плащане в банката, която води неговата сметка, в което се вписват определени
инструкции.
Образецът се използва, когато
плащането става чрез системата БИСЕРА (Банкова интегрирана система за
електронни разплащания). Образецът се попълва в два екземпляра: „Платежно
нареждане” и „Авизо по платежно нареждане”. Когато представените документи са
изрядни, банката ги въвежда в електронната система – два пъти независимо един
от друг, след което автоматично се проверява съответсвието между двата въведени
обекта и ако съвпадението е пълно в края на работния ден нареждането се излъчва
от банката чрез прехвърляне на файлове по електронен път. На контрагентите се
изпраща извлечение или парагон (електронно съобщение от БИСЕРА), за да могат те
да направят своите счетоводни записвания, произлезли от плащането.
Документът съдържа следните
реквизити:
- наименование на банката, чрез
която се плаща сумата, наименования на предприятието, което плаща сумата и
наименование на предприятието, до което наредителят адресира документите;
- място и дата на издаване;
- подписи на наредителя – подписват се лицата, които имат
право да се разпореждат със средствата по сметката, от която се плаща.
Подписите се идентифицират в банката с намиращи се там спесимени, представени
при откриване на сметката;
- име на получателя – точното наименование на
юридическото или физическото лице, получател на сумата;
- номер на банковата сметка, по която следва да се
преведе сумата;
- банков код на получателя;
- размер на сумата;
- основание за плащането;
- наименования на наредителя и номер на банковата му
сметка.
Чрез вирментната форма се извършват следните плащания:
- вътрешни плащания – плащания между клиенти, чиито
банкови сметки се водят в една и съща банкова структура;
- вътрешно-банкови плащания между клиенти, чиито сметки
се водят в различни банкови структури, които влизат в състава на една и съща
банка.
- междубанкови плащания или плащания между клиенти, чиито
банкови сметки се водят в различни банкови структури, които влизат в състава на
различни банки.
