Лекции по Икономика

1.4. Дефиниране на малкия бизнес

Дефинирането на малкия бизнес (МБ) е фундаментален въпрос, който не е намерил досега еднозначно решение в икономическата теория и практиката. Съществува изключително многообразие от становища, концепции, модели и определения. Някои от тях принадлежат на отделни автори, а други на Международни и национални институции.
Значителен брой от дефинициите за малък бизнес, могат да се обобщят в две основни групи:
1. В зависимост от произхода - дефиниции, изведени от национални и международни официални документи (резолюции, закони, постановления); дефиниции, използвани при международни инационални изследвания; дефиниции, изразяващи специфични позиции на автори в научни публикации.

2. В зависимост от използваните критерии - дефиниране чрез използване размерите на фирмата (класификация); дефиниране чрез използване на фазите на организиране на бизнеса (организационно дефиниране).

 Дефиниране на малкия бизнес чрез използване размерите на фирмата

Исторически малкият бизнес датира от преди повече от 4000 г. Той е описван в историческите данни за древните култури - вавилонска, арабска, египетска, гръцка и римска. Продуктите и услугите на малкия бизнес през този период са с много лошо качество и потребителите често остават измамени. В резултат на това малкият бизнес като цяло е пренебрегван и поставян под съмнение. Нещо повече, древните учени Наmmrabi и Кing от Вавилонското царство създават система от 300 закона в защита на потребителите от "безскрупулния" малък бизнес. И до днес, оригиналните закони изписани на мраморни колони се пазят в Лувъра, в Париж. Ето как изглежда един от тези закони:
"Ако строителят, който строи къща, не я направи перфектно и в случай, че къщата падне и собственикът умре, то строителят ще бъде убит ".
През средните векове, когато господстват религиите, малкият бизнес е бил често заклеймяван от църквата, заради неговото отношение към печалбата. Това отношение на църквата и обществото продължава и след 19 век. Ето защо малкият бизнес до наши дни не е предизвиквал голям публичен интерес.
В икономическата литература се срещат различни критерии за идентификация на малките предприятия. Използват се повече от 50 статистически критерия, измежду които численост на персонала, обем произведена продукция, размер на реализираната печалба, стойност на основния капитал, пазарен дял, степен на специализация. Големината на тези показатели е различна в отделните страни.
Първият закон за малък бизнес е приет през 1953 г. в САЩ, когато към американското правителство се създава Администрация по малък бизнес (АМБ). Целта на администрацията е да подкрепя малкия бизнес и да осигури дългосрочно финансиране на малките предприятия. Съгласно закона, " предприятие от малкия бизнес....следва да се счита предприятие, което се намира в независимо владение и управление и което не господства в своята сфера на дейност".
Понастоящем АМБ използва няколко дефиниции за малък бизнес, основно свързани с критериите за осигуряване на държавни поръчки. Базисната дефиниция използва критерий заети лица, когато това касае производството и търговията. Производствените фирми се считат за малки, ако средносписъчният им брой е под 500 заети през последните 12 месеца. Посочват се и някои изключения, отнасящи се до ветерани от войните, инвалиди и по етнически критерии. В такива случаи броят на заетите може да достигне до 1000.


Значително влияние за уеднаквяване на критериите и дефинициите, възприети в отделните европейски страни, имат предписанията на Европейската комисия. Те също търпят известна еволюция. Общ критерий за малки и средни предприятия до 1996 г. Европейската комисия считаше заетостта, лимитирана до 500 души. Въз основа на това се определяха вътрешните критерии за отделните страни.
През 1996г. Европейската комисия извежда нови препоръчителни критерии, според които малки фирми са тези, които отговарят на следните изисквания: не повече от 250 заети, оборот не повече от 40 млн. ЕСU, обща сума на активите по баланса не повече от 27 млн. ЕСU, икономическа независимост.
В същия документ са посочени основните критерии за разграничаване на фирмите по отделни видове според заетостта. Класификацията, включва следните групи:
1. Микро (много малки) предприятия, които са наели не повече от 10 души. Тази група също включва предприятия, които нямат нает персонал и са характерни с т.нар. самонаемане на собствениците.
2. Малки предприятия, в които работят между 10 и 49 души.
3. Средни предприятия, в които е осигурена заетост на персонал, наброяващ от 50 до 249 души.
В съответствие с изведените критерии Eurostat събира информация за отделните страни, разделена още по- детайлно на групи, наречени класове. Отделните класове са формирани от брой заети лица, както следва: без зает персонал; 1-9 души; от 10 до 15 души; от 10 до 19; от 20 до 49; от 50 до 99; от 100 до 199; от 200 до 249; от 250 до 499 и над 500 души. При отчитане на заетостта е възприет подходът на пълната заетост, т.е. съдържа се информация и за заетите във фирмата собственици. На съвременния етап стремежът на Eurostat е при отчитане на заетостта във фирмите да се разграничи самозаетостта на собствениците от наетите във фирмите работници и служители.
Освен определенията, разглеждани като официални и служещи като база за национални и международни сравнения и изследвания, могат да бъдат открити и редица конкретно целеви определения, свързани с точно определени правителствени мерки, програми и закони.
Малкият и средният бизнес в България е регламентиран в Закона за малките и средни предприятия (обн. ДВ., бр. 84 от 24.09. 1999 г.). За да отговори на критериите на европейските изисквания, последните изменения и допълнения са публикувани в бр. 59 от 21.07.2006 г.
Този закон урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика по насърчане създаването и развитието на малки и средни предприятия.
Този закон има за цел да създаде условия за изграждане на благоприятна и стабилна институционална и икономическа среда за създаване и развитие на конкурентоспособни малки и средни предприятия.
Съгласно чл. 3 ал. 1 на този закон категорията малки и средни предприятия включва предприятията, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.
От предприятията по ал. 1 малки предприятия са тези, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
От предприятията по ал. 1 микропредприятия са тези, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.
При изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали предприятието е партньор или е свързано.
С този закон се създаде Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към Министъра на икономиката и енергетиката. Тази агенция е правоприемник на Агенцията за малки и средни предприятия и на Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията към Министъра на икономиката. Изпълнителната агенция се ръководи и представя от изпълнителен директор. Тази агенция е юридическо лице със седалище в София и с териториални звена, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.
Изпълнителната агенция изгражда и поддържа информационна система от данни за: - МСП в Република България; за местни производители, износители и вносители; - организациите, банките, донорските програми, предоставящи целево финансиране на МСП, условията за финансиране и формулярите за участие; - организациите, оказващи друга подкрепа на МСП, включително въвеждане на нови технологии, предоставяне на информационни и консултантски услуги; - проектите, програмите и курсовете за обучение на МСП; - административните услуги, предоставяни от агенцията, включително стандартизирани и унифицирани формуляри, когато има такива.
За осъществяване на сътрудничеството в областта на насърчаване на МСП към Министъра на икономиката се създава Консултативен съвет за насърчаване на МСП към Министъра на икономиката. Консултативеният съвет е съвещателен орган и организационно-техническото подпомагане на работата му се осъществява от администрацията на изпълнителната агенция.
Освен в Закона за малките и средните предприятия законодателно утвърдени критерии за идентифициране на малки предприятия могат да се открият и в счетоводното и данъчното законодателство. В Закона за счетоводството се поставяха и променяха с времето критериите, определящи прилагането на едностранно или двустранно счетоводство от предприятията. Посочените критерии играят ролята на лимитиращ фактор за класифициране на предприятията според тяхната големина.
Подобен подход бе използван и при данъчното облагане. В Закона за ДДС бе утвърден минимален регистрационен праг, който е оборотът от последните 12 месеца. Този праг условно разграничаваше малките от големите фирми.
В заключение можем да обобщим, че голяма част от данъчните закони не съдържат критерии за класифициране на бизнеса, както и облекчени условия за малките предприятия.