Лекции по Икономика

1.5. Предприемачество и малък бизнес

Във всяка страна, организирала стопанството си върху пазарните принципи (свобода на стопанската инициатива, свобода на договарянето, свобо¬да на влизането в пазара, неприкосновеност на собствеността и пр.), малкият бизнес заема значителен дял във вътрешния продукт и осигурява съществен дял в осигуряването на икономическия растеж.
Така например в страните от Европейския съюз около 65% от икономическия растеж се осигурява от малките и средните предприятия. В САЩ над 90% от националния бизнес, включващ около 14 млн. фирми, се осъществя¬ва от предприятията с персонал до 100 души. Нещо повече, всяка страна съз¬дава финансови, организационни и правни предпоставки за подпомагането на малкия бизнес.
В САЩ ролята на координатор, подпомагащ възникването и развитието на малкия бизнес, се осъществява от USSВА (Администрация за малкия бизнес на Съединените щати), основана през 1953 г. Тя представлява инте¬ресите на малкия бизнес в Конгреса на САЩ, осигурява кредити и държав¬ни поръчки, прави достъпна специализираната информация и осъществява обучението му.
Държавата създава чрез преки (държавни поръчки, гаранции и кредити) и косвени средства (данъчни облекчения, обучение, информация) необходимата среда за развитието на малкия бизнес. По този начин тя реализира своето конституционно предназначение, а имен¬но подпомагането и възпроизвеждането на това, което я е създало - частна¬та собственост. Така се създава практическата възможност за формирането на общество от свободни, т.е. независими от държавата хора, които са ос¬новата на всяко гражданско общество и са гаранция за самото демократич¬но развитие на общество.
Анализът на малкия бизнес от страната на учени и специалисти поставя в повечето от случаите ясна разграничителна линия между предприемачеството и малкия бизнес. За предприемачески бизнес се приема обикновено високотехнологичните и среднотехнологичните предприятия, докато малкият бизнес се причислява към нискотехнологичните отрасли и сфери на дейност.
В повечето случаи вододелът между тях се заема от нововъведенията, осъществяващи растежа и отношението към печалбата. На тази основа се изгражда следната логическа конструкция: фирмата, осъществяваща нововъведения, е предприемаческа, която не осъществява такива - не е предприе¬маческа. Но как да обясним с подобна формула фактите, че обикновено високотехнологичните фирми водят до освобождаване на работна сила, т.е. до съкращаване на работни места, докато през последните години над 20 млн. работни места в САЩ и над 6 млн. в Западна Европа са създадени от малкия бизнес.
Причината за подобно разбиране за предприемачеството се крие в следното:
• предприемачеството се разбира като натрупване па богатство, а не като инструмент за осъществяване развитието на обществото;
• иновацията се разглеждат и оценяват като основен източник на растеж;
• предприемачеството се разглежда като вид дейност, а не като същностна характеристика, маниер на работа, поведение, белег на дейността на индивида, възможна във всички сфери на човешката дейност.
Предприемачески може да се нарече всеки бизнес, независимо от неговия профил, размер и сфера на дейност. Пример за това може да бъде фирмата Майкрософт на У. Гейтс с поредния си софтуерен продукт, осъществен в рамките на целия свят. Предприемаческо е поведението и на държавния уни¬верситет, разкрил едновременно с обучението по т.нар. държавна поръчка и обуче¬ние срещу заплащане, с което набира допълнителни средства за издръжката си. Предприемаческо е поведението и на преподавателя, който заедно със своя екип от студенти организира производството на нов счетоводен про¬дукт.
Тяхната цел обаче не е единствено печалбата, а нещо повече - да видят своите идеи, облечени в практическото решение, т.е. развитието на своята идея, а с нея и на практиката. Общото между тях (макар че всички те имат различни цели) е, че оказват силно въздействие (в пряка зависимост от своето място в бизнеса) върху средата, в която функционират и по-точно съдействат за нейното развитие.
Това ни позволява да обобщим, че предприемачески е всеки бизнес, който в крайна сметка води до развитието на средата и обществото, а предпри¬емач в малкия бизнес е всеки дребен производител, търговец, учен, който открива, създава и предлага нови полезности за обществото.
През изминалите години от централизирано към пазарно стопанство, характеризиращи се със свобода на стопанската инициатива в страната, бяха регистрирани хиляди малки и средни фирми. Над 90% от всички предприятия в страните от Европейския съюз също са малки и средни предприятия (МСП) и те осигуряват над 60% от цялата заетост на работната сила.
Малкият бизнес като форма за изява на възможностите и способностите на отделния индивид и като средство за осъществяване развитието на българската индустрия има значителни шансове да придобие чертите на предприемачески малък бизнес. Ако се обобщят проучванията извършени от различни организации и специалисти могат да се посочат няколко важни преиму¬щества от развитието на малките и средните предприятия в страната:
• те са източник на повишаваща се конкуренция на пазара;
• генератор са на нови работни места;
• притежават по-голяма гъвкавост в кризисни ситуации;
• имат по-гъвкава вътрешна организационна структура и възможност за по-бързо и лесно внедряване на иновации;
• благоприятно място са за развитие на предприемачески умения и бизнес култура;
• по-близо са до крайния потребител, по-бързо и ефективно откликват на потребностите му.