Терминът инфраструктура е съчетание от латинските изрази ‘инфра’, което означава долу, по-долу, под, основа и ‘структура’ – строеж, разположение. Следователно, инфраструктурата обхваща елементи, които са необходимо условие за развитие на териториалната система, но не се отнасят към икономическата й структура. През 1995г. американският учен Розенщейн – Родан определя инфраструктурата. Като комплекс от общи условия, удовлетворяващи потребностите на населението и я разделя на : стопанска ( производствена) и социална инфраструктура.
В научната литература и в практиката съществуват различни виждания относно същността на инфраструктурата. Според Утенков например, инфраструктурата се разделя на 2 групи: едната включва елементи, свързани с обслужването на производството (производствена), а другата с обслужване на населението (социална), експерти от Европейската Икономическа Общност разглеждат инфраструктурата като комплекс от елементи за обществено или колективно ползване, които са важна част от икономическото стопанство.
Сложността на инфраструктурата се определя от това, че има йерархична структура – необходимо е да се различават елементите на националното стопанство от тези на отделните райони.
Инфраструктурата, а от гледна точка на възпроизводствения процес се отделя като сфера, обслужваща икономическия оборот в националното стопанство – оборот на продукцията (производствена инфраструктура) и оборот на услугите (социална). По своята икономическа същност, инфраструктурата е съставна част от производителните сили на обществото и нито един от отраслите й не създава краен продукт, а само подпомага развитието на материалното производство. В различните страни има различни схващания за същността на инфраструктурата: В Унгария се приема като съвкупност от оборудване, в Чехия - като ‘мощности за реализация производството на населението’ и др.
Най-точно определение за икономическата същност на инфраструктурата обаче дава Е. Алаев, който казва, че инфраструктурата се определя като съчетание от действащи съоръжения, мрежи и системи, които не се отнасят пряко към производството на материалните блага, но са необходими както на самия процес на производството (производствена инфраструктура), така и за осигуряване нуждите на населението (социална).
Икономическата същност на инфраструктурата се разкрива и от нейната функционална роля в процеса на производство.
Определението на инфраструктурата като икономическа категория е следното: по своята икономическа същност инфраструктурата включва диференцирани по територията на страната метериално-веществени елементи, които осигуряват нормални условия за протичане на производствения процес, за възпроизводството на населението и трудовите ресурси. От така даденото определение могат да се разкрият някои особености на инфраструктурата, които най-общо се свеждат до следното:
1) Инфраструктурата има косвено отношение към производствения процес, тъй като създава нормални условия за неговото протичане, както и условия за възпроизводство на населението и трудовите ресурси;
2) По своята икономическа същност инфраструктурата е част от овещественият труд, който се използва в процеса на възпроизводство и трябва да се възстановява за определен период от време за сметка на новосъздадената стойност;
3) Инфраструктурата може да се разглежда и като несамостоятелен отрасъл на националното стопанство и на материалното производството, но със своите елементи и функции тя е важен фактор за развитие на териториалното разположение на производствените сили;
4) Инфраструктурата не участва в специализацията на териториалните системи, но нейното присъствие и степента на изграденост в съответната територия са предпоставка за икономическия растеж и съчетаване на подходяща жизнена среда.
Като цяло, инфраструктурата изпълнява две основни функции – едната е свързана със създаването на нормални условия за протичане на производствения процес, а втората за създаването на условия за възпроизводство на населението и трудовите ресурси.
Икономическата природа на инфраструктурата е функционална съвкупност от отрасли и дейности, които осигуряват общите условия за производствено – стопанска дейност. Многофункционалният характер на инфраструктурата обуславя и комплексното влияние на факторите за нейното формиране и развитие. Доминиращо влияние за развитието й имат базисните отрасли демографската ситуация, селищната мрежа, отрасловата и териториална структура и др.
Класификацията на инфраструктурата може да се осъществи по различни критерии, но най-често се използват два: функционален и териториален. 1-ят е функционален, т.е. по място и роля на инфраструктурата и преди всичко по нейната функция във възпроизводствения процес. Според този критерий инфраструктурата се дели на 3 вида:
1. Производствена инфраструктура – включва онези обекти и дейности, които създават нормални условия за протичане на производствения процес. Тя вкл. следните елементи:
- ремонтно – инструментално, складово и енергийно стопанство
- строителни и асфалтови бази
- отпадъчно и възстановително стопанство
2. Социална инфраструктура – вкл. обекти и дейности, които създават благоприятни условия за живот и възпроизводство на населението и трудовите ресурси. Основните й елементи са:
- жилищно строителство
- комунално – битово стопанство
- материално – техническа база за търговия, битови услуги и др.
- просвета, култура и образование
- здравеопазване и социално дело и др.
3. Техническа инфраструктура – вкл. цялата съвкупност от технически елементи на национално и регионално ниво, които са свързани с доставката на входящи потоци ресурси, вода, енергия. Тя вкл.:
- енергопреносими системи
- ВиК системи
- Хидротехнически системи и съоръжения – язовири, канали и др.
- Транспортно – комуникационни системи – транспортна мрежа, улична мрежа, газификация и др.
4. Специфични видове инфраструктура:
- екологична
- технологична
- туристическа и др.
Според териториалния критерий инфраструктурата се дели на:
1. Районна - вкл. се инфраструктурните елементи, предназначени за обслужване на икономическите райони и териториално – производствени комплекси. Тя играе роля за формиране не по-големи единици .
2. Локална –вкл. се инфраструктурни елементи, предназначени да обслужват селищни системи, отделни населени места и отделни производствени единици и строителни площадки. Локалната инфраструктурата е резултат от стопанската дейност на човека и е различна за отделните части на страната.
В съответствие с териториалния критерий се разграничават и следните видове инфраструктура – жилищна, селищна, национална, международна.
Сиситемен подход и анализ на инфраструктурата
Важен въпрос при анализа и оценката на инфраструктурата е приложението на системен анализ. Той създава условия за количествена и качествена характеристика на отделните инфраструктурни системи и за разкриване на техните функционални и качествени връзки, както и на цялостния подход за изграждане на инфраструктурата база в териториалните системи.
Системният анализ вкл. няколко подсистеми:
- Класификационна – обхваща анализа и характеристиката на инфраструктурата като цялостен пространствен обект и конкретно на отделните й елементи.
- Функционална – вкл. разкриването и характеристиката на функционалните и причинно – следствени връзки м/у отделните елементи на инфраструктурата по отношение връзките м/у отделните видове инфраструктури ( производствена, социална, локална и т.н.)
- Ресурсна – характеристика на механизма на действие на инфраструктурата като система по отношение на количествената характеристика на функционалните и причинно – следствени връзки в системата, характеристика на права и обратна връзка и др.
- Управленска – вкл. управлението на инфраструктурата по отношение на определянето на рзходите за изграждането на инфраструктурата, количествена характеристика на съществуващата инфраструктурна, обосноваването на необходимостта от внасяне на нови инфраструктурни елементи или развитие, реконструкция, модернизация и усъвършенстване на съществуващата инфраструктурна база и избор на вариант за локализация и др.
В методологичен аспект характеристиката на инфраструктурната база като система изисква да се разкрие връзката, която съществува между входа и изхода на системата. На входа се задава обектът на локализация и основните направления и тенденции в социално-икономическото развитие на териториалната система. На изхода на системата се задава степента на изграденост на инфраструктурната база, която определя темповете и мащабите на развитие на производствените сили в териториалните системи.
Методически инструментариум за анализ и оценка на инфраструктурната база.
Той включва система от критерии, методи и показатели. Критерият за степента на изграденост и от тук за степента на ефективност на използване на инфраструктурната база е равнището на обществената производителност на труда, което е израз при всеки локализационен вариант за осигуряване на минимални разходи за обществен труд, както и за производствена продукция, така и за изграждането и функционирането на необходимата инфраструктурна база. Инвестициите са важен елемент, при изследването на влиянието на инфраструктурата върху социално-икономическото развитие на териториалната система. По своята икономическа същност, те са съвкупност от разходи за създаване на нови и обновяване на съществуващи ДМА от производствен и непроизводствен характер. Материализацията на инвестиции и тяхното превръщане от финансов ресурс в материално-веществен състав на ДМА се осъществява в хода на инвестиционен процес, който включва три стадия:
• Подготовка за инвестициите – проектиране, планиране
• Непосредствено осъществяване на строителство – собствено капиталово
• Основни проекти и мощности и постигане на останалите проекти – технико-икономически показатели
Методична последователност.
При анализа и оценката на инфраструктурната база включва следните етапи на работа:
• Поелементна количествена характеристика на инфраструктурната база, на териториалната система по отношение на елементите на производствената и социална инфраструктура.
• Определяне на осигуреността на отделните териториални системи като цяло с необходимите елементи на инфраструктурата, съобразно действащата нормативна база.
• Определяне на величината на инвестиции за изграждане на нова или реконструкция и разширяване на съществуваща инфраструктурна база.
• Изчисляване и уточняване на общата величина на разходите, необходими за изграждането на инфраструктурна база в съответните териториални системи.
• Разработване на варианти за развитие на инфраструктурна база, съобразно критериите за икономическа, социална и екологична ефективност от развитието на съответната териториална система.