Планиране на Инфраструктурата – част от планирането на инфраструктурата е подготвянето на различни стратегически документи и програми.
Програмирането на инфраструктурата (планиране) е процес организиране, вземане на решения и финансиране, извършван поетапно. Програмирането се описва като мерки със специфични, концентрирани цели, които се комбинират и прилагат чрез последователни, многогодишни програми, които се договарят и прилагат в партньорство. Програмирането е фундаментален, сложен и продължителен процес. То изисква да бъдат създадени необходимите структури и координация между тях, данни и капацитет за анализ и разработване на документи още в самото начало. Разработването на програмите изисква прилагането на цялостен стратегически подход към въпросите на икономическо развитие.
Програмирането изисква двуетапен процес: анализ за диагностициране на нуждите и потенциала за развитие и оформяне, и съгласуване на подходящи действия и мерки.
Процесът на програмиране съдържа четери съвкупности (нива) от документи, разглеждани като основни инструменти на програмирането, всеки от които има специфично съдържание: многогодишни планове за развитие, рамки за подпомагане от Общността, оперативни програми или единни програмни документи и програмни допълнения.
Процесът на програмиране започва се с изработването на План за развитие, който очертава националния контекст и общите цели на развитие. Включва: соц – иконом. Анализ, стратегия, цели, финансови ресурси.
Национални стратегически документи.
1. Националният план за икономическо развитие /НПИР/ на Република България адресира дългосрочни въпроси на социално – икономическото развитие на страната и с него се въвежда комплекс от съвременни подходи за планиране и програмиране. Документът представлява визия за бъдещото развитие на страната.
Принципите на планиране, заложени в НПИР са : на партньорство, на допълняемост, на съгласуваност, на концентрация , на подчиненост, равни възможности на всички граждани.
Етапите на планиране са следните: провеждане на социално – икономически анализ, дефиниране на визия и стратегически цели, определяне на ключови приоритети и оперативни програми, провеждане на оценка на капацитета за усвояване на фондовете, прилагане на НПИР и оценката й.
Осъществяването на визията на НПИР предполага достигането на 3 стратегически цели:
1) Създаване на подходяща социално – икономическа среда.
2) Постигане на устойчив и балансиран икономически растеж, сравним с другите страни.
3) Намаляване на различията м/у регионите и социалните групи, и цялостно подобряване по отношение на заетост, доходи и качество на инфраструктурата.
За реализация на визията и стратегическите цели на НПИР са определени 5 ключови национални приоритета на развитие.
1) „ Повишаване на конкурентоспособността на българската иконо-мика” – адресира главно втората стратегическа цел.
2) „ Развитие на човешките ресурси” – обхваща политика за насърчаване на предприемачеството и намаляване на безработицата, както и повишаване на мобилността на пазара.
3) „Подобряване на базисната инфраструктура и опазване на ОС” – за подобряване на транспортната инфраструктура и опазване на ОС.
4) „Развитие на земеделието и селските райони” – адресира политиките за изграждане на модерно и конкурентно селско стопанство.
5) „Балансирано и устойчиво регионално развитие” – адресира политиките за реализиране на третата стратегическа цел.
2. НСРР – Националната стратегическа референтна рамка 2007- 2013 описва стратегията на България в подкрепа на действия в следните тематични области за повишаване на конкурентоспособността: човешки ресурси, инфраструктура, управление и ефективна държавна администрация и услуги и териториално сближаване, техните взаимовръзки и ролята на Структурните фондове и Кохезионния фонд в рамките на тази стратегия.
Националната стратегия е съобразена със Стратегическите насоки на Общността на Европейския съюз и допринася за постигане на техните цели. Всеки стратегически приоритет ще бъде подкрепен по един съгласуван начин от действия в една или повече Оперативни програми. НСРР включва също така и описание на административните структури и механизми за успешно изпълнение на кохезионната политика на Европейския съюз в България.
3. НПРСР – национален план за развитие на селскостопанските райони – представлява продължение на програма САПубличната администрацияРД. НПРСР е насочен към подобряване на конкурентностпособността в земеделските и горските сектори, подобряване на околната среда и природа, качествен живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика и прилагане н астратегии за местно развитие, между-териториално и транс-национално сътрудничество, както и повишаване на отганизационните и управленските умения умения и повишаване на обществената активност наМИГ(местни инициативни групи)
4. НПРРА – национален план за развитие на рибарството и аквакултурите има две средносрочни стратегически цели:
• Да постигне и поддържа висок икономически ръст чрез динамична икономика, основана на знанието в съответствие с принципите на устойчиво развитие;
• Да подобри качеството на човешкия капитал и да постигне работна заетост, приходи и нива на соициална интеграция, които осигуряват по-висок жизнен стандарт.
5. Националната програма за реформи (2007-2009 г.) е основен стратегически документ на правителството на Република България, който има за цел да систематизира усилията на държавната администрация, неправителствения сектор и социалните партньори за реформиране на българската икономика с оглед постигането на високи и устойчиви темпове на икономически растеж и увеличаване на заетостта в страната
6. НПР 2007 – 2013 има за цел да опише социално-икономическото развитие на страната и да идентифицира основните социално-икономически проблеми и тесни места, които задържат развитието. Паралелно с анализа е търсено сравнение с динамиката на тенденциите и процесите в ЕС, което на по-късен етап би позволило идентифицирането на най-важните области на несъответствие между България и ЕС, които оперативните програми ще адресират.
1) Оперативна програма „Транспорт” – насочена е към
• Изграждане и развитие на ключовите транспортни инфраструктурни връзки от национално, транс-гранично и европейско значение и за подобряване на свързаността на основните железопътни линии;
• Развитие на националната транспортна инфраструктура и интегрирането й в тази на останалите страни-членки на ЕС;
• Развитие и подобряване на пътната мрежа и привеждането й в съответствие с Европейските норми и стандарти;
• Оптимизиране капацитета и ефикасността на съществуващата и нова инфраструктура;
• Модернизиране на инфраструктурата по морските пътища и по р. Дунав;
• Подобряване на условията за корабоплаване и насърчаване на интермодалния транспорт.
Бенефициенти – големи строителни фирми, министерство на транспорта.
2) „Околна среда” – водоснабдяване, управление на отпадъците, пречистване на води. Бенефициенти – общини, частни фирми, неправителствени организации, публично-частно партнорства.
3) Оперативна програма „Регионално развитие” – инвестиции за развитие на социална инфраструктура (здравеопазване, образование и социална политика); инвестиции за изграждане на инфраструктура за достъп на инвалиди до публични организации; инвестиции за проекти, свързани с използването на възобновяеми енергийни ресурси. Мярка насочена към домакинствата – жилищна политика – проекти за реконструкция, модернизация на многофамилни жилищни сгради (100% съгласие м/у собствениците, грантови схеми) влиза в сила от 01.01.2010 (несе финансира ново строителство).
- развитие на туристическата инфраструктура;
- доизграждане на инфраструктурните паркове в населените места;
- разработване на устроиствени планове – общини, стимул на м/урегионалното сътрудничество;
- инвестиции, свързани с градския транспорт – доизграждане на транспортна база.
4) Оперативна програма „Повишаване конкурентноспособността на българската икономика” – насоки:
• Приоритетно – инвестиции в нови технологии;
• Производства базирани на възобновяеми енергийни източници;
• Развитие на нови производства, да отговарят на едно от първите две. Бенефициенти – фирми.
5) ОП „Човешки ресурси”
• Повишаване предлагането на труд и качеството на работната сила;
• Увеличено инвестиране в човешкия капитал чрез по-добро и по-достъпно образование;
• Повече социален капитал, партньорства и мрежи и развитие на социалната икономика.
6) ОП „Административен капацитет”
Стратегическата цел на ОПубличната администрацияК е подобряване нa работата на държавната администрация за реализиране на ефективни политики, качествено обслужване на гражданите и бизнеса и създаване на условия за устойчив икономически растеж и заетост. Повишаване на професионализма, прозрачността и отчетността в съдебната система.
7) ОП „Техническа помощ” – специфична.
1. Укрепване на необходимия капацитет и функциониране на структурите на централната и местни администрации, участващи в усвояването на СКФ;
2. Подобряване на информираността и осведомеността на обществото за ефективното и ефикасно използване на СКФ в България;
Всяка програма се управлява от едно министерство, определено в национален план.
Органи за управление:
• ЦКЗ - централно координационно звено. То е дирекция от Министерство на финансите. Тази дирекция отговаря за изработването на най-важния документ за Б-я, а именно Национална стратегическа референтна рамка. Основната функция на ЦКЗ е представяне на Б-я пред европейската комисия по всички въпроси, свързани с програмирането, планирането, наблюдение и управление на финансовата помощ.
• УО на ОП - управленски органи на 7-те оперативни програми. Функциите им са управление и изпълнение на оперативните програми. Също така те гарантират пред ЦКЗ, че всички удобрени проекти съответсват на предварително определени критерии и удостоверяват направените разходи по проекта.
• МЗ – междинно звено. Всеки орган решава дали да създава такава структура. МЗ е публична или частна организация, която действа под отговорността на управленски орган. Функциите на МЗ са предмет на договореност м/у него и управленския орган. Най-честите функции са провеждане тръжни процедури за набор на проект, предоставяне на техническа помощ и информация на потенциалните крайни бенефициенти.
• Крайни бенефициенти. Това са представители на бизнес сектора, общините, асоциации на общини, еврорегионите, неправителстве-ните организации, специфични браншови сдружения, публични институции, публично-частните партнъорства.
• СО – сертифициращ орган. Това също е дирекция към Министерство на финансите. Нарича се „Национален фонд”. Той е компетентен орган за получаване на всички средства по структурните и кохезионните фондове, както и за средствата от инструментите за предприсъединителна помощ. Също така отговаря пред европейската комисия за изготвяне и представянето на всички отчети за направените разходи, които са основание за искане на помощ.
• КН – комитет за наблюдение. Той стои най-високо в йерархията. Състои се от физически лица, представители на всички институции. Функциите му са: оценяване напредъка на оперативните програми и на Националната стратегическа референтна рамка; внася промени, свързани с управлението.
• ОО – одитиращ орган. Той е специализирана дирекция към Министерство на финансите. ОО прави одити на документацията и гарантира, че всички орагани функционират правилно.
Критерии за проектно предложение:
1) Целите на проекта да съответсват на целите на оперативната програма.
2) Формулираните цели да са ясно и прецизно изписани.
3) Да са посочени измерими резултати от проекта.
4) Да има ясен финансов план.
5) Спазване принципа за допълняемост.
6) Принос за опазване на околната среда.
7) Съответсвие с общинския план за развитие или с областната стратегия за развитие.
Начини за оценяване на предложенията:
1) Ниво1 – оценяване на административното съответствие. Проверява се дали бенефициента е допустим по мярката, за която кандидатства; дали пакета от документи е пълен; дали офертата е попълнена изцяло.
2) Ниво2 – оценяване на допустимостта. Прави се проверка на разходите по съответната програма и мярка. Специфичното е че проверяващия има право да върне офертата на потенциалния бенефициент.
3) Ниво 3 – оценка на техническото съответствие и финансова оценка.
След като са оценени процедурите се издава доклад, уведомяват се спечелилите и започва да тече времето за изпълнение на проекта. Парите се усвояват по метода n+3 и проекта трябва да приключи втората година след започването, като общия бюджет на програмата не може да бъде променен.
