Възприетият системен подход на изследване на процеса на
управление в туристичесото предприятие се реализира в четири направления:
съдържателно, организационно, информационно / технологично/ , социално. Всяо
едно от тези направления разкрива един аспект от ползжания инструментариум на
индустриалния мениджмънт. пълният инструментариум се разкрива само от системна
гледна точка на взаимодеиствие на инструментариумите от различните направления.
1. Съдържателен подход
Съдържателният подход представя мениджмънта на туристическото
предприятие като изпълнение на функции и задачи на управлението. На база на
това процесът на управление на туристическото предприятие се разделя на отделни
части /комплекс от функции/, функционални задачи, управленчески процедури и
операции. От теорията на управлението следва, че управленческите функции са
основни и комплексни.
Основните се извеждат на базата на два критерия:
управленчески цикъл отразяващ същността на управлението:
планиране, организиране, координиране, стимулиране и контролиране. Основните
функции не зависят от обекта на управление.
Отношението на цялостната система за управление към
цялостната производствена система
Основният проблем при практиката при управление на
туристическото предприятие е как от теория да се премине към конкретните
условия на дадено предприятие. Това се осъществява чрез комплексните функции.
Чрез комплексни функции се конкретизира обектът на
управление и се отразяват неговите специфични особености.
Комплексната функция представлява отношение на част от системата
на управление към част от производствената система. Така например комплексната
функция “управление на доставките” отразява отношението на структурното звено
от системата на управление “доставки” към обекта “материални ресурси”,
необходими за трансформационния процес и изготвянето на туристическия продукт /
услуга/.
Съставът и структурата на комплексните функции на управление
се получават чрез конкретизирането на основните функции по обект на управление,
равнище и период на управление.
Очевидно е, че между периодите на управление, обектите и
нивата на управление съществуват зависимости, които от практическа гледна точка
позволяват да се изключат някои от функционалните задачи. Така например
стратегическите нива на управление изискват по-дълги периоди от време и
обратно. Ограничаване при формиране на функционалните задачи налага
статичността на някои от ресурсите, в резултат на което върху тях се въздеиства
по-рядко. Третото ограничение произлиза от зависимостта между основните функции
и периодите на планиране и контролиране. Така например основната функция
стимулиране деиства в оперативните периоди на планиране и отчитане, не
по-големи от 3 месеца.
2. Организационен
подход
организационното направление разкрива инструментариума на
индустриалния мениджмънт като процес на разработване, избиране и реализиране на
управленчески решения. Очевидно е, че организационният подход не отрича, а
творчески доразвива съдържателното. За всяка комплексна / стратегическа,
тактическа или оперативна/ функция, дефинирана в резултат на съдържателния
подход, се налага да се разработят и изберат съответни решения.
Инструментът на тези решения се изработва на основата на
приложения организационен подход.
В основата на ползване на един или друг метод за избиране на
управленчески решения стои характеристиката на проблема, свързан с изпълнението
на определена функционална задача.
Най-общо проблемът произтича от съществуванетона известна
неопределеност.
Видове проблеми:
стандартни проблеми, за чието решаване се ползват стандартни
методи
добре структуриран проблем, за чието решаване се прилагат
методите на изследване на операциите, известни у нас като
математико-икономически методи:
методи на линейното програмиране: симплекс методи,
транспортни задачи и др.
Методи за нелинейно динамичнопрограмиране
3) слабо структурирани проблеми:
Това са голяма част на съвкупността от функционални задачи
на управлението на индустриалното предприятие, чието решаване е възможно само
чрез моделите на имплицитното моделиране.
4)неструктурирани проблеми – това са преобладаващият процент
задачи на управлнието на туристиеското предприятие, за чието решаване са
приложими само евристични методи.
На следващата фигура е илюстриран алгоритъм на процеса на
вземане на управленчески решения, като са отразени ролята и участието на
различните категории персонал на управленческия апарат: ръководители,
специалисти, технически изпълнители.
Технологичен подход /
Информационен
Технологичният подход доразвива предните две направления,
като информационно осигурява процеса и системата на управление на
туристическота предприярие.
Технлогичният подход разкрива инструментариума на избраната
технология на управление в туристическото предприятие и за изграждане на управленческа
информационна система. Реализирането му изисква:
извеждане на принципи при разработване на технологията на
управление;
.разработване на последователността и взаимовръзките на
изпълняваните функционални задачи;
проектиране на информационното осигъряване на процеса на
управление
проектиране на техническото осигуряване на процеса на
управление;
разработване и оформяне на “писаната” технология на
управление в предприятието
4 Социален подход
Туристическото предприятие не е само производствено-стопанска
организажиа, чиято основна цел е ефективността на производството, т. е.
печалбата, но е и социален организъм.
Социалният подход позволява изследване на този социален
организъм и на тази основа – извеждане на социален инструментариум на
управлението, позволяващ както постигането на целите за печалбата, така и
решаването на социалните проблеми и превръщането на туристическото предприятие
в социално отговорна организация, в която ще се хармонизират личните, груповите
и обществените интереси.
На базата на социалния аспект на управлението се разкриват
основните механизми на управление на персонала като основен елементен
производствен фактор:
подбиране и разпределяне на кадрите в съответствие с мсията,
визията и целите на управлението;
обучаване и повишаване на квалификацията на работната сила
за изпълнение на поставените цели на управлението и формиране на:
професионална квалифицираност
методическа състоятелност – създаване на условия за
най-рационално ползване на професионалната квалифицираност / знанията и
уменията на работната сила/
социална състоятелност – формиране на работна сила на
съзнание и готонвост ижелание за реализиране на своите знания и умения за
изпълнение на поставените цели и задачи;
стимулиране и мотивиране на кадрите за ефективно изпълнение
на поставените задачи, развиване и реализиране на техния творчески потенциал за
постигане на целите на ефективността /печалба/.