Закон за счетоводството
Преходът на Република България към пазарна икинимика наложи преустройство в областта на счетоводната отчетност, За целта бе издаден Закон за счетоводството, З аконът за счетоводството се явява свързващо звено между нормативната уредба по счетоводство при централизирания модел на управление на икономиката ни , и тази, при прехода
към условията на пазарна икономика,Действащият Закон за счетоводството влиза в сила от 1 януари 2002 г,и отменя Закона за счетоводството от 1 април 1991 г,с всичките му изменения и допълнения, Законът за счетоводството е систематизиран в 7 глави и съответни допълнителни , преходни и заключителни разпоредби към него,
В глава първа с наименование " Общи разпоредби", са дадени общите положения за водене на счетоводството, Указано е, че закона за счетоводството урежда:
изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводствата в предприятията, съдържанието , съставянето и публичността на годишните финансови отчети на предприятията.
Формулираните основни принципи на отчетната икономическа информация са следните:
1. Текущо начисляване.
2. Действащо предприятие.
3. Предпазливост
4. Съпоставимост между приходите и разходите
5. Предимство на съдържанието пред формата
6. Запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период.
В глава втора " Счетоводни документи и форма на счетоводството, се определя счетоводния документ като хартиен или технически носител на информация.
Счетоводните документи се класифичират в три групи: първични, вторични и регистри. Съгласно в чл. 10 " поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се
допускат. Погрешно съставени първични документи се анулират и се съставят нови." Вторичните счетоводни документи са носители на преобразувана счетоводна информация, която е получена от първичните. Регистрите са носители на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и ( или) вторични счетоводни документи.
Глава трета е с наименование " Активи, собствен капитал, пасиви, приходи и разходи".Тя разглежда оценяването на активите, начисляването на амортизациите, оценяването на материалните запаси и отчитането на разходите.
Глава четвърта е с наименование "Инвентаризация". Тук са дадени сроковете за инвентаризиране на активите и пасивите.
Глава пета "Годишни финансови отчети" разглежда сроковете за съставяне на Годишни финансови отчети за предприятията , работещи на двустранно или едностранно счетоводно записване. те имат различно съдържание. Годишният финансов отчет за предприятията с двустранно счетоводно записване имат следните приложения: Годишен счетоводен баланс, Отчет за приходите и разходите, Отчет за паричния поток, Отчет за собствения капитал, Приложения.
Годишния финансов отчет на предприятия с едностранно счетоводно записване имат само Отчет за преходите и разходите.
Глава шеста разглежда методите и сроковете за съхраняване на счетоводната информация: Ведомости за заплати- 50 години, Счетоводни регистри и финансови отчети- 10 години, Документи за данъчен контрол- до 5 години и всички останали носители- до 3 години.
Глава седма дава израз на административно наказателните разпоредби за всеки, който не изпълни задължение произтичащоот Закона за счетоводството.
Стандартизиране на счетоводните процедури
Стандартизирането на някои счетоводни операции и процедури е плод на наши и чуждестранни специалисти . То е значимо условие за устойчивостта на всяка система и епредпоставка с решаващо значение за надеждността , достоверността и точността на създаваната счетоводна информация . То се обуславя от Националните счетоводни стандарти,които са приети с Постановлениена Министерския съвет № 65 от 25 март 1998 година. Стандартите са неразделна част от постановките на Закона за счетоводството , те са задължителни за спазване и прилагане в счетоводната дейност. Чрез тях се постига унифицирано прилагане на възприетата международна счетоводна терминология и др.
Методологически предпоставки за съставяне на счетоводен сметкоплан
Националния сметкоплан е приет с Постановление на Министерския съвет и публикуван като притурка в Държавен вестник бр. 36 от 1998 год. В него освен списък на счетоводните сметки и поясненията за работа с тях се съдържат някои общи изисквания към счетоводството, пояснения за счетоводните документи и документооборота, основните положения за извършване на инвентаризация и някои изисквания за разработване на системата за автоматизирана обработка на информацията.Чрез него се постига единство в наименованията на използваните счетоводни сметки и правилата за кореспонденция между тях.