Лекции по Икономика

4. Счетоводен анализ на трудовите разходи


1. Цел и задачи на счетоводния анализ на трудовите разходи
Организацията и отчитането на труда има важно икономическо и социално значение в условията на пазарната икономиката. За целите на вътрешнофирменото счетоводоство по отношение на трудовите разходи може да се разграничат две сфери:
- съставяне на ведомост за работната заплата (payroii accounting);
- отчитане и разпределение по направления и центрове на отговорност на трудови разходи (labour cost accounting).

В зависимост от своя характер, трудовите разходи по производството могат да се класифицират в няколко групи: преки трудови разходи, които се начисляват в себестойността на продукциите и услугите; непреки трудови разходи, които се отчитат като общопроизводствени разходи; разходи, свързани с престои; извънреден труд.
От гледна точка, престоите се категоризират в две групи: отстраними и неизбежни. Отстранимите престои са свързани с неточности при планирането и състовянето на графици. Разходите за тях не следва да се включват в себестойността на продукцията, а трябва да се третират като разходи за периода. Престои, които не могат да бъдат избегнати, възникват при обичайните условия на работа и се разглеждат като част от себестойността на продукцията.
По различен начин могат да се начисляват и разходите за извънреден труд. При тяхното отчитане също се съблюдава принципа за неопределимост. Тези от тях, които биха могли да се избегнат, се считат за разход за периода. Само онези разходи за извънреден труд, които са свързани с обективни причини, като производство на по-голямо количество от заплануваното, се включват в себестойността на произвежданата продукция. Допълнителното работно време, изразходвано за непосредственото производство на продукцията, се определя по разценка. Само доплащанията за извънреден труд се считат за "излишен" разход и се третират като разходи за периода.

2. Ефективност и текучество на работната сила
Целта на управленското счетоводство е не само регистрирането на трудовите разходи и тяхното отнасяне по принадлежност, но и анализа на използването на трудовите ресурси. В тази връзка се следят два показателя:
•           коефициент на заетост (utilization ratio), като отношение на производителното време към общото работно време;
·  коефициент на ефективност на труда (efficiency ratio), като отношение на нормативното работно време за фактически обем дейност и фактическото работно време.

Пример: Седмичният график на Ив. Иванов включва:

Операции
Човекочасове
Производствено време
30
Технологично изчакване
2
Контрол на материали
3
Друго непроизводствено време
5
Всичко:
40

Коефициентът на заетост се определя като отношение на производствените човекочасове към общите човекочасове за даден период. По данните на разглеждания пример този показател е 75% (30 ч/ч х 100) : 40 ч/ч.
Ив. Иванов произвежда детайл „Х”. Нормативният разход на труд за единица изделие е 8 ч/ч.
Заплащането се извършва по следната разценка за час:

Характер на труда
Разценка (лв./час)
Работно време през седмицата
2
Извънреден труд през седмицата
3
Извънреден труд в почивни дни
3,5
Извънреден труд при официални празници
4

Данните от седмичния отчет за изработката на Ив. Иванов са следните:

40 ч/ч х 2 лв.
80 лв.
5 ч/ч х 3 лв.
15 лв.
4 ч/ч х 3,5 лв.
14 лв.
8 ч/ч х 4 лв. (официален празник)
32 лв.
57 ч/ч
141 лв.

През седмицата Ив. Иванов е работил върху 6 детайла. Фактическият разход на труд за единица продукт е 23,5 лв. (141 лв. : 6 ед.). Нормативните разходи за труд за единица от детайл „Х” са 16 лв. (8 ч. х 2 лв.)

Коефициентът, който характеризира ефективността на труда, изразява отношението на нормативно необходимите човекочасове за производството на детайлите и фактически отработените човекочасове. В разглеждания пример този показател е 84,5% [(6 ед. х 8 ч/ч. х 100) : 57 ч/ч].
Въз основа на данните от разглеждания пример могат да се направят следните заключения: Ако трудът на Иван Иванов бе влаган при 100 % ефективност, за производството на шестте детайла щяха да бъдат необходими само 48 чове­кочаса (6 д. х 8 ч/ч.) и следователно ще се спестят 9 човекочаса труд от общо изразходваните 57 човекочаса. В този случай щеше да се избегне извънредният труд в неделя, който в примера се разглежда и като официален празник, 32 лв. (8 ч/ч х 4 лв.) и един час от извънредния труд в събота за 3,5 лв. (1 ч/ч х 3,5 лв.). Общата икономия при реализиране на 100 % ефективност в сравнение с фактическата е 35,5 лв. (32 лв. + 3,5 лв.).
При анализа на ефективността на влагания труд следва да се отчете фактът, че фактически отработените човекочасове включват и време, свързано с неизбежни престои. За да има прецизност в изчисленията, коефициентът на ефективност на влагания труд следва да се пресметне като отношение на нормативно необходимите човекочасове за производство на дадено количество продукция и фактически отработените човекочасове, коригирани с часовете неизбежни престои. Ако приемем, че фактически отработените човекочасове включват 4 часа неизбежни престои, то коефициентът на ефективност ще бъде 90,6% [(6 ед. х 8 ч/ч х 100) : (57 ч/ч - 4 ч/ч)].
Освен ефективността на използването на трудовите ресурси следва да се анализират и данните за движението на работната сила. За целта се изчислява показател за текучество, като отношение на броя на напусналите работници, които трябва да бъдат заместени, и средния брой работници през периода. Причините за текучеството в едно предприятие могат да се различни - ниско заплащане, лоши условия на труд, липса на обучение, липса на перспективи и мотивация. Тъй като всяка замяна на персонал е свързана с допълнителни разходи (обявяване на конкурс, обучение, по-ниска ефективност в работата на новопостъпилите), следва да се стимулира растежа на място и намаляване на текучеството.

3. Изследване влиянието на професионалната квалификация върху трудовите разходи
В процеса на дейност се установява съществено изменение на разходите на труд под влияние на подобряването на професионалните умения на персонала. Трудовите разходи намаляват в резултат на повишаване на професионалната квалификация и причината за това е намаляването на изразходваното работно време при производството на единица продукция. В тази връзка се разработва идеята за кривата на професионалната квалификация (learning curve analysis). При анализа се определя очакваното намаление на изразходваното работно време под влияние на повишаване квалификацията на персонала. Този анализ се налага в следните случаи: внедряване на нов продукт; промяна на производствената технология; смяна на оборудването; наемане на нов персонал.
При започване на дадена дейност или усвояване на нова технология и производство, поради недостатъчни професионални умения, ефективността от труда е по-малка и следователно трудовите разходи са по-високи. При рутинен характер на операциите с натрупване на професионален опит времето, необходимо за производството на единица, намалява. Процентът на намаление се установява по емпиричен път и се използва за прогнозиране на бъдещите трудови разходи. Ефектът от кривата на професионалната квалификация намира израз в следната закономерност: при всяко удвояване на кумулативния обем производство средният брой човекочасове за производството на единица намалява с определен процент, наречен норма на професионална квалифи­кация. Следователно, при двукратно нарастване на обема на производството средният брой човекочасове за производство на единица продукция ще се определя в процент (80%, 70% и т.н.) към средния брой човекочасове за производството на единица продукция от предходния обем.

Пример:
При производството на контролно измервателен прибор ММ е установена 80% крива на професионалната квалификация. Производството е организирано по поръчки и са планирани следните партиди: I - 1 брой; II - 1 брой; III - 2 броя; IV - 4 броя; V - 8 броя. За производството на първата бройка са предвидени 200 човекочаса. Прогнозните данни за необходимите човекочасове за производство на всяка от поръчките и за производството на единица изделие по отделни поръчки при отчитане на ефекта на кривата на професионалната класификация са посочени в таблица по-долу:

Количество единици
Кумулативни човекочасове
Човекочасове за партида
партида
в една партида
кумулативни ед.
средни ч/ч за ед.
общо ч/ч
общо ч/ч
ч/ч за един.
1
2
3
4
5 (3х4)
6
7 (6:2)
I
1
1
200
200
200
200
II
1
2
160а)
320
120б)
120
III
2
4
128в)
512
192г)
96
IV
4
8
102,4д)
819,2
307,2е)
76,8
V
8
16
81,92ж)
1310,72
491,52з)
61,44

а) 200 х 0,8
б) 320 - 200
в) 160 х 0,8
г) 512 – 320
д) 128 х 0,8
е) 819,2 - 512
ж) 102,4 х 0,8
з) 1 310,72 – 819,2

При изграждането на графиката на изменението на средното работно време за единица кумулативно производство при наличието на ефект от повишаване на професионалната квалификация, по абсцисата се нанасят кумулативните количества продукти, а по ординатата - средният брой човекочасове за единица кумулативно производствто. Графиката разкрива силно намаление в началото на средния брой човекочасове за кумулативна единица продукция. Постепенно наклонът на графиката, става по-малък и към определен момент това намаление почти изчезва, тъй като се достига нормативното равнище на ефективност на живия труд, което е относително постоянно.