Лекции по Икономика

8. Същност и характерни особености на счетоводните сметки.

Същност на метода на счетоводните сметки.
Методът на счетоводните сметки се използва, за да се събира и натрупва информация за отделните счетоводни обекти. за време ипространство, в стойностни и натурални измерения, за състояния ( начално и крайно ), промени (оборотите ) и резултати от измененията.
Счетоводният метод на сметките се прилага за конкретни обекти и в конкретна среда на отделното предприятие, което създава условия за разностранна информираност на управлението на стопанските процеси и най-вече на текущото, оперативно управление. Методът на сметките е полезен за контролинг-системата, защото позволява да се ползва винаги, повсяко време информация, която е съставена с голямо разнообразие от признаци. Избраните критерии за прилагане на метода на сметките имат значение за проявление на контролната счетоводна функция, за счетоводен анализ за състоянията и измененията в обектитев различните граници за време и пространство.

Модели на счетоводните сметки.
Конкретното проявление на метода са счетоводните сметки, които по форма и съдържание са пригодени да отговарят на посочените вече характеристики и критерии. Всяка счетоводна сметка има две страни, в които намират отражение състоянието, измененията и получените резултати. Двустранното представяне на счетоводната сметка като информация за отделен счетоводен обектима значение за състоянието , измененията и резултатите за всеки актив и пасив на предприятието. Както от гледна точка на на класификацията на обектите на счетоводството, така и в съответствие със структурата на на счетоводния баланс, различаваме активни и пасивни сметки. Всяка счетоводна сметка носи името на актива или пасива, които са обект на счетоводно отразяване . Лявата страна на сметката се отбелязва като дебит , а дясната - като кредит. В структурата на сметката са : началното състояние или началното салдо, положителните изменения или увеличения, отрицателните изменения или намаления, дебитен, респективно кредитен оборот , салдо за уравнение, и крайно салдо, или крайно състояние на обекта. За яснота е необходимо да се представят отделно двата модела- на активните и на пасивните сметки:


Модел на активна сметка

Дт                                с/ка "Стоки"                                Кт
---------------------------------------------------------------------------------------------
Начално салдо
----------------------------------------------
Положителни обороти             Отрицателни обороти
(изменения)                               (изменения)
---------------------------------------------------------------------------------------------
Дебитен оборот                        Кредитен оборот
---------------------------------------------------------------------------------------------
Дебитен сбор                            Кредитен сбор
---------------------------------------------------------------------------------------------
                                                  Салдо за уравнение
                                               ----------------------------------------------
Крайно салдо
========================


Модел на пасивна сметка

Дт                            с/ка Доставчици                           Кт
--------------------------------------------------------------------------------------------
                                                 Начално салдо   
                                               ---------------------------------------------
Отрицателни обороти           Положителни обороти
(изменения)                            (изменения)
--------------------------------------------------------------------------------------------
Дебитен оборот                     Кредитен оборот
--------------------------------------------------------------------------------------------
Дебитен сбор                         Кредитен сбор
--------------------------------------------------------------------------------------------
Салдо за уравнение
-----------------------------------------------
                                                Крайно салдо
                                               =======================

Моделът на активната счетоводна сметка има лява страна- дебит, а дясна - кредит.
Наименованието на счетоводната сметка носи наименованието на обекта, за който се събира информация. Активните счетоводни смитки се откриват към определена дата. В дебита на сметката се отбелязва началната стойност на обекта, или това е началното салдо. Възможно е за даден период да няма начално салдо, а както ще се види по-нататък, някои сметки задължително нямат начално салдо. Други ,обаче, е възможно да имат начално салдо ито винаги е свързано с балансовата стойност на на съответния счетоводен обект, или е остатък от предходен период. За отбелязване е, че началното салдо по активните сметки винаги се отразява в дебитната страна на сметките. Увеличението, (или положителното изменение) на активите винаги се отразява в дебита на сметката, а намалението ,( или отрицателното изменение) - винаги в кредита. Така се получават дебитния и кредитния обороти. Към определен момент, )например края на месеца ) се извършва така нареченото приключване на сметката , т.е. прави се обобщение на натрупаната в нея информация, за да се установи състоянието на счетоводния обект в края на месеца. Към началното салдо на активната сметка се прибавя дебитния оборот, за да се получи дебитния сбор. Съпоставката между дебитния сбор и кредитния оборот дава като резултат или нулево крайно състояние , или разлика, която винаги показва по- висока стойност в полза на дебитния сбор. Така се получава крайното салдо, което което за активните сметки не е възможно да бъде друго, освен дебитно. За условно изравняване на двете страни се записва салдо за уравнение, което е в кредита на сметката и като сума то е равно на крайното салдо. В началото на следващия период (месеца) сметката се открива наново,като началното салдо е винаги в дебита на активната сметка и по същество е крайно салдо от предходния период.


Моделът на пасивните сметки есъщият, т.е. отново са налице две страни- лява- дебит, и дясна- кредит. Разликата е в това, че началното салдо , положителните изменения (обороти)и крайното салдо се отразяват винаги по кредита на сметката, а намаленията, или отрицателните изменения (обороти ) - в дебита. Така, за пасивните сметки ще има винаги начално кредитно салдо, кредитен оборот (увеличенията по кредита) и кредитен сбор, както и дебитен оборот ( намаленията по дебита). Салдото за уравнение ще се отрази в дебита на пасивната сметка и сумата ще бъде крайното кредитно салдо, което е кредитно начално салдо за следващия период. Всяка пасивна сметка , следователно приключва или с нулев резултат (т.е. дебитния оборот еравен на кредитния сбор) , или разликата в тези две величини е в полза на кредита.
Активните и пасивните сметки са свързани с баланса . Делението на сметките на активни и пасивни произтича от двустранното проявление на счетоводните обекти чрез балансовия метод.




Дт                            с/ка Материали                               Кт
------------------------------------------------------------------------------------------------
Нач.салдо      3 000
---------------------------------------------
обороти     +  1 000                      2 000     обороти -
обороти     +  2 000                      3 000     обороти -
обороти     +  4 000                      1 000     обороти -
------------------------------------------------------------------------------------------------
Дт оборот      7 000                      6 000   Кт оборот
------------------------------------------------------------------------------------------------
Дт салдо      10 000                      6 000  Кт  салдо
-----------------------------------------------------------------------------------------------
                                                  4 000 салдо за уравнение
                                              -------------------------------------------------
Крайно с/до   4 000
=======================  
  
                                                          Баланс
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Активи                 Предходна   Текуща      Пасиви               Предходна      Текуща
                            година           година                                 година              година
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Материали            3 000             4 000        Разни пасиви      80 000                90 000
Разни активи      77 000            86 000      
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Сума на актива   80 000            90 000       Сума на пасива   80 000                 90 000
====================================================================




Дт                                        с/ка Материали                              Кт
                                       ( за следващ период )
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Начално салдо  4 000

Система на счетоводните сметки.
Балансовият метод има определящо значение за системата на счетоводни сметки, защото самия счетоводен баланс е система със свои подсистеми и елементи.
Подсистемите на актива и на пасива имат свои подразделения, които достигат до отделните балансови пера, а те самите са отражение на счетоводни сметки, които разгледани самостоятелно , са една завършена система със свои подсистеми и елементи. Следователно, системният подход свързва в методологическо единство баланса и счетоводните сметки. Системата на счетоводните сметки е свързана с баланса, но има самостоятелно значение, още повече, че нейното разнообразие е далеч по- голямо от балансовата система.
Така подсистемите на една сметка конкретизират мястото, времето, конкретните носители на отговорности, достигат до пълната индивидуализация на счетоводните обекти.
За счетоводството е характерно съчетаното използване на обобщена и аналитична информация. Ако например, за баланса перото Стоки може да даде обобщена представа за всички стоки в предприятието, то сметка Стоки освен обобщената представа, ще трябва да отрази всички други признаци за време, място, отговорности, състояния и промени.
Освен това, сметка Стоки, която синтезира сравнително голямо обобщение, ще се подраздели на подсметки, или ще се развие като система със свои подсистеми.
Така представената система от сметки е свързана със синтетичното и аналитично отразяване на информацията.
Класификацията на счетоводните сметки също трябва да се свързва със системния подход. Счетоводните сметки основно се подразделят на активни и пасивни, респективно на синтетични и аналитични , на сметки за процеси, резултати, ресурси, стопанско- правни отношения, т.е. по подразделенията в Националния сметкоплан.
Въпреки това, може да се отбележи и следната класификация:

а) основни (балансови) счетоводни сметки,
б) операционни счетоводни сметки,
в) финансово-резултатни счетоводни сметки,
г) регулиращи (корективни) счетоводни сметки,
д) задбалансови счетоводни сметки.

Основни са сметките, чрез които се отчита конкретен обособен в предприятието ресурс , или конкретно негово задължение. Те са активни и пасивни.
Активните сметки, се дебитират при възникване на вземания, и се кредитират при погашения на вземания. Пасивните сметки се кредитирет при възникване на задължения и седебитират при погасяване на задължения.
Активно- пасивни са разчетните сметки, които служат за отчитане и на вземания ина задължения, тъй като в края на отчетния период могат да имат дебитно или кредитно салдо, или да нямат салдо. Такива например са:" Разчети за социално осигуряване", " Разчети по лихви" и др.

Операционните счетоводни сметки включват в своя състав сметки, които винаги се приключват след счетоводните операции за даден период. От своя страна те се подразделят на : Събирателно-разпределителни сметки за разходите; събирателно- разпределителни сметки за приходите; калкулационни счетоводни сметки; операционно- резултатни счетоводни сметки. Тъй като те не се включват в баланса, тяхната класификация като активни и пасивни не е потребна.
Изключение от този принцип са сметките : " Приходи за бъдещи периоди" и " Разходи за бъдещи периоди", тъй като те се включват в баланса.

Финансово-резултатните счетоводни сметки са за отчитане на крайния резултат от целокупната дейност на предприятието- печалба или загуба. Балансирани по формулата-
приходи минус разходи, те установяват финансовия резултат (печалба или загуба). Те са активни при загуба и пасивни при печалба.

Корективните сметки коригират стойностите на основните сметки и вбаланса нямат самостоятелно значение.

Задбалансовите сметки отразяват наличието на стопански средства, които които са чужди и които имат характер на гаранции и други условни вземания и задължения.


Възможно разнообразие на счетоводните сметки в сметкоплана.
Счетоводните сметки са подредени по съответен ред в Националния сметкоплан.
Използваната десетична схема за кодиране на разделите, групите и сметките е една техническа възможност да се представи в цялост системата на счетоводните сметки.
Най-високият ранг подсистеми са разделите на сметкоплана, номерирани от 1 до 9.
В раздел 1-ви на сметкоплана са всички сметки за капиталите. От 2-ри до 5-ти раздел има сметки, които съдържат информация за дълготрайните и краткотрайните активи в т. ч. финансови средства и разчети. Раздел 6-ти групира сметките за разходите, Раздел 7-ми групира сметките за приходите и след свободния раздел 8-ми, следва раздел 9-ти, на задбалансовите сметки.
Приложно значение в счетоводната практика имат подсистемите, или групите счетоводни сметки от втори ранг. Към номера на всеки раздел се добавят цифри, от 0 до 9,което запазва кода за принадлежност към съответния ранг система.Така в Раздел 1 групите са: 10 с включени сметки за капитала, 11 за резервите, 12 за финасовите резултати и т.н.
Третия ранг подсистеми са самите счетоводни сметки , които са кодирани на същия принцип. В група 10 Капитал например, сметка 101 е Основен капитал, сметка 102 е е Допълнителен капитал и т. н. В група 11 Резерви, сметките са : 111 Общи резерви , 112 Преоценъчен резерв и т.н.
Системният подход позволява при необходимост да се продължи кодирането в четвърти, пети, и т.н. ранг системи. Тази последователност е най-вече налице в индивидуалния сметкоплан на предприятието.Националният сметкоплан е средство за представяне на закономерната връзка между обектите на счетоводството и сметките, които обобщанат информацията за тях. В Националния сметкоплан се дават накратко обектите, които са свързани със всяка сметка, дебитните и кредитните изменения в салдата и оборотите по отделните сметки.

Закономерни връзки на счетоводните сметки в предприятията и системата на националните сметки.
Системният подход към счетоводните сметки има значение както за предприятията , така и за обобщената на най високо степен информация в сметките от така нареченото
национално счетоводство.Последователното приложение на системния подход позволява значимите на национално ниво проблеми на информационни обобщения в икономикатада се свържат в единство спринцшпите за за събиране и обработване на информацията в отделните предприятия. От друга страна, изискванията на назионално ниво се формират като продължение на общите правила и закономерности в европейската и световна икономика. Така се проявяват потребностите за унифициране на на методологическите счетоводни принципи на световно равнище. В такава връзка трябва да се разглеждат изискванията на Европейската общност, на МВФ (Международен Валутен Фонд) и други международни организации. Глобализацията на икономическите връзки налага това. Някои от закономарностите на системния подход при събиране , обработване и обобщаване на икономическата информация са следните:
1. Сметките на национално равнище и счетоводните сметки в предприятията са съставна част от цялата ситема на сметките в националната икономика. Заедно те образуват единна система.

2. Сметките от двете, условно определени равнища, се разработват с различия, които не се отразяват на общите принципи. Те , като част от Националната счетоводна система събират информация и и предоставят обобщена информация. Достоверността на информацията представлява интерес за държавното управление, за за управлението на предприятието, за обществото. Това е едно от основанията да се прилагат единни норми чрез Закона за счетоводството, да се утвърждават единни принципи и стандарти.

3. Единната национална счетоводна система по своята същност представя единството на оперативната , счетоводната и статистическата информация.

4. Счетоводните сметки в предприятията са свързани с баланса, сметките на национално равнище- с националните баланси и отчети за състоянието и промените в националната икономика.