Методът на счетоводните сметки се използва, за да се събира и натрупва информация за отделните счетоводни обекти. за време ипространство, в стойностни и натурални измерения, за състояния ( начално и крайно ), промени (оборотите ) и резултати от измененията.
Счетоводният метод на сметките се прилага за конкретни обекти и в конкретна среда на отделното предприятие, което създава условия за разностранна информираност на управлението на стопанските процеси и най-вече на текущото, оперативно управление. Методът на сметките е полезен за контролинг-системата, защото позволява да се ползва винаги, повсяко време информация, която е съставена с голямо разнообразие от признаци. Избраните критерии за прилагане на метода на сметките имат значение за проявление на контролната счетоводна функция, за счетоводен анализ за състоянията и измененията в обектитев различните граници за време и пространство.
Модели на счетоводните сметки.
Конкретното проявление на метода са счетоводните сметки, които по форма и съдържание са пригодени да отговарят на посочените вече характеристики и критерии. Всяка счетоводна сметка има две страни, в които намират отражение състоянието, измененията и получените резултати. Двустранното представяне на счетоводната сметка като информация за отделен счетоводен обектима значение за състоянието , измененията и резултатите за всеки актив и пасив на предприятието. Както от гледна точка на на класификацията на обектите на счетоводството, така и в съответствие със структурата на на счетоводния баланс, различаваме активни и пасивни сметки. Всяка счетоводна сметка носи името на актива или пасива, които са обект на счетоводно отразяване . Лявата страна на сметката се отбелязва като дебит , а дясната - като кредит. В структурата на сметката са : началното състояние или началното салдо, положителните изменения или увеличения, отрицателните изменения или намаления, дебитен, респективно кредитен оборот , салдо за уравнение, и крайно салдо, или крайно състояние на обекта. За яснота е необходимо да се представят отделно двата модела- на активните и на пасивните сметки:
Модел на активна сметка
Дт с/ка "Стоки" Кт
---------------------------------------------------------------------------------------------
Начално салдо
----------------------------------------------
Положителни обороти Отрицателни обороти
(изменения) (изменения)
---------------------------------------------------------------------------------------------
Дебитен оборот Кредитен оборот
---------------------------------------------------------------------------------------------
Дебитен сбор Кредитен сбор
---------------------------------------------------------------------------------------------
Салдо за уравнение
----------------------------------------------
Крайно салдо
========================
Модел на пасивна сметка
Дт с/ка Доставчици Кт
--------------------------------------------------------------------------------------------
Начално салдо
---------------------------------------------
Отрицателни обороти Положителни обороти
(изменения) (изменения)
--------------------------------------------------------------------------------------------
Дебитен оборот Кредитен оборот
--------------------------------------------------------------------------------------------
Дебитен сбор Кредитен сбор
--------------------------------------------------------------------------------------------
Салдо за уравнение
-----------------------------------------------
Крайно салдо
=======================
Моделът на активната счетоводна сметка има лява страна- дебит, а дясна - кредит.
Наименованието на счетоводната сметка носи наименованието на обекта, за който се събира информация. Активните счетоводни смитки се откриват към определена дата. В дебита на сметката се отбелязва началната стойност на обекта, или това е началното салдо. Възможно е за даден период да няма начално салдо, а както ще се види по-нататък, някои сметки задължително нямат начално салдо. Други ,обаче, е възможно да имат начално салдо ито винаги е свързано с балансовата стойност на на съответния счетоводен обект, или е остатък от предходен период. За отбелязване е, че началното салдо по активните сметки винаги се отразява в дебитната страна на сметките. Увеличението, (или положителното изменение) на активите винаги се отразява в дебита на сметката, а намалението ,( или отрицателното изменение) - винаги в кредита. Така се получават дебитния и кредитния обороти. Към определен момент, )например края на месеца ) се извършва така нареченото приключване на сметката , т.е. прави се обобщение на натрупаната в нея информация, за да се установи състоянието на счетоводния обект в края на месеца. Към началното салдо на активната сметка се прибавя дебитния оборот, за да се получи дебитния сбор. Съпоставката между дебитния сбор и кредитния оборот дава като резултат или нулево крайно състояние , или разлика, която винаги показва по- висока стойност в полза на дебитния сбор. Така се получава крайното салдо, което което за активните сметки не е възможно да бъде друго, освен дебитно. За условно изравняване на двете страни се записва салдо за уравнение, което е в кредита на сметката и като сума то е равно на крайното салдо. В началото на следващия период (месеца) сметката се открива наново,като началното салдо е винаги в дебита на активната сметка и по същество е крайно салдо от предходния период.
Моделът на пасивните сметки есъщият, т.е. отново са налице две страни- лява- дебит, и дясна- кредит. Разликата е в това, че началното салдо , положителните изменения (обороти)и крайното салдо се отразяват винаги по кредита на сметката, а намаленията, или отрицателните изменения (обороти ) - в дебита. Така, за пасивните сметки ще има винаги начално кредитно салдо, кредитен оборот (увеличенията по кредита) и кредитен сбор, както и дебитен оборот ( намаленията по дебита). Салдото за уравнение ще се отрази в дебита на пасивната сметка и сумата ще бъде крайното кредитно салдо, което е кредитно начално салдо за следващия период. Всяка пасивна сметка , следователно приключва или с нулев резултат (т.е. дебитния оборот еравен на кредитния сбор) , или разликата в тези две величини е в полза на кредита.
Активните и пасивните сметки са свързани с баланса . Делението на сметките на активни и пасивни произтича от двустранното проявление на счетоводните обекти чрез балансовия метод.Наименованието на счетоводната сметка носи наименованието на обекта, за който се събира информация. Активните счетоводни смитки се откриват към определена дата. В дебита на сметката се отбелязва началната стойност на обекта, или това е началното салдо. Възможно е за даден период да няма начално салдо, а както ще се види по-нататък, някои сметки задължително нямат начално салдо. Други ,обаче, е възможно да имат начално салдо ито винаги е свързано с балансовата стойност на на съответния счетоводен обект, или е остатък от предходен период. За отбелязване е, че началното салдо по активните сметки винаги се отразява в дебитната страна на сметките. Увеличението, (или положителното изменение) на активите винаги се отразява в дебита на сметката, а намалението ,( или отрицателното изменение) - винаги в кредита. Така се получават дебитния и кредитния обороти. Към определен момент, )например края на месеца ) се извършва така нареченото приключване на сметката , т.е. прави се обобщение на натрупаната в нея информация, за да се установи състоянието на счетоводния обект в края на месеца. Към началното салдо на активната сметка се прибавя дебитния оборот, за да се получи дебитния сбор. Съпоставката между дебитния сбор и кредитния оборот дава като резултат или нулево крайно състояние , или разлика, която винаги показва по- висока стойност в полза на дебитния сбор. Така се получава крайното салдо, което което за активните сметки не е възможно да бъде друго, освен дебитно. За условно изравняване на двете страни се записва салдо за уравнение, което е в кредита на сметката и като сума то е равно на крайното салдо. В началото на следващия период (месеца) сметката се открива наново,като началното салдо е винаги в дебита на активната сметка и по същество е крайно салдо от предходния период.
Моделът на пасивните сметки есъщият, т.е. отново са налице две страни- лява- дебит, и дясна- кредит. Разликата е в това, че началното салдо , положителните изменения (обороти)и крайното салдо се отразяват винаги по кредита на сметката, а намаленията, или отрицателните изменения (обороти ) - в дебита. Така, за пасивните сметки ще има винаги начално кредитно салдо, кредитен оборот (увеличенията по кредита) и кредитен сбор, както и дебитен оборот ( намаленията по дебита). Салдото за уравнение ще се отрази в дебита на пасивната сметка и сумата ще бъде крайното кредитно салдо, което е кредитно начално салдо за следващия период. Всяка пасивна сметка , следователно приключва или с нулев резултат (т.е. дебитния оборот еравен на кредитния сбор) , или разликата в тези две величини е в полза на кредита.
Дт с/ка Материали Кт
------------------------------------------------------------------------------------------------
Нач.салдо 3 000
---------------------------------------------
обороти + 1 000 2 000 обороти -
обороти + 2 000 3 000 обороти -
обороти + 4 000 1 000 обороти -
------------------------------------------------------------------------------------------------
Дт оборот 7 000 6 000 Кт оборот
------------------------------------------------------------------------------------------------
Дт салдо 10 000 6 000 Кт салдо
-----------------------------------------------------------------------------------------------
4 000 салдо за уравнение
-------------------------------------------------
Крайно с/до 4 000
=======================
Баланс
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Активи Предходна Текуща Пасиви Предходна Текуща
година година година година
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Материали 3 000 4 000 Разни пасиви 80 000 90 000
Разни активи 77 000 86 000
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Сума на актива 80 000 90 000 Сума на пасива 80 000 90 000
====================================================================
Дт с/ка Материали Кт
( за следващ период )
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Начално салдо 4 000
Система на счетоводните сметки.
Балансовият метод има определящо значение за системата на счетоводни сметки, защото самия счетоводен баланс е система със свои подсистеми и елементи.
Подсистемите на актива и на пасива имат свои подразделения, които достигат до отделните балансови пера, а те самите са отражение на счетоводни сметки, които разгледани самостоятелно , са една завършена система със свои подсистеми и елементи. Следователно, системният подход свързва в методологическо единство баланса и счетоводните сметки. Системата на счетоводните сметки е свързана с баланса, но има самостоятелно значение, още повече, че нейното разнообразие е далеч по- голямо от балансовата система.
Така подсистемите на една сметка конкретизират мястото, времето, конкретните носители на отговорности, достигат до пълната индивидуализация на счетоводните обекти.
За счетоводството е характерно съчетаното използване на обобщена и аналитична информация. Ако например, за баланса перото Стоки може да даде обобщена представа за всички стоки в предприятието, то сметка Стоки освен обобщената представа, ще трябва да отрази всички други признаци за време, място, отговорности, състояния и промени.
Освен това, сметка Стоки, която синтезира сравнително голямо обобщение, ще се подраздели на подсметки, или ще се развие като система със свои подсистеми.
Така представената система от сметки е свързана със синтетичното и аналитично отразяване на информацията.
Класификацията на счетоводните сметки също трябва да се свързва със системния подход. Счетоводните сметки основно се подразделят на активни и пасивни, респективно на синтетични и аналитични , на сметки за процеси, резултати, ресурси, стопанско- правни отношения, т.е. по подразделенията в Националния сметкоплан.
Въпреки това, може да се отбележи и следната класификация:
а) основни (балансови) счетоводни сметки,
б) операционни счетоводни сметки,
в) финансово-резултатни счетоводни сметки,
г) регулиращи (корективни) счетоводни сметки,
д) задбалансови счетоводни сметки.
Основни са сметките, чрез които се отчита конкретен обособен в предприятието ресурс , или конкретно негово задължение. Те са активни и пасивни.
Активните сметки, се дебитират при възникване на вземания, и се кредитират при погашения на вземания. Пасивните сметки се кредитирет при възникване на задължения и седебитират при погасяване на задължения.
Активно- пасивни са разчетните сметки, които служат за отчитане и на вземания ина задължения, тъй като в края на отчетния период могат да имат дебитно или кредитно салдо, или да нямат салдо. Такива например са:" Разчети за социално осигуряване", " Разчети по лихви" и др.
Операционните счетоводни сметки включват в своя състав сметки, които винаги се приключват след счетоводните операции за даден период. От своя страна те се подразделят на : Събирателно-разпределителни сметки за разходите; събирателно- разпределителни сметки за приходите; калкулационни счетоводни сметки; операционно- резултатни счетоводни сметки. Тъй като те не се включват в баланса, тяхната класификация като активни и пасивни не е потребна.
Изключение от този принцип са сметките : " Приходи за бъдещи периоди" и " Разходи за бъдещи периоди", тъй като те се включват в баланса.
Финансово-резултатните счетоводни сметки са за отчитане на крайния резултат от целокупната дейност на предприятието- печалба или загуба. Балансирани по формулата-
приходи минус разходи, те установяват финансовия резултат (печалба или загуба). Те са активни при загуба и пасивни при печалба.
Корективните сметки коригират стойностите на основните сметки и вбаланса нямат самостоятелно значение.
Задбалансовите сметки отразяват наличието на стопански средства, които които са чужди и които имат характер на гаранции и други условни вземания и задължения.
Възможно разнообразие на счетоводните сметки в сметкоплана.
Счетоводните сметки са подредени по съответен ред в Националния сметкоплан.
Използваната десетична схема за кодиране на разделите, групите и сметките е една техническа възможност да се представи в цялост системата на счетоводните сметки.
Най-високият ранг подсистеми са разделите на сметкоплана, номерирани от 1 до 9.
В раздел 1-ви на сметкоплана са всички сметки за капиталите. От 2-ри до 5-ти раздел има сметки, които съдържат информация за дълготрайните и краткотрайните активи в т. ч. финансови средства и разчети. Раздел 6-ти групира сметките за разходите, Раздел 7-ми групира сметките за приходите и след свободния раздел 8-ми, следва раздел 9-ти, на задбалансовите сметки.
Приложно значение в счетоводната практика имат подсистемите, или групите счетоводни сметки от втори ранг. Към номера на всеки раздел се добавят цифри, от 0 до 9,което запазва кода за принадлежност към съответния ранг система.Така в Раздел 1 групите са: 10 с включени сметки за капитала, 11 за резервите, 12 за финасовите резултати и т.н.
Третия ранг подсистеми са самите счетоводни сметки , които са кодирани на същия принцип. В група 10 Капитал например, сметка 101 е Основен капитал, сметка 102 е е Допълнителен капитал и т. н. В група 11 Резерви, сметките са : 111 Общи резерви , 112 Преоценъчен резерв и т.н.
Системният подход позволява при необходимост да се продължи кодирането в четвърти, пети, и т.н. ранг системи. Тази последователност е най-вече налице в индивидуалния сметкоплан на предприятието.Националният сметкоплан е средство за представяне на закономерната връзка между обектите на счетоводството и сметките, които обобщанат информацията за тях. В Националния сметкоплан се дават накратко обектите, които са свързани със всяка сметка, дебитните и кредитните изменения в салдата и оборотите по отделните сметки.
Закономерни връзки на счетоводните сметки в предприятията и системата на националните сметки.
Системният подход към счетоводните сметки има значение както за предприятията , така и за обобщената на най високо степен информация в сметките от така нареченото
национално счетоводство.Последователното приложение на системния подход позволява значимите на национално ниво проблеми на информационни обобщения в икономикатада се свържат в единство спринцшпите за за събиране и обработване на информацията в отделните предприятия. От друга страна, изискванията на назионално ниво се формират като продължение на общите правила и закономерности в европейската и световна икономика. Така се проявяват потребностите за унифициране на на методологическите счетоводни принципи на световно равнище. В такава връзка трябва да се разглеждат изискванията на Европейската общност, на МВФ (Международен Валутен Фонд) и други международни организации. Глобализацията на икономическите връзки налага това. Някои от закономарностите на системния подход при събиране , обработване и обобщаване на икономическата информация са следните:
1. Сметките на национално равнище и счетоводните сметки в предприятията са съставна част от цялата ситема на сметките в националната икономика. Заедно те образуват единна система.
2. Сметките от двете, условно определени равнища, се разработват с различия, които не се отразяват на общите принципи. Те , като част от Националната счетоводна система събират информация и и предоставят обобщена информация. Достоверността на информацията представлява интерес за държавното управление, за за управлението на предприятието, за обществото. Това е едно от основанията да се прилагат единни норми чрез Закона за счетоводството, да се утвърждават единни принципи и стандарти.
3. Единната национална счетоводна система по своята същност представя единството на оперативната , счетоводната и статистическата информация.
4. Счетоводните сметки в предприятията са свързани с баланса, сметките на национално равнище- с националните баланси и отчети за състоянието и промените в националната икономика.