В зависимост от начина на възникване и целите, които изпълняват, организациите, opиeнтиpaни към подкрепа на МБ, се класифицират на институции - правителствен сектор и обществени (неправителствени) организации.
Правителствени институции в подкрепа нa малкия бизнес
Агенцията за малки и средни предприятия (АМСП) е създадена през 1997 г. към Министерство на промишлеността. С влизане в сила на Закона за малките и среднuте предпрuятия АМСП се преобразува в държавна Агенция за малки и средни предприятия към Министерство на икономиката, а след последните промени в закона за МСП тази дейност се поема от Изпълнителната агенция за насърчаване на МСП.
Агенцията за чуждестранни инвестициu (АЧИ) не е насочена пряко към дейността на МСП в страната, но нейната основна помощ за сектора на малкия бизнес е поддържаната база данни с проекти на български малки предприятия, които търсят чуждестранни партньори. В тази връзка АМСП съдейства за насърчаване, привличане и подпомагане на чуждестранните инвестиции и приоритетните инвестиционни проекти. АЧИ подпомага дейността на централните и местните органи, българските и чуждестранните физически и юридически лица за реализиране на инвестиционни проекти.
Подкрепа на българските износители оказва и Българската агенция за ексnopтнo застраховане АД (БАЕЗ). БАЕЗ цели да балансира риска и защити от финансови загуби вследствие неплащане от страна на чуждестранния клиент българскuте износители, в т.ч. и МБ. БАЕЗ осигурява на българските износители надеждна оценка на кредитоспособността на чуждестранните купувачи. Агенцuята извършва от свое име и за сметка на държавата дейността по:
• застраховане на кредuти, гаранции или финансови загуби, свързани с износна български стоки и услуги срещу нетърговски риск;
• застраховане на кредити, гаранцuи или финансови загуби, свързани с износна български стоки и услуги срещу средносрочен или дългосрочен търговски риск.
С цел подnомагане на износителuте агенцията е сключила споразумения с банки за ползване на полицата при формиране на обезпеченията за отnускане на кредит.
Националната служба по заетостта (НСЗ) изпълнява политиката, разработена и координирана от МТСП, по насърчаване на заетостта. НСЗ организира професионални и квалификационни курсове; извършва посредническа дейност по информиране и подпомагане на безработните лица при започване на самостоятелен бизнес, както и консултира работодателите за съществуващите преференции за разкриване на нови работни места.
Неправителствен сектор
Неправителствените организации, работещи с МБ, заемат все по-активна роля както в оформянето на цялостната политика на сектора, така и в конкретното подпомагане на МБ. Участието на неправителствените организации в разработването на регионалните и секторните политики е и условие, поставено от ЕС по отношение на финаисирането от предприсъединителните структурни фондове на съюза. Несъмнено колкото по-разнообразни и развити са предлаганите услуги, толкова перспективите за устойчивост на бизнес асоциацията съответно и въздействието върху дейността на членовете й са по-големи.
Неправителствелият сектор за институционална подкрепа е представен от разнообразни като юридическа форма и функции институции. В зависимост от функциите, които изпълняват, могат да се класифицират в три групи: бизнес асоциации, изследователски центрове и институти и uнформационнu и иновационно-развойни центрове. По-долу са разгледани по-важниге представители от всяка група.
Бизнес асоциации
Бизнес асоциациите в България са нестопански организации, основаващи се на доброволно членство. Приоритетите в работата им са свързани с представляване на интересите на бизнеса и оказване на подкрепа на своите членове. Представители на бизнес организациите са включени в консултативни органина държавната администрация и един от тях е Консултативният съвет за МСП към Агенцията за МСП.
Българската тьрговско-промишлена палата (БТПП) предлага широк набор от услуги за фирмите, като някои от тях са: регистрация на външнотьрговска дейност, консултации по външнотърговскuя режuм, данъчнu и финансови консултацuи, оформянето на оферти, съдействие при издаването на визи при бизнес пътувания, издаването на карнети АТА. БТПП е особено активна в посока на включване на българскuя бизнес в процесите на европейската интеграция на страната. Към палатата функцuонират: Ценrьр за бизнес и uнформацuя, Бюро за международни спецuализирани изложби, Консултантско и uнформационно бюро, Бюра за данъчни и митнически консултацuи.
Българската стопанска камара (БСК) обединява физически и юридически лица със стопанска дейност. Възможностите за субсидиране на обучението на български предприемачи, членове на БСК, както и участието им в международни изложения бяха едни от целите на разработваните и прилагани през годината международни проекти, финансирани по линия на германски правителствени и неправителствени организации. БСК стана инициатор за изграждането на мрежа от работодателски федерации на страните-кандидатки за членство в ЕС.
Дейността на Българската занаятчийска камара (БЗК) беше в насока подготовка и приемане на закон, който да регламентира създаването, членството и функциите на занаятчийските сдружения. Изразяване на интересите на членовете при прилагането на законодателството за патентното облагане на тьрговците и на занаятчиите беше една от основните дейности както на БЗК, така и на отделните камари-членове.
Българската асоциация на агенциите за регионално развитие и бизнес центрове (БАРДА) е едuнствената децентрализирана неправителствена асоциация на независими регионални агенции, чиято работа е насочена към развuтието на МСП. БАРДА прилага система от мерки за подпомагане и сътрудничество на регионално ниво.
През 2000 г. беше създадено Националното сдружение на малкия и средния бизнес (НСМСБ). Целите на сдружението са насочени към осигуряване на представителство на МБ пред държавните opraнu c цел подобряване на бизнес средата.
Изследователски центрове и институти
Центърът за икономическо развитие (ЦИР) е организатор на значими прояви с отношение към развитието на МСП в Българuя. Сред тях са проведените кръгли маси “Държавна политика за стимулиране развитието на високите технологии” и “Конкурентоспособност на българската промишленост” и конференцията на тема “Данъчна политика и икономически растеж”.
Центърът за развитие на предприемачеството (ЦРП) към Университета за национално и световно стопанство подготвя и организира множество курсове, предназначени за стартиращи предприемачи. Основен елемент на обучението е изготвянето на бизнес план. Провеждани бяха и курсове за действащи предприемачи и менuджъри на малки и средни фирми.
Основна цел на Центъра за uзследване на демокрацията (ЦИД) е да изследва демократичните процеси в България. ЦИД работи по проекти и публикации, част от които се отнася до проблемите на дребния бизнес, лицензионните и регистрационните режими на бизнеса.
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) предлага независима икономическа оценка и анализ на стопанската политика и на програми и проекти, провеждани от държавни и частни организации. ИПИ е първата институция, провела изследвания на българските бизнес асоциации и технuте услуги, прозрачността на капиталовите пазари, създаване на конкурентносвързани производства и т.н. Основните изследвания, направени в областта на МБ, се отнасят до влиянието на сектора на дребния бизнес върху макроикономическите аспекти от развитието на страната.
Институтът за икономическа политика (ИИП) е неправителствена организация, която осигурява независими анализи и инициира дебати по икономически проблеми. ИИП участва в разработването и изпълнението на теми, отнасящи се към процесите на преход в България.
Фондацията за развитие нa предприемачеството (ФРП) осъществява консултации и обучение, насърчаване на местната и регионалната инициатива, сближаване на политиката и практиката по отношение на МБ към стандартите на ЕС и ОИСР. Три зараждащи се клъстера у нас изследват специално проучване на Фондацията за развитие на предприемачеството - в регионите на Разлог (дьрвопреработвателни и мебелни предприятия), Русе (текстилни и конфекционни фирми) и Пловдив (консервни предпрuятия).
Информационни и иновационно-развойни центрове
Евро-инфо центровете (ЕИЦ) предоставят услуги, свързани с адаптирането на фирмите към изискванията на интегрирания европейски пазар. Те осигуряват uнформация, съвети и помощ по въпроси, свързани с разширението на ЕС и европейското законодателство. ЕИЦ представляват и звено за обратна връзка с Европейската комисия по проблемите, отнасящи се до българския МБ.
Бяха изградени три нови бизнес инкубатора, един във Видин и два нови(единият виртуален) в Русе. Освен стандартните услуги бизнес инкубаторите предлагат схема за лизингово отдаване на оборудване със срок на погасяване от 24 месеца.
Европейският иновационен център предоставя широк набор от услуги: информация и съвети за специализирани програми на ЕС и за трансфер на технологии, подкрепа за разработване на предложения за проекти, сътрудничество с чуждестранни партньори, достьп до софтуерни бази даннu.
В Българuя проблемът е в недостатъчно широкия набор от качествено предлагани бизнес услуги и в недостатъчното им популяризиране, както и в неактивното общуване на бизнес асоциациите с членовете. Все още бизнес асоциациите в страната не са достатьчно активни при лобиране за интересите на МБ.
Хармонизирането на националното ни законодателство с това на ЕС, както и бързото развитие на неправителствените организации и нарастването на тяхното влuяние са обективна предпоставка за активно взаимодействие между държавния и обществения сектор. Необходимо е да се задълбочи координацията межцу неправителствените организацuи, изследователските центрове и МБ, както и да се повиши взаимодействието в държавната админuстрация.
