Регионите на ЕС и хората, живеещи в тях, се различават съоб¬разно икономическото и социалното равнище на развитие, което се наблюдава в отделните страни-членки и още повече в Съюза като цяло. Поради това е особено важно да се стимулира икономическата активност в изоставащите региони чрез подкрепа на инвестициите в частния сектор. Освен по линия на националната регионална политика проблемните рагиони на ЕС се нуждаят от подпомагане чрез финансова солидарност, за да могат да се използват предим¬ствата на Единния вътрешен пазар и Икономическия и валутен съюз.
Хармоничното развитие на територията на ЕС обуславя про¬веждането на политика на въздействие върху регионалното разви¬тие с оглед "засилването на икономическото и социалното сближа¬ване" (чл. 2 и Зк от ДЕС). Съобразно чл. 158 от ДЕС "Общността има за цел да бъдат намалени диспропорциите между равнището на развитие на различните региони и изостаналостта на най-малко облагоприятстваните региони или острови, включително селските райони". За постигането на тази цел страните-членки приемат да координират националните си политики, като "ЕС ще подкрепя тези действия със структурните фондове, по линия на Евро¬пейската инвестиционна банка и други съществуващи финансови инструменти" (чл. 159 от ДЕС).
Регионалната политика на ЕС е разработена на основата на достиженията на европейската регионална икономическа теория, разнообразието в подходите към небалансираностите на простран¬ствената структура и инструментариума на модерната регионална политика, особено на регионалното програмиране. Предвид разли¬чията в традициите на отделните държави при формулирането на регионалния подход, в ЕС се приемат три нива на дефиниране на региони - като инструмент на икономическа политика, като ини¬циатор на политически подходи и като субект на реализация на инициативите на Съюза. В съответствие с това регионите в ЕС са обособени, както следва:
-Региони с проблеми на международно равнище. Това са пре¬димно обхванатите от цел 1 територии, които ангажират големи национални области и цели държави- Гърция, Ирландия, Испания, Португалия, Мецоджорно (Италия), новите германски провинции.
-Национално дефинирани региони. Те са елемент от управлен¬ската структура в отделните държави и са част от нацио¬налната традиция (департаменти, региони, общини, страни, провинции). Имат значение за развитието на пространственото планиране и трансграничното регио¬нално сътрудничество.
-Функционални региони- дефинирани съобразно социално- икономическото развитие. Тук могат да се отнесат регио¬ни, включени в цел 2- преструктуриране на депресивни индустриални райони, изостанали селски райони и др.
Регионалната политика на ЕС е концентрирана върху региони, покрити от цели 1 и 2 на структурните политики. Естествено е, че се приемат и националните традиции, предвид отговорностите на местните власти при реализирането на програмите, финансирани от ЕС. По такъв начин оценката се извършва съобразно сьпоставката на регионалните индикатори със средното за ЕС, а от¬там и в зависимост от критериите за различните типове региони.
Като правило основният показател е БВП на човек от населеието, но се прилагат и други критерии- главно отраслова структура, урбанизирани райони, селски райони, райони на миграция, периферни райони и др. Основно за последните години е, че в резултат от провежданата регионална политика БВП на човек в 10-те най-бедни региона се повишава от 41 на близо 50% от средното за ЕС, а различието между тях и 10-те най-богати региона е намаляло от 3.7 на 3.1 пъти. Голямото разнообразие в социално-икономическото развитие на регионите на ЕС е показано на Фигурата, която илюстрира регионалните диспропорции между най-богатите и най-бедните региони в Съюза.
Предвид голямото разнообразие ог регионални проблеми в държавите-членки, целите на регионалната политика на ЕС се веждат до:
-въздействие върху ситуацията в дефинираните проб¬лемни райони- изостанали, депресивни и др.
-въздействия срещу поява на нови регионални диспропор¬ции вследствие развитието на интеграционните процеси в ЕС и тенденциите в световното стопанство.
Регионалното развитие е насочено към стимулиране на икономическото и социалното сближаване като приоритетна политика на ЕС по линия на укрепване на Европейската солидарност и като предпоставка за икономическата ефективност и глобалната конкурентоспособност. Регионалната политика и програмите целят укрепване на стабилността на ЕС, засилване на конкурентоспособността и заетостта в подпомаганите райони, въздействие върху структурните проблеми с цел генериране на устойчив растеж и адаптиране към новите условия на пазара на труда и глобалната конкуренция.
Реализацията на така поставените цели се осъществява със съвместни действия от страните-членки и институциите на ЕС. Всяка държава, съобразно традициите в определянето на регионите си, дефинира проблемите на регионалното развитие съгласно приетите цели, разработва подходи за реализацията и ги съгласува с ЕС както от гледна точка на възможностите за финансиране, така и на съчетаването на инструментите (ако се налага с прилагането на национални- в контекста на принципа на допълняемостта).
І. Основни направления на регионалната политика
1.Първо, разработването на програми за финансиране от струк¬турните фондове и Фонда за сближаване през периода 2000-2006. Това обуславя подобряването на нормативната и финансовата рамка за настоящия програмен период съобразно целите, приори¬тетите и инициативите на ЕС, което включва:
-разширяване стратегическото съдържание на дейността на структурните фондове- разработване на програми съобразно новите цели 1 и 2, развитие на инициативите на ЕС в контекста на регионалната политика Интеррег и URBAN, както и инструментите за развитие на трансграничното сътрудничество Фар-трансгранично сътрудни¬чество (Рhаrе СВС), Испа, Тасis Меdа. Същевременно Ко¬мисията ще подкрепя иновативните мерки успоредно със реализирането на проектите в досегашните програми REGITЕ, ЕСОS-ОUVERTURЕ и др.;
-засилване връзките на Фонда за сближаване с ЕФРР по ли¬ния на приоритетните направления- трансевропейските мрежи и околната среда.
2.Второ, създаване на основи за бъдещата регионална политика а един разширен Съюз както по отношение на новата ситуация в регионите на ЕС, така и присъединяването на нови 12 държави към сегашните 15. В това направление се предвиждат следните мерки:
-оценка и възприемане на изводите от Втория доклад за икономическото и социалното сближаване (съобразно чл. 159 на ДЕС) за условията в ЕС, влиянието на разширя¬ването, промените в структурните политики, а също и ре¬зултати от приложението на "План 2000";
-разработка на регионална политика, отговаряща на спецификата на всяка кандидатстваща страна, посредством регионални анализи и изследвания за влиянието върху сближаването, оценка на съответствието на нацио¬налните законодателства с регулациите на ЕС и пози¬циите по преговорите;
-повишаване съвместимостта с другите политики на Съюза;
-нов подход към политиката на пространствено развитие съоб¬разно инициативата Европейска перспектива за простран¬ствено развитие и към урбанизационната политика съобразно подходите на структурните политики и Интеррег ІІІ;
-създаване на консултантска група за бъдещите направле¬ния и форми на приложение на регионалната и пространствената политика на територията на ЕС.
3.Трето, приложение на предприсьединителната стратегия чрез Испа, което е значително предизвикателство за приложението на структурните политики. То се насочва към:
-разработване на мерки за подпомагане, на първо време, по границите на Съюза и прилагане на правилата на струк¬турните фондове и Фонда за сближаване;
-развитие на приоритетните области- осъществяване на аналитичния преглед на законодателството в об-ластта на транспортната и регионалната политика, прие¬мане на проекти за кандидатстващите страни по линия на предприсъединителните инструменти (Испа и Сапард), техническа помощ и разпространяване на информация за резултатите от приложението на инструментите.
4.Четвърто, информиране на другите институции, включени в регионалната политика и гражданите на ЕС, чрез:
-разпространяване на информация към страните-членки и регионите на ЕС по линия на организирането на форуми, семинари и конференции, постоянни връзки с медиите и другите средства за информация, осъвременяване на на¬личната информационна база на ЕС;
-предоставяне на информация за реформите в структур¬ните фондове, приложението на нови програми, Втория доклад за икономическото и социалното сближаване, по¬мощта за кандидатстващите страни, както и разпростра¬нение на резултатите от най-добрите проекти, подкре¬пени от структурните фондове.
5.Пето, засилване на инструментите за управление по линия на:
-инструментите на структурните фондове за сегашния програмен период- регулации, засилено финансово управление и контрол, децентрализация, мониторинг и оценка на осъществяваните програми;
-координиране с други финансови инструменти- ЕИБ, ЕИФ, инструментите на ЕИП, пренасочване финансирането за трансевропейските мрежи чрез ЕФРР, Фонда за сближаване и Испа;
-реформи в Генералния директорат за регионална поли¬тика и сближаване.
ІІ.Инструменти на регионалната политика
1. Регионалната политика на ЕС се осъществява чрез финанси¬рането на програми и проекти, представени от национални и реги¬онални власти, от три главни фонда:
-Европейският фонд за регионално развитие- оперира във всичките 15 страни-членки на ЕС;
-Фондът за сближаване- допълва финансирането на проек¬ти за околната среда и транспорта в страни, чийто БВП на човек е под 90% от средното за ЕС- Гърция, Ирландия, Испания и Португалия;
-Инструментът на структурните политики за предприсьединяване (ISРА)- подпомага страните от Централ¬на и Източна Европа, кандидатстващи за членство, да въздействат върху околната среда и развитието на транспортните мрежи.
2. Основен инструмент на регионалната политика, респ. и по отношение на останалите структурни политики, е Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР). Съгласно чл. 160 от ДЕС той "е предназначен да подпомага преодоляването на основните регионални небалансираности в Общността посредством участие в развитието и структурното приспособяване на регионите, чието развитие изостава, и в конверсията на депресивните индустриални региони". ЕФРР насочва ресурсите си към проблемните региони съобразно цели 1 и 2 на структурните фондове и финансовото под¬помагане е насочено към:
-производствени инвестиции насочени към създаване на нови и запазване на съществуващите работни места;
-инвестиции в инфраструктура за развитие на регионите, покрити от цел 1, създаване и подкрепа на устойчиви ра¬ботни места във всички дефинирани региони, конверсия на депресивните изостанали региони, урбанизирани зони, селскостопански и риболовни райони. В контекста на трансевропейските мрежи такива инвестиции могат да се финансират в региони, покрити от цел 1;
-развитие на ендогенните потенциали чрез мерки, подкре¬пящи местното развитие и деловата активност на малките и средните предприятия. Това подпомагане включва предос¬тавянето на услуги на предприятията, трансфер на техно¬логии, развитие на финансови инструменти, пряко подпо¬магане на инвестиции в местната инфраструктура и разви¬тие на връзките със съседни региони;
-инвестиции в образованието и здравеопазването (само в контекста на цел 1).
Ресурсите на Фонда под формата на невъзстановяеми субси¬дии се насочват в три направления- целеви програми (94%), програми по инициативи на ЕС (5.35%) и иновативни мерки (0.65%).
Програмите се управляват от съответните власти на страните-членки, а иновативните мерки- от Комисията на ЕС. През про¬грамния период 2000-2006г. ЕФРР ще ко-финансира многого¬дишни програми за регионално развитие, които подкрепят:
-развитието на най-изостаналите райони (цел 1);
-конверсията на регионите със структурни проблеми (цел 2);
-междурегионалното сътрудничество (Интеррег ІІІ);
-развитието на кризисни градски райони (Урбан ІІ);
-развитие на иновативни стратегии, поощряващи регио¬налната конкурентоспособност (иновативни мерки).
ІІІ.Целеви програми
Основна форма за разработването на регионалната политика е регионалното програмиране. То включва прилагането на инструмен¬тите на политиките, определянето на програмните периоди на действие и другите инициативи в контекста на развитието на ин¬теграционните процеси. Целевите програми се подготвят в рамките на приетия програмен период в два програмни етапа:
1. Подготовка на програмите- процес на задаване на основните параметри на Рамката за подкрепа от ЕС. Тук се предста¬вят следните аспекти:
-анализ на ситуацията в региона от национална гледна точка;
-определяне стратегията за развитие;
-приоритетите и целите;
-първоначални виждания за ефектите от предприетите действия;
-оценки за общо необходимите ресурси, разпределението им по видове разходи, по цели и приоритети;
-процедурите за мониторинг и оценка на програмата.
Тези измерения и елементи на програмите се детайлизират в следните основни пункта:
-Анализ на икономическата и социалната ситуация в региона:
*общо описание;
*равнище на регионално развитие- измерва се с показате¬лите основна инфраструктура (транспорт- автомобилен, жп, въздушен, воден), човешки ресурси (образование, ква¬лификация, изследвания и технологично развитие) и про¬изводствен сектор (индустрия и услуги, в т.ч. подкрепата за малките фирми, развитие на селските райони, равнище на икономическа диверсификация, риболов, туризъм, сел-скостопанска структура).
-Регионални проблеми- дават основание за разработването на стратегия и представят състоянието на околната среда.
-Общоикономически условия:
*макроикономически индикатори;
*програма на страната за "икономическа конвергенция".
-Стратегия за развитие- базира се на следните оценки и тър¬сене на възможност за реализиране на синергетичен ефект:
*необходимост от подкрепа от структурните фондове;
*планирани действия в контекста на приоритетите на фон¬довете за подпомагане;
*допълнения от регионалната политика на страната.
-Приоритети на програмата:
*местно и селско развитие;
*вътрешнорегионално сътрудничество;
*индустриални изменения и конкурентоспособност;
*системи за образование и квалификация и услуги за заетост.
-Мерки- описание, обхват, финансов план, количествени пара¬метри на целите, отговорните лица и институции, крайни по¬лучатели и срокове.
-Количествена оценка на целите - доколкото е възможно.
-Първоначална оценка на социално-икономическото въздействие:
*очаквано социално-икономическо въздействие;
*съществуване на адекватна структура за административно и финансово управление на дейностите;
*съгласуваност на операциите с политиките на ЕС;
*комбиниране на субсидии и заеми.
-Общо финансово въздействие и разпределение по типове разходи и по източници на финансови ресурси, както и по трите равнища на регионално развитие.
2. Приложение на програмата- дава представа за процедурите, които координират националните действия с ЕС и възможностите за оценки
-Управляващи институции.
-Комитет за мониторинг на рамката за подкрепа от ЕС:
*координира различните форми на структурно подпомагане;
*наблюдава общото приложение;
*прави периодични анализи на социално-икономическите индикатори, които програмата цели да промени;
*допринася за управлението на финансовите ресурси.
-Комитет за мониторинг на програмата:
*наблюдава прилагането на програмата;
*създава условия за ефективно прилагане на мерките;
*осигурява съгласуваност с основните изпълнители;
* проверява съответствието на действията с целите и прио¬ритетите на рамката за подкрепа от ЕС;
*допринася за правилното финансиране на програмата,
-Оценка
*ех аntе- от институциите, които предлагат регионалната програма и съответните стратегии;
*оп-gоing- базира се на мониторинга и обикновено е средносрочна;
*ех роst- от Комисията в сътрудничество със страната,
-Техническа помощ
*изследвания;
*информация и експертизи;
*системи за съгласуване на управлението, мониторинга и контрола.
Приложението на програмите се осъществява в съответствие с общите принципи на приложение на структурните политики и на финансово управление от структурните фондове. Процедурата на утвърждаване на програмата и фактическата й реализация се из¬вършват съобразно утвърдени от Комисията правила. Особено важна е ролята на Консултативния съвет на регионалните и мест¬ните власти и на Комитета на регионите при формулирането на стратегията за отделните региони и съгласуването в контекста на структурните политики.
ІV. Програми по инициативите на ЕС
В рамките на финансирането от ЕФРР за програмния период 2000-2006г. се развиват две инициативи на ЕС- Интеррег III и Урбан II.
1.Най-значимата инициатива за развитие на трансграничното сътрудничество е програмата Интеррег. Първоначално тя е насочена към съвместни проекти в гранични райони на ЕС. Впоследствие са включени и гранични райони на страните от Цен¬трална и Източна Европа (СЦИЕ) вкл. и България. Главната цел на Интеррег III е да укрепва трансграничното сътрудничество за пос¬тигането на балансирано развитие и европейска интеграция. Но¬вите инициативи в програмата включват подкрепа на сътрудни¬чеството и между несъседни региони, както и участие в процеса на разширяване на ЕС чрез преместването на границите на Изток и присьединянето на нови региони от СЦИЕ. Програмата Интеррег III се осъществява в три направления:
-Направление А- трансгранично сътрудничество. Включва региони по вътрешните и външните граници на ЕС, които имат обща стратегия за развитие на социални и икономически центрове, и има следните приоритети:
*стимулиране на урбанизационното, селското и крайбреж¬ното развитие;
*поощряване на предприемачеството;
*развитие на малките и средните предприятия, вкл. и тези в туризма;
*инициативи за местна заетост;
*интегриране в трудовите пазари и социално приобщаване;
*инициативи за подобряване използването на човешките ресурси, за изследвания и развитие, образование, култура, комуникации, здравеопазване;
*мерки за защита на околната среда и насърчаване ефек¬тивното използване на енергийните ресурси;
*развитие на транспортните и комуникационните мрежи и ус¬луги, снабдяването с вода и енергия;
*засилване на сътрудничеството в правната и администра¬тивната област;
*разширяване на човешкия и институционален потенциал за трансгранично сътрудничество.
-Направление В- транснационално сътрудничество. Осъществява се между националните, регионалните и местните власти с цел повишаване интеграцията в ЕС чрез формирането на големи групи Европейски региони, подобряване на балансираността в развитието на територията на Съюза и приобщаването на страните-кандидатки. Приоритетните направления са:
*развитие на стратегии за регионално развитие на трансна¬ционално равнище, вкл. сътрудничество между градовете и урбанизираните зони и селските райони;
*стимулиране изграждането на ефективни и устойчиви транспортни системи заедно с по-добър достъп до информационното общество с цел улесняване връзките между островите или перифарните региони;
*засилване опазването на околната среда и природните ре¬сурси, особено водните.
-Направление С- междурегионално сътрудничество. Има за цел засилване на ефекта на политиките за регионално развитие и ин¬струментите за обмен на информация и опит (чрез създаването на мрежи). В това направление са включени региони, покрити от програмите RЕСIТЕ и ЕСОS-OUVЕRTURE, и обхваща следните приоритетни области:
*обмен на опит и добра практика между държавите-членки на ЕС и трети страни по линия на трансграничното и транснационалното сътрудничество, покрити от направ¬ления А и В;
*инициативи за сътрудничество в сферата на изследванията, технологичното развитие, предприятията, информацион¬ното общество, туризма, културата и околната среда.
За програмния период 2000-2006г. се предвижда финанси¬ране от 4.875 млрд. евро под формата на ко-финансиране от Коми¬сията и страните-членки, като ЕФРР ще покрива до 75% от разхо¬дите по програмите за регионите, покрити от цел 1, и до 50% за останалите. По страни разходите се определят съобразно броя на населението в покритите от ЕС региони, а за третите страни те ще бъдат чрез Фар-трансгранично сътрудничество, националните Фар, Испа и Сапард. Могат да се ползват и заеми от ЕИБ.
2.Инициативата Урбан II цели да подобрява формата и прило¬жението на иновативните модели на развитие за икономическо и социално възстановяване на кризисни урбанизирани райони. На¬ред с това тя стимулира обмена на информация и опит в устойчи¬вото урбанизационно развитие в ЕС.
Инициативата Урбан II включва градове с над 10 000 жители, в които са налице поне три от изброените условия:
*голяма дългосрочна безработица;
*нисък темп на икономическо развитие;
*високо равнище на бедност;
*необходимост от структурно приспособяване поради ико¬номически и социални проблеми;
*висок дял на имигранти, етнически малцинства или бежанци;
*ниско равнище на образование и големи различия в ква¬лификацията;
*високо равнище на престъпност;
*нестабилно демографско развитие;
*особено влошена околна среда.
При осъществяването на инициативата в рамките на предложените програми могат да се включат следните дейности:
*обновяване на сгради с цел създаване на заетост и инте¬гриране на местното население и околната среда с цел подобряване градските условия на живот;
*инициативи за заетост в областта на околната среда, кул¬турата и услугите при особеното внимание върху равен¬ството между мъжете и жените;
*подобряване системите за образование и квалификация;
*развитие на екологичен обществен транспорт;
*стимулиране въвеждането на системи за ефективно управление на енергетиката и използването на възобновяеми енергийни източници;
*развитие на потенциалите, създадени от информацион¬ното общество и технологиите в икономическия, социал¬ния и екологичния сектор.
През периода 2000-2006г. инициативата Урбан ІІ ще бъде пнансирана със 700 млн. евро, като ЕФРР ще покрива до 75% разходите по програмите на райони, покрити от цел 1, и до 50% в другите. Към финансирането на програмите ще се включат и заеми от ЕИБ, а в определени случаи- и подкрепа по линия на ЕСФ (развитие на човешките ресурси) както и ФИОР (допълващи мерки към риболовната политика).
V. Иновативните мерки
При финансирането им се използва малка част от структурните фондове (0.51%) тъй като по същество те представляват изключение от принципите на програмиране в ЕС. Те се реализират по инициативи на Комисията за регионите, покрити от цели 1 и 2, в ограничен кръг области (информационното общество, иновации в малкия бизнес, стимулиране устойчиво местно развитие, услуги и др.) и се финансират пилотни проекти и иновативни стратегии за сътрудничество и обмен на опит в областта на местното и регионалното развитие. Комисията организира процедурата на кандидатстване и селекция на проектите, като се стреми да осигури най- ефективно изразходване на ресурсите и разпространение на резултатите от най-добрите практики. Наред с тях ще продължават да се прилагат и вече разработените форми на междурегионално сътрудничество.
VІ. Процедури за вземане на решения
Приложението на програмите е основен елемент на доку¬мента "Рамка за подкрепа от ЕС", в която всяка страна-членка из¬лага приоритетите на своето развитие, съответно на своите ре¬гиони. Този модел трябва да се прилага от страните-кандидатки с оглед адаптирането им към изискванията на регионалната поли-тика на ЕС и подкрепата от структурните фондове.
Поради основното значение на регионалното програмиране в разработването на стратегията за регионално развитие в ЕС са приети процедури за подготовка на програмите, тяхното разглеж¬дане и приемане
Процедура за взимане на решение при разработването и приемането на програми за регионално развитие:
Така представената последователност на процедурата за взе¬мане на решения и утвърждаване на проекти показва основното място на програмирането в процеса на разработване, утвърждаване и изпълнение на проекти в рамките на програмите.
VІІ. Междурегионално сътрудничесттво
Разпростирането на регионалния подход върху всички страни-членки и приложението на регионалното програмиране като основен метод за въздействие от страна на ЕС за преодоляването на регионалните диспропорции създава възможност за разви-ие на наднационални инициативи за съвместен подход към решаване на сходни проблеми, особено в граничните региони. Това буславя разработването на инициативи на ЕС за трансгранично сьтрудничество както между страните-членки, така и със СЦИЕ. Тези инициативи могат да се класифицират в две групи - с конкретен вътрешнорегионален характер за ЕС, и за междурегионално сьтрудничество с други страни.
Инициативите с вътрешнорегионален характер стимулират сътрудничеството между регионите и градовете в ЕС, като най-значима е RЕСIТЕ, която прилага проекти за развитие на местните по¬литики с цел създаване на работни места, подкрепа на малките фирми за достъп до Единния вътрешен пазар, стимулиране на предлагането на услуги за дребния бизнес, създаване на ресурсни центрове за равни възможности за икономическа активност, защита и въздействие на околната среда.
Наред с това продължиха развитието си и други инициативи с по-ясно изразен отраслов характер: "Regis ІІ"- за интегриране на най-изостаналите региони, "Rechar ІІ"- за конверсията на каменовъглените мини, "Resider ІІ"- конверсия в стоманодобивните райони, и др.
Инициативите за междурегианална сътрудничество с други страни са от особено значение за СЦИЕ, вкл. България. За предходния програмен период най-важни са ОUVERTURЕ- Програма за междурегионално сътрудничество със СЦИЕ, и ЕСОS- Програма за сьтрудничество между градовете със СЦИЕ. Инициативата ЕСОS- OUVERTURE II стартира през 1997г. и се съсредоточава върху сьтрудничество за подобряване методите на работа на местните и регионал¬ните власти; малкия бизнес, развитие на ресурсни центрове, опазване на околната среда.
В рамките на инициативата се финансират два типа проекти- големи проекти между страни от ЕС и страни, покрити от инициативата и финансирани от ЕФРР с допълнение от Фар, и микропроекти, включващи местни власти в СЦИЕ, финансирани по линия на програмата Фар.
Развитието на трансграничното регионално сътрудничество и пространственото развитие е отразено както в докладите "Европа 2000" и "Европа 2000+" така и по линия на инициативата "Ев¬ропейска перспектива за пространствено развитие" (ЕППР).
Докладите "Европа 2000" и "Европа 2000+" представят оцен¬ките за основните тенденции в пространственото развитие и регио¬налните модели на производство и разпределение. В тях се оценява и състоянието на инфраструктурата и развитието на проблемните райони (урбанизирани, селски, гранични, крайбрежни и острови). Особен интерес представлява и съчетаването на концепцията за еврорегиона, прилагана в подхода към макрорегиона Нор-Па-дьо-Кале (тунела под Ла Манш), развитието на трансграничното регио¬нално сътрудничество и разширяване на регионалния подход към съседни, свързани с ЕС региони като Балтика, Дунав, Черно море, Средиземно море
Инициативата "Европейска перспектива за пространствено раз¬витие" има за цел да се оцени влиянието на Единния вътрешен па¬зар, глобализацията и конкуренцията върху регионите на Европа и икономическата активност, работните места и инфраструктурата. Основните цели на ЕППР се свеждат до:
*икономическо и социално сближаване в Европейския съюз;
*устойчиво развитие (особено по отношение на околната среда);
*балансирана конкурентоспособност на територията на Европа.
Тези направления представляват един по-общ подход към ре¬гионалната небалансираност на ЕИП с оглед развитието на балан¬сирана и полицентрична урбанизационна система, и създаването на ново партньорство между градовете и селската периферия. Съществено място има подобряването на възможностите за достъп до инфраструктурата и устойчивостта на развитие на природата и културното пространство. От тези позиции бъдещите направления в регионалното развитие на ЕС се концентрират върху:
*развитие в рамките на ЕППР на инструменти за улесня¬ване на интегрирането между регионалната полтика на ЕС и другите политики чрез създаването на работни групи от експерти;
*Изграждане на Европейска мрежа за наблюдаване на про¬странственото планиране и провеждането на семинари с кандидатстващите държави;
*ангажиране на страните, които ще се присъединяват, с из¬ползване на методите за пространствено планиране;
*включване в инициативата на проблемите на устойчи¬вото развитие на градовете и развитие на диалога в ЕС и извън него;
*информиране на гражданите на Европа за резултатите от ЕППР.
Фонда за сближаване (Соhesion Fund)
Съгласно чл. 161 от ДЕС "Фондът за сближаване е създаден от Съвета на министрите на ЕС с цел да предоставя финансови сред¬ства за проекти в областта на околната среда и за трансевропейските мрежи по линия на транспортната инфраструктура". Той предоставя финансова подкрепа за обществени проекти и може да допълва до 80-85% общите инвестиционни разходи. Фондът е съз¬даден през 1993г. за засилване на икономическото и социалното сближаване и покрива четири държави-членки, чийто БВП на човек е под 90% от средното за ЕС- Гърция, Ирландия, Испания и Португалия. За програмния период 2000-2006г. бюджетът на Фонда за сближаване възлиза на около 18 млрд. Евро. Тези средства са насо-чени по следния начин: за околна среда 50.3% и за транспорт 49.7%.
Проектите, които се подпомагат, трябва да отговарят на след¬ните характеристики:
*средносрочен икономически и социален ефект на база анализа разходи- полезност или разходи- ефективност;
*принос към целите на политиките на ЕС в областта на околната среда и трансевропейските транспортни мрежи;
*съответствие и принос на проекта към приоритетите на страните-членки;
*съвместимост със структурните политики на ЕС.
В страните-кандидатки за членство в ЕС се прилага Инстру¬ментът на структурните политики за предприсъединяване, който е на¬сочен към финансиране на проекти за адаптиране на нормативите за околната среда към тези в ЕС и на проекти, целящи подобрява¬нето на транспортната инфраструктура и свързването й с трансевропейските мрежи.