Според Международен одиторски стандарт 240 " Одиторската отговорност относно измами при одита на ФО" дефиницията за измама е : "Преднамерено и умишлено неправилно представяне на значими факти или счетоводна информация, която води до заблуждение и заедно с цялата налична информац., би могло да причини на ползвателя да промени или измени своята преценка или решение." В този стандарт се посочва че два вида умишлено неправилни представяния се отнасят до одитора а именно: неправилни представяния които са в резултат от измамно финансово докладване и неправилни представяния които са в резултат от присвояване и/или злоупотреба с активи.
Възможните отговори са три: 1. те активно участват в разкриването и предотвратяването на измамите в предприятието или организацията; 2. те нямат познанията и тренинга за разкриване и предотвратяване на измами и само могат да констатират последствията от тях; 3. те активно консултират и участват в мениджмънта на финансовия резултат и измамите чрез финансовите отчети.
Поради факта че първостепенното задължение на одитора е да проверява, оценява и докладва, ако той узнае за измамна дейност и пропусне да я докладва както това се изисква и според Международен одиторски стандарт 240 " Одиторската отговорност относно измами при одита на ФО" и освен това пропусне да уведоми съответните компетентни органи, следствените органи могат да приемат че пропускат да се докладва е потвърждаващ акт за прикриване на измамата от страна на външния одитор.
Но настоящото счетоводно регулиране и законодателство все още не е успяло да предотврати възникването на следните проблеми при външния одит:
1. Одиторът не носи отговорност за изготвянето на финансовите отчети, а оттам - както за мениджмънта на финансовия резултат , а той е свързан с манипулиране на финансовата информ. и заблуждаване на потребителите й.
2.Чрез заверката си одиторът обезпечава само разумната увереност че ФО отразяват честно и вярно във всички съществени аспекти истинското икономическо и финансово състояние на предприятието или организацията но не и че са разкрити измами.
3. Одиторът може да изгуби клиента си и с това добри финансови постъпления при разкриване на измами чрез финансовите отчети които обикновено се извършват със знанието на и от мениджмънта и затова няма мотивацията да докладва че шефовете са измамници и/или съучастници.
Посочените проблеми се отнасят като цяло както за счетоводната така и за одиторската професия с цялата си острота и актуалност и без тяхното своевременно разрешаване не би било възможно повишаването на репутацията им, която е силно застрашена след последните корпоративни конфликти в САЩ и Европа.
Ролята и отговорността на вътрешните одитори при разкриване на измамите
С новите закони за финансово управление и контрол за вътрешния одит в публичния сектор нормативно се въвежда изграждането на система за вътрешен контрол и вътрешен одит в държавни, общински и с преобладаваща публична собственост предпр. и учрежд. Тези закони обаче не предявяват задължения към вътрешните одитори да разкриват в предпр. и затова пред професията на вътрешния одитор предстоят следните проблеми за разрешаване:
1.Съществува конфликт на интереси при назначаването на вътрешния одитор от ръководителя на предпр. който трябва да бъде и обект на проверки от страна на одитора.
2. При разкриването на измами извършени от ръководството на предпр. вътрешния одитор трябва да докладва на същото ръководство.
3. След разкриване на измами извършени от ръководството на предпр. одиторът след като докладва и не бъдат предприети препоръчаните от него мерки или трябва да напусне или да се примири и да се превърне в съучастник на извършителите.
