Видове одит:
1. външен
2. държавен
Различията:
1. Източник на иконономическите твърдения на базата на които се осъществява процеса на събиране на факти и доказателства
2. Създадените предварително критерии и стандарти спрямо тези твърдения се съпоставят и сравняват
Те получават разумна увереност, че финансовите отчети не съдържат измами. Те не са абсолютно сигурни за това, че отчетите са коректни и във всичка степен - верни.
Одиторите изразяват мнение за финансовите отчети като цяло, а не за отделните елементи в тях. Те изготвят своя доклад с цел предоставяне на потребителите на финансови отчети.
Външен одитор се стреми да провери икономическите твърдения, предоставящи се във финансовите отчети предназначени за външни потребители.
Регулаторен одит - чрез него се определя степента до която одитираното предприятие спазва определени стандарти и правила, създадени обикновено от по-високо йерархично ниво, нормативен или поднормативен акт или чрез писмени договорни задания. Целта му е определяне степента на изпълнение на договорените инвестиции в концесионния договор от страна на концесионера.
Основни характеристики: страната която наема одитора определя какво да бъде проверявано и спрямо какви стандарти и критерии; одиторите са на заплата в предприятието заинтересовано от определянето на това дали стандартите и нормите са спазени; одиторските доклади са насочени към мениджмънта или йерархичното ниво в предприятието което наема одиторите.
Одит на изпьлнението на дейността - одит за икономичността, ефикасността и ефективността с които одитираната организация използва своите ресурси при изпълнение на задълженията. Ефикасността се отнася за това колко добре предприятието използва своите ресурси за да постигне своите цели. Ефективността касае успеха на предприятието във фактическото постигане на целите и задачите. Обхваща целия публичен сектор – този одит се осъществява от сметната палата. В обхвата на този одит се включват често и програмните одити.
Операционален одит - нефинансов одит чиято цел е да се оцени мениджърската организация и степента на операционна ефикасност на предприятието или на част от него. Често този одит съдържа х-ки на одита на изпълнение на дейността, но той се прилага в частния сектор. Одиторите са независими от дейността която одитират. Одиторският доклад е насочен към мениджмънта или звено в която няма одитори. Констатациите са относно ефективности ефикасност от изпълнението на конкретна дейност. В одиторския доклад често се посочват конкретни проблеми установени по време на одита, а не се правят кардинални заключения за предприятието. Одиторите са независими, те не трябва да бъдат въвлечени в одитираната от тях дейност и да докладват на ниво по – високо от одитираното. Основни проблеми при него е че ако се разкрият нарушения измами за тях констатации трябва да се представят на висшето ниво.
Одит на измама - може да се прилага в различни области в дейността на организацията, на по-конкретни измами чрез изготвяне на финансовите отчети: присвояване, злоупотреба с активи на предприятието; невярно представяне „на хартия” на финансовото състояние на предприятието в по- добра или по-лоша страна, в зависимост от целта на мениджмънта за съответния период.
Одити на информационни системи - обикновено е разновидност на вътрешния операционен продукт, но може да бъде осъществяван от външни цели: установяване на това дали коректно и пълно се обработват данните софтуера, хардуера и данните се съхраняват спрямо установените правила, ефективни и ефикасни операции на операционни системи и технологии, създаване и поддържане на системи, удовлетворяващи потребителите и др.
Контролът съдържа 5 елемента, а при одита липсва първия елемент- създаване на критерии и стандарти.
Траснационален одит - одит на финансовите отчети, на които се или може да се разчита извън местната юрисдикция на одитираното предприятие за целите на вземане даване на заем или регулаторни решения.
