Единният вътрешен пазар (ЕВП) е едно от най-съществените достижения на ЕС, предоставяйки свобода на движение и възмож¬ности на неговите граждани. Те се свързват с вътрешен пазар, ха¬рактеризиращ се с премахването, както и между страните-членки, на пречките пред свободното движение на стоки, хора, услуги и ка¬питали (чл. З/с/), създавайки по този начин Европейското икономическо пространство (ЕИП). За неговото функциониране е изгра¬дена "система, осигуряваща, че конкуренцията на вътрешния пазар не се нарушава" (чл. 3/g/), има „принос към постигане на висока степен на зашита на здравето" (чл. З/р/) и "принос към засилване защитата на потребителите" (чл. З/t/). За изграждането на ЕВП е важно да се постигне "сближаване на законодателството на стра¬ните-членки до постигане на необходимото равнище за функционирането на общия пазар" (чл. З/h/). Предизвикателство пред ЕВП е въвеждането на общата валута- евро, от 1 януари 1999г., като по този начин се постига един пазар с една валута за икономически растеж, конкурептоспособност и създаване на работни места.
І.Четирите свободи
1.Свободното движение на стоки е фактор за икономическия растеж и повишаване благосъстоянието на ЕС. Съобразно Договора "Обдшостта ще се базира на митнически съюз, който ще покрива търговията със стоки и ще включва премахването на митата върху внос и износ, както и такси с еквивалентен ефект между страните-членки и адаптиране на обща митническа тарифа в отношенията им с трети страни" (чл. 23). Наред с това се "премахват количествените ограничения върху вноса и износа и всички мерки с еквивалентен ефект межлу страните-членки" (чл. 28-29).
Положителните резултати при свободното движение на стоки и интегрирането на националните пазари за изграждането на общ пазар са:
-развитие на производството чрез по-доброто разположение на производствените фактори, както и задълбочаване на специализацията и повишаване на конкурентните предимства.
-провишаване ефективноста на производството чрез икономии от мащаб и засилена конкуренция.
-подобряване условията на търговия (ценовото равнище на вноса по отношението на износа) с другите държави и региони.
За реализирането на тези ефекти регулациите на ЕИП включват следните задължителни изисквания:
-наличие на документ, които да доказва, че стоката е с произход от ЕИП и да отговаря на решенията на Съвета на министрите за правилата на ЕВП;
-съответствие на законодателството за технически стандарти, изпитания и сертификация, вкл. регулациите за опасни субстанции, хранителни продукти и вина;
-прилагане на процедури за ветеринарен и фитосанитарен контрол.
2.Свободното движение па услуги е регламентирано съобразно ДЕС и се основава на "премахване на ограниченията пред свободното предоставяне на услуги в Общността по отношение на гражданите на страните-членки както в страната-членка, така и на тери¬торията на Съюза" (чл. 49). "Услугите в контекста на този договор се разбират като” (чл. 50):
а) дейности от индустриален характер;
б) деиности от търговски характер
в) дейности на занаятчии;
г) дейности от свободни професии.
Съгласно правото за установяване хората, предоставящи услуги могат да пребивават на мястото на предоставяне при същите усло¬вия, които държавата предоставя на собствените си граждани. В същото време ''свободата на предоставяне на услуги в областта на транспорта се регламентира в раздела "Транспорт", а банковите и за¬страхователните услуги се третират в регламентациите за либерали¬зиране на свободното движение на капитали" (чл. 51).
Либерализацията на пазара на услуги и изграждането на ЕВП е има следните елементи:
-свободно предоставяне на услуги както чрез трансграничната търговия, така и чрез установяване в страните-членки;
-сисгема на "единен лиценз", съпътствана от многостранни споразумения между страните-членки за признаване качеството на услугите;
-минимална хармонизация на законодателството на ЕС под формата на обши правила за поведение на предоставящите услуги и система за контрол на страните-членки.
През последните години, тези регулации се разширяват в областта на телекомуникациите (при изграждането и достъпа до мре¬жите и базите данни) и аудиовизуалните и информационните услуги (по линия на авторските права)
3.Свободното движение на хора, развито в чл. 39от Договора регламентира, че „в Общността се осигурява свободно движение на. работници. То не може да се ограничава от дискриминация на основната националност, както и от гледна точка на работни места, възнаграждение и други условия на труд и заетост. Това осигурява правата, обект на законова регламентация в обществената политика, сигурността и общественото здравеопазване." Реализацията се осъществява в следните направления:
-Забрана за дискриминаиия не само от страна на публич¬ните власти на страните-членки, но и от компании, инсти¬туции, частни работодатели и др. (Регулация 1612/68).
-Страните-членки трябва да съдействат за обмен на ииформация за звободните работни места и възможностите за работа, както и създаване на Европейска служба по заетостга.
-В рамките на европейската социална политика са приети регулации и директиви, дефиниращи трудовите стан¬дарти- на условия на труд, представителство на работещите; минимални заплати, норми на здравеопазване и сигурност (много от тях като част от Социалната харта).
-Социална сигурност- дефинирана по отношение на Недискриминиране в условията на заплащане (Регула¬ция 1408/71).
-Право на движение и пребиваване в друга страна-членка (директиви 68/360 и 73/148) не само за работещите, но и техните семейства.
-Многостранно признаване на дипломи, което е особено необходимо при свободните професии (Директива 89/48 за висшето образование и др.).
4. Свободното движение на капитали, регламентирано в раздела ''Капитали и плащания" и чл. 56- "премахват се ограничениятя пред движението на капитали и плащания между сграните-членки и между тях и трети страни". Съобразно чл. 59 в случаите, когато движението на капитали от трети страни причинява -трудности за функционирането на Икономическия и валутен съюз, Съвета на министрите в сътрудничество с Европеиската централна банка могат да въвеждат защитни мерки за не повече от 6 месеца.
Либерализацията при функционирането на европейските финансови пазари се свързва с:
-данъчната хармонизация- обхваща различните равнища па данъците в отделните страни-членки;
-корпоративното законодателство - по отношение на функционирането на компаниите и задължението да публику¬ват годишни отчети;
-финансовото посредничество- главно директиви за функционирането на банките, както и спецификация на финансовите продукти.
ІІ. Общи правила за конкуренция
Регламентирането на поведението на ЕВП е свързано със за¬щитата на конкуренцията, правила за предприемачество и използването на държавна помощ. Тези регулации са в следните области:
1.Антитръстови регулации. Съобразно чл. 81 "несъвместими с общия пазар са: всички съглашения между предприемачите, реше¬нията за асоцииране на предприемачите и свързаните практики, които могат да повлияят на търговията между страните-членки и които могат да имат за цел или ефект да предпазят, ограничат или нарушат конкуренцията на общия пазар и в частност, които:
-пряко или косвено фиксират продажби или цени на про¬дажби или други търговски условия;
-ограничават или контролират производство, пазари, техническо развитие или инвестиции;
-разпределят пазари или източници на поръчки;
-прилагат дискриминационни условия към еквивалентни транзакции с други търговски партньори, поставяйки ги по този начин в неизгодни позиции;
-имат за резултат по договорни клаузи приемането на допълнителни задължения към други партньори които по своята същност или съгласно търговската практика нямат връзка с обекта на такива договори."
2. Доминиращи позиции. Съгласно чл. 82 "всяка злоупотреба на един или повече предприемачи с доминираща позиция на общия пазар или на значителна част от него се приема за несъвместима с общия пазар, доколкото това може да повлияе на търговията между държавите-членки.
Такава злоупотреба може да се състои в частност в:
-пряко или непряко осъществяване на нечестни продажби или продажни цени или нечестни търговски условия;
-ограничаване на производството, пазарите или техничес¬кото развитие за предубеждаване на потребителите;
-прилагане на дискриминационни условия към еквивалентни транзакции с други търговски партньори, с което да ги поставят в конкурентно неблагоприятно положение;
-постигане на резултат по договорни клаузи, приемането на допълнителни задължения към други партньори, които по своята същност или съгласно търговската практика нямат връзка с обекта на такива договори”.
3.Контрол върху сливанията и поглъщанията. Това включва прилагането на Регулация 4064/89, предоставяща възможност на Комисията да блокира споразумения между фирми, които биха променили условията на конкуренция или могат да доведат до доминираща позиция. Изисква се всички сливания на компании със оборот над 5 млрд. екю и 250 млн. екю индивидуален оборот в ЕС да осъществяват не повече от 2/3 от оборота си в Съюза в една страна-членка.
4. Държавно предприемачество. Според чл. 86 от Договора случаите на публично предприемачество или предприемачество на което държавите-членки предоставят специални или ексклузивни права, дьржавите-членки няма да осъществяват или да подкрепят мерки, противоречащи на чл. 12, 81-89 от ДЕС. Предприемачите, ан¬гажирани с предлагането на услуги от общ икономически интерес или имащи характер на монопол, произвеждащ доходи, са обект на регулиране съобразно правилата за конкуренция, както и прилагането на такива правила, които не нарушават регулациите включени, в ДЕС." Наред с това съществуват директиви за засилване на конкуренцията в сектори, доминирани от публично предприемачество като телекомуникациите и въздушния транспорт.
5.Държавна помощ. Тя е регламентирана в чл. 87: "Всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез държавни ресур¬си под каквато и да е форма, която нарушава или е насочена към нарушаване на конкуренцията в полза на такива предприемачи или производството па такива стоки, които по какъвто и да е начин могат да повлияят на търговията между държавите-членки, е несъвместима с о6щия пазар.
За съвместима с общия пазар се смята:
-помощ, имаща социален характер, предоставяна на индивидуални потребители, като съществуват гаран¬ции, че такава помощ е предоставена без дискримина¬ция по отношение на произхода на продуктите;
-помощ за вреди на стоки, причинявани от природни бедствия или извънредни обстоятелства;
-помощ, предоставяна на такива региони от Германия, които саповлияни от разделението й, както и такава помощ, която да компенсира икономическите проблеми, причинени от това разделение.
За съвместима с общия пазар се приема и помощ за:
-насърчаване на икономическото развитие на райони, където жизнения стандарт е изключително нисък или е налице висока безработица;
-стимулиране изпълнението на важни проекти от общ европейски интерес или за преодоляването на сериозни диспропорции в икономиката на страните-членки;
-улесняване развитието на икономически дейности или икономически райони, където такава помощ няма да про¬мени търговските условия срещу общия интерес;
-стимулиране на консервацията на културното и истори¬ческото наследство, когато такава помощ няма да повлияе на търговските условия и конкуренцията в Общността да се развият срещу общия интерес;
-други категории помощ, които могат да се определят от Съвета на министрите с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.
ІІІ. Защита на потребителя
съгласно чл. 153, "с цел да се насърчава интересът на потре¬бителите и да се осигури висока степен на тяхната защита Общността ще допринася за защита на здравето, безопасността и икономическите интереси на потребителите, както и ще подкрепя тяхното право на информация, образование и правото им да се организират, за да отстояват своите интереси”. Политиката на защита на потребителя се включва като Глава XI в ДЕС и се основава на прилагането на принципа на допълняемостта, като мерките на ЕС допълват, без да заместват дейностите на националните, регионалните и местните власти. На практика ролята на ЕС е да създаде общо равнище на защита на потребителите в контекста на единния пазар, като на национално равнище може да се приемат и други мерки, които обаче да не изпълняват ролята на търговски бариери.
Действията на ЕС се насочват към:
-гаранции, че интересите на потребителите са взети пред¬вид при развитието на други политики на ЕС
-подобряване прозрачността на пазара;
-повишаване безопасността на потребителските продукти и услуги предлагани на единния пазар
-засилване доверието на потребителите чрез разширяване потока от информация.
-развитие на система за диалог между Комисията и организациите на потребителите.
Организациите на потребителите играят важна роля за оказване на натиск върху производителите да повишат безопасноста и качеството на стоките, като подържат конкурентни цени и вземат предвид необходимоста от опазване на околната среда. Тези, организации представляват потребителите пред съдебните власти, търговията индустрията и др., поради което ЕС подпомага разви¬тието на структурите и дейността им, както и информирането на потребителите за техните права и интереси. Наред с това се подкрепят и пет общи наднационални структури:
-Европейското бюро на потребителските съюзи;
-Комитетът на семейните организации в Европейските оощности
-Европейската общност на потребителските кооперации;
-Европейската синдикална конфедерация;
-Европейския междурегионален институт за потребителски проблеми.
Бъдещото развитие на политиката за защита на потребителите през последните години ще се съсредоточи върху три групи приоритети:
-предприемане на действия от общ интерес на потребителите в областите финансови услуги, основни публични услуги безопасност на храните;
-разработване на дългосрочни мерки в обучението на потребителите, устойчивото потребление и осигуряване на ползи от информационното общество;
-предоставяне на техническа и друга помощ на държавите от Източна Европа и развиващите се страни за развитие на собствени политики в полза на потребителите.
При прилагането на тези приоритети Комисията ще активи¬зира отношенията си с организациите на потребителите в ЕС на национално и регионално равнище.
ІV. Обществените поръчки
Обществените поръчки в ЕС включват договори за общест¬вени работи и покупки на стоки и услуги от пу6лични власти и обществени структури. Предвид факта, че по обем те са около 14% от БВП на Съюза, на Европейския съвет в Лисабон беше поставен въпросът за опростяване и модернизиране на законодателството и директивите, регламентиращи обществените поръчки. Те са главно по отношение конкурентното провеждане на търговете, за общест¬вени поръчки, съвместимост и еднакво третиране на участниците в търговете за осигуряване на най-добро използване на средствата. За това беше приет пакет от мерки за засилване конкурентоспособностга на европейските компании, ефективно разпределение на обществените ресурси, икономически растеж и създаването на работни места.
V.План за действия на единния пазар
Въпросът за подобряването на функционирането на ЕВП в ус¬ловията на изградения Икономически и валутен съюз беше поставен на Европейския съвет в Амстердам. Фактори за това са значени¬ето на единния пазар за развитието на европейската икономика и заетостта, конкуренцията и поведението на европейските компа¬нии и влизането в сила на Европейската валутна система. Планът включва четири стратегически цели, които ще бъдат реализирани на три фази. Стратегическите цели са:
-Повишаване ефективността на правилата- подобряване приложението на директивите, засилване процеса на взе¬мане на решения, опростяване на законодателството, разширяване диалога между гражданите и институциите на ЕС (предложено на Европейския съвет в Кардиф), преодоляване слабостите на правната рамка (Зелената книга за обществените поръчки).
-Преодоляване на основните изкривявания на пазара- в областта на данъчното облагане и конкуренцията.
-Премахване на отрасловите пречки за пазарна интеграция- в сферата на технологичното развитие,
информационното общество, лиоерализацията в областа на електроснабдяването, телекомуникациите, транспорта и др.
-Доближаване на единния пазар в полза на всички граж¬дани- предоставяне на информация за дейността на ин¬ституциите на ЕС, Европейската служба по заетостта, социалната защита, околната среда и граничният контрол.
Реализирането на тези цели ще се осьществи на три фази:
-Първата фаза включва действия, чието прилагане в краткосро¬чен план няма да изисква адаптиране на регулациите на ЕС, а са свързани с практически стъпки на Съюза и на националто равнище за подобряване приложението на вече приетите регламенти.
-Втората фаза покрива мерки, които са предложени за адаптиране от Европейския парламент и Съвета на министрите в контекста на подготовката за ЕВС.
-Третата фаза ще обхваща действия в области, където съществуват изоставане и трудности в приложението на регулациите както и необходимите институционални стъпки.
VІ. Развитие ла ЕВП
По-нататъшното сближаване на законодателството се обуславя от значителните инвестиции за инфраструктура и услуги за изграждането на информационното оощество, трансевропейските мрежи-транспортни, енергийни и телекомуникационни, и създа¬ването на панконтинентална икономика. Наред с това разширява¬нето към Централна и Източна Европа изисква съществена подго¬товка, тъй като 94.53% от директивите са вьзприети от национал¬ните законодателства.
За успешното функциониране на Единния вътрешен пазар страните-членки трябва да преодолеят съществуващите различия при прилагането на законодателството на ЕС. Във връзка с това мо¬гат да се дефинират следните проблеми:
-Различията в прилагането на законодателството могат да бъдат пречка за ефективна търговия, което ограничава фирмите в използването на ЕВП.
-Търговията с някои стоки и услуги се затруднява от недоброто взаимно разбиране на национални норми и стандарти при отсъствието на европейско законодателство. Поради това се изисква от страните-членки да признаят взаимно въведените след 1997г. национални регулации.
-Свободното движение на хора и отворените граници да¬ват възможност за движение на престъпници, наркотрафиканти и нелегални имигранти, което изисква допълнителни мерки, особено в полицейското сътрудничество и контрола при влизане на граждани от трети страни.
-Данъчното облагане- проблеми, свързани с двойното облагане на компании и дискриминации срещу граждани от друга страна-членка, както и приспадането на разходи като застраховки или ипотечни заеми при данъчното об¬лагане от друга страна-членка.
Предвид ролята на ЕВП комисията насочва вниманието си в следните области:
-допълване и засилване на законовата рамка особено в рам¬ките на инициативата Европейска компания за елимини¬ране на двойното данъчно облагане;
-подобряване функционирането на единния пазар с приложението на регулациите на ЕС в националните за¬конодателства.
-утвърждаване на ЕВП като крайъгълен камък на Икономическия и валутен съюз, особено при въвеждането на единната валута;
-премахване пречките пред свободното движение на гражданите, защитата на потребителите и засилването на социалните и екологичните направления на ЕВП;
-адаптиране на единния пазар към технологичните изменения- главно при регулациите за информационното об¬щество и при изграждането на трансевропейските мрежи;
-подготовка на ЕВП за разширяването- подпомагане на страните-каидидатки да адаптират своето законодателство и административни структури с тези на Съюза.
Една от основните инициативи в областта на развитието на законодателството е SLIM- по- опростено законодателство за вътрешния пазар. Тя включва серия от регулации за опростяване на националните законодателства и това на ЕС, свързани с вътрешния пазар, трансграничните транзакции и засилване на конкуренцията. Според оценки регулаторните разходи за преодоляване на национални и регионални регла¬менти по отношение на тези на ЕС са 3-5% от БВП на Съюза. Ето защо в рамките на инициативата ще се осъществят следните мерки:
-създаване на група за „ по-добри регулации” под ръководството на Консултативния комитет за вътрешния пазар от представители на страните-членки;
-привличане от Комисията на експерти за засилване на екипите;
-Консулгации със сграните-членки и Европейския парламент;
-подготовка от Комисията на правилници за работа и критерии за дефиниране на обектите като цяло и по екипи
-сигуряване на съвместимост при дейността на екипите;
-подготовка от Комисията на доклади за напредъка на работата;
-разработка от Съвета на министрите и Европейския парламент на механизми за осъществяването на необходимите промени в законодателството;
-страните-членки да подготвят редовни доклади до IМАС за прилагането на националните програми.
На Европейския съвет в Хелзинки (1999 г.) беше приета Стратегия за вътрешния пазар за следващите пет години, насочена към:
-Повишаване на ефективноста на капиталовите и продуктовите пазари на ЕС чрез:
*подобряване на регулациите за стимулиране на инвестициите, изследванията и иновациите;
*либерализация в области като електроснабдяване, газоснабдяване, пощенски услуги и транспорт, целяща по-голяма конкуренция, по-ниски цени, иновативни услуги и нови работни места;
*пълно интегриране на финансовите пазари до 2005 г. и прилагане на Плана за действия за финансовите услуги и Плана за деиствие за рисковия капитал
-Подобряване на бизнес-средата чрез:
*Повишаване на конкуренцията- страните-членки трябва да съдействат за намаляване на държавната помощ;
*стимулиране интегрирането на пазарите на услуги с подобряване на регулаторната рамка, особено за електронната търговия;
*намаляване на усложненията в регулациите;
*либерализация на пазара за обществени поръчки;
*премахване на данъчните пречки.
-Повишаване качеството на живот на гражданите чрез:
*засилване на правата на вътрешния пазар и диалога между гражданите и бизнеса чрез Интернет и други канали за ин¬формация.
-Засилване ролята на вътрешния пазар в променящия се свят.
*вътрешния пазар ще се подготвя за разширен Съюз- както чрез своите инструменти, така и чрез побратимяването, тех¬ническата помощ, Фар, а също и чрез подобряване качест¬вото на административните услуги и банковия, застрахова¬телния и капиталовия надзор.
Комисията разработва и годишни прегледи за приложението на стратегията за вътрешния пазар и напредъка в изграждането на базираната на знания икономика.
