Туристическата политика представлява съвкупност от принципи, методи, въздеиствия и инструменти за тяхната реализация, които са присъщи на упълномощени институции във връзка с развитието на туризма.
Тур. политика се разграничава на национална и международна (външна). Националната обхваща въздействия и мерки във връзка с регулиране на туристическото развитие в териториалните граници на дадена страна. Особеностите на националната тур. политика са:
- автономност – самостоятелно определяне на начините и средствата за постигане на целите на политиката от страна на държавата върху принципите на нейния сужеринитет и ненамесата във вътрешните й работи;
- действен и задължителен характер – по-висока ефективност от целевите регулативни въздействия в сравнение с тези от международната тур. политика;
- по-конкретен и по-краткосрочен характер на целевите регулативни въздействия – по-динамично и променливо тяхно съдържание;
- многоспектърна и разнообразна по съдържание – по-широк обхват и отношение към всички аспекти на тур. дейност.
Международната тур. политика включва въздействия и мероприятия, които държавата планира, организира и осъществява съвместно и съгласувано с една или повече други страни. Тя се основава на регламентиране на отношенията по повод условията за и развитието на международния туризъм, без да се накърняжат интересите на която и да е страна или район в света. Особеностите на международната тур. политика са:
- конвенционалност – нейните мероприятия се планират и реализират на основата на двустранни и многостранни договори, съглашения, конвенции и пр., които са валидни са само за страните участнички в тях;
- по-ниска ефективност на въздействията – планираните и реализираните на основата на колективни решения мерки нямат задължителен, а препоръчителен характер;
- постоянен и стратегически характер на целите – конюнктурните изменения в поведението на тази подсистема не са типични и определящи;
- универсалност, по-широк обхват и комплексност на въздействията – тази политика се насочва към решаване на по-глобални и общозначими проблеми на туристическото развитие.
К. Цинбург определя национална тур. политика като планомерна и непланомерна, краткосрочна и дългосрочна.
К. Каспар разграничава тур. политика на структурна (свежда се до промяна или запазване на съществуващи икономически структури в туризма. Тя включва регулативни въздействия, насочени към: финансиране и изграждане на адекватни на туризма стопански структури, оптимално развитие и взаимодействие на различните видове туризъм, усъвършенстване на структурата на предлагането чрез поощряване на кредитирането и ивестициите.) и устройствена (определя се и се разграничава в зависимост от характера и формата на държавното устройство. Тя обхваща въздействия и мерки, свързани с регулиране на тур. търсене и потребление, цени, съгласуване на разходите на туристическо развитие, стимулиране/ограничаване на инвестиционната активност и др.)
К. Каспар определя национална тур. политика и според наличието/липсата на предварително разработена концепция за тур. развитие – разделя я на прогматична (липсва концепция и еластична способност да се приспособява към действащите в даден момент отношения и условия) и концепционална (основава се на възприета концепция).
Б. Тийц класифицира национална тур. политика взависимост от обектите или целите, към които са насочени регулативните въздействия:
- политика на основните структури в туризма – изграждане и поддържане на тур. супер- и инфраструктура, архитектурно-строителна политика в туризма, създаване и усъвършенстване на субекти на туристическото изграждане и развитие;
- пазарна политика – включва пласментна, ценова, рекламна политика и др.;
- финансова политика;
- политика, насочена към съчетаване на условията и факторите на тур, развитие.
Съдържателната характеристика на тур. политика:
- гарантиране на мира и сигурността;
- осигуряване на стабилен икономически растеж;
- развитие на обща техническа инфраструктура и транспортната сиситема;
- преодоляване на различните бариери и формалности пред свободата на тур. движение;
- оптимално използване, поддържане и възстановяване на природните ресурси;
- опазване, рационално иползване и възпроизводство на културноро и историческото наследство;
- оптимизиране на структурата на туризма;
- усъвършенстване на управлението на отрасъла;
- финансиране и организиране на професионалното обучение и научното обслужване на туризма и пр.
Основните мероприятия на тур. политика са общи и специални. Общите са с универсален характер (отнасят се за всички видове, периоди на туризма). Те се планират на по-високо равнище и касачт стратегическите насоки от развитието на вътрещния и международния туризъм. Към тях се отнасят усъвърщенстване на организацията и управлението на тур. дейност, ограничаване на формалностите при патъванията, опазването на природната среда и др. Специалните – засягат отделни страни, с които се егулира тур. развитие. Те изискват пряката намеса от страна на различните органи и организации, пряко ангажирани в този процес.
