Лекции по Икономика

4.1. Методически основи за анализ и оценка на ролята и значението за туризма.

Ролята на туризма е обективно следствие от мястото, което той заема в обществената с-ма и приносът му за нейното функциониране и прогресивно равитие. Тази роля възниква след като явлението се променя от индивидуална в обществена потребност. Постепенната масовизация на туризма поражда нуждата от регулиране и управление на тур. процес. Оценката на ролята на значението на тур. служи за познанието и за утвърждаването на необходимостта от неговото развитие, но най-важната стратегическа цел е да се изгради рационална и ефективна с-ма на тур. политика на регионално, нац. и межд. равнище. От тук следва, че трябва да си отговорим на ?-и като има ли място тур. в общественото развитие в глобален мащаб, за район; какво е то в сравнение с др. отрасли; как може да бъде измерено; какви са реалните и потенциалните възможности и др.

При анализа трябва да се отчетат:
- реалната степен на развитие на стопанството, което е главна основа на тур. индустрия
- наличието/липсата на обективни дадености – природни, социални,култрурни
- степен на чуждестранно участие – инвестиции или внос на раб. ръка
- начин и степен на държ участие
- специфични особености в н-на и стр-рата на тур. развитие
Тур. има отношение с почти всички елементи на социалната система. Напр. диалектиката м/у икономоическото и неик. начало в съдържанието на явлението – ускорител на стоп. растеж и едновременно решава и мн социални проблеми в здравеопазването, културата,образованието.
Тур. участва във възпроизводствения процес като произвежда блага за индивидуално и обществено потребление. Но тур. не трябва да се причислява към произв. отрасли поради различието в неговата основна функция. В тур. обект на въздейстие е човекът и той е “предмет на труда”, в/у който се осъществяват въздействия. Целта на тур. “производство” е не да създава потреб ст-сти,а условия за възпроизводство на физическите и интелектуални способности на индивида. Др разлика на тур. от производствената сфера е, че създадения от него продукт няма веществена ст-ст.

Туризмът: 1) удовлетворява нужди на индивида от по-висока степен в пирамидата на йерархичните потребности и в този смисъл тур. потребление има относителен и динамичен х-р; 2) времевият и пространственият хоризонт играят спец. роля в процеса на тур. производство, което се изразява в обратната посока на дв-е на с-та продукт-потребител, значимостта на сезонния ф-р и др. 3) тур.. е феномен както на местното така и на нац. и м/унар. стопанство.

Извод: тур. взаимодейства с произв. сфера най-вече в качеството й на необходима база за създаване, реализация и потребление на тур. продукт.

Тур. има връзка и с останалите фази на общественото възпроизводство. Особено участие има в разпределението и преразпределението на обществения продукт, а също така и във фазата на потреблението.

Извод: Тур. не създава пряко общ. продукт, но участва косвено в този процес и съдейства за неговото разпределение, преразпределение и потребление. Мястото му във възпроизводствения процес го определя като интегрална и спец. форма на непроизводствено обществено и лично потребление.