Туристическите места се формират на основата на специфично съчетание на много фактори и техните качествени характеристики. Това е причината за голямото разнообразие от туристически места и затрудняването на тяхната типология. В българската специализирана литература с широка популярност се ползва представената от М. Андонов типология. Съществуват различни критерии за определяне на вида на туристическото място. Според гл. ас. д-р Стоян Маринов съществуват 9 критерии.
Първият критерий е доминиращи ресурси:
1. природно обусловени- тук видовете туристически места се делят на ваканционно-рекреативни (морски, планински, езерни; летни, зимни; сезонни, целогодишни), които предлагат пасивна или активна почивка сред природни условия и лечебно-оздравителни (балнеологични, калолечебни, биоклиматични), които развиват лечебно-оздравителна дейност чрез използване на природни ресурси.
2. културно обусловени- тук видовете туристически места се делят на развлекателни места (с концентрация на съоражения за развлечения), познавателни места (включват значими обекти с познавателен характер), религиозни места (с реликви и религиозни традиции), събитийно- развлекателни места (със значими културни и спортни събития).
3. икономически обусловени- тук видовете туристически места се делят на икономически центрове (с концентрация на икономическа дейност и делови отношения); конгресни и панаирни центрове (със съоражения за панаири и конгреси).
4. политически обусловени- тук видовете туристически места се делят на столични градове ( с концентрация на национални и международни политически прояви), седалища на политически организации ( със значими политически институции и събития).
Втори критерий е транспортна обусловеност - тук видовете туристически места се делят на пристанища, жп гари, аерогари, шосейни връзки. Характеризират се с големи транспортни възли на важни национални и международни трасета.
Трети критерий е разположение спрямо емитиращата територия- тук видовете туристически места се делят на потребителски ориентирани ( в близост до източници на туристи с преобладаващи антропогенни ресурси), ресурсно ориентирани ( в близост до туристическите ресурси, обикновено са природно обусловени), транзитно ориентирани ( на транзитни туристически маршрути).
Четвърти критерий е отдалеченост от емитивната територия- относително ясни количествени признаци по този критерий съществуват само във връзка с въздушния транспорт. Тук видовете туристически места се делят на близки (туристически места, които се свързват с полети с продължителност до 1 час), средно отдалечени ( полети от 1 до 5 часа), далечни (полети над 5 часа).
Пети критерий е характер на туристически продукт- тук видовете туристически места се делят на еднопрофилни (предлагат продукт, който е тясно профилиран според характера на доминиращ фактор на туристическото място и отговаря на строго определени туристически мотиви) и многопрофилни (предлагат продукти на основата на разнообразни функционални местни фактори, които кореспондират с разнообразни туристически мотиви).
Шести критерий е начин на възникване- тук видовете туристически места се делят на такива наследени за туризма (селища започнали да развиват и туризъм, наред с преходните си стопански дейности) и такива, които са целево създадени за туризма.
Седми критерий е роля на туризма в локалната икономика- тук видовете туристически места се делят на хомогенни (туризмът е доминиращ отрасъл) и хетерогенни (наред с туризма широко представени са и други сектори на икономиката).
Осми критерий е степен на усвояване на ресурсите- тук видовете туристически места се делят на развиващи се (с неусвоен все още капацитет на наличните туристически ресурси), развити (с усвоен капацитет).
Девети критерий е значение на вътрешния и международния туризъм на страната- тук видовете туристически места се делят на такива с локално значение (с преобладаващ дял на туристите от района), туристически места с национално значение ( с преобладаващ дял на туристите от страната), туристически места с международно значение ( с преобладаващ дял на чуждестранни туристи).
