Мултипликаторът е числов коефициент, който показва в каква степен нарастването на инвестициите предизвиква нарастване на производството. Увеличаването на инвестициите води до по-високи съвкупни разходи, т.е. мултипликаторът може да се определи най-общо като съотношение между нарасналия доход и нарасналите инвестиции. За туризма разходите в посещаваното място може да са предизвикани от:
- изразходваните от туристите средства за потребление на стоки и услуги в дестинацията
- инвестиции от външни източници
- държавни /местни и чуждестранни/ разходи за инфраструктура в туристическите места, износ на стоки, предизвикан от туризма.
Потреблението на туристите в туристическите райони поражда ефекти, които могат да се обособят в три основни групи – според мястото, което заемат във формиралата се верига от движението на паричните потоци: преки(в резултат на разходите на туристите за стоки и услуги в хотели, ресторанти, магазини и туристически съоръжения, за износ на стоки предизвикан от туризма или за инвестиции, свързани с туризма в посещаваното място), косвени(следствие на преките и се определят от изразходваните от хотелиери и ресторантьори средства за закупуване на стоки от местни доставчици, които от своя страна също правят разходи за покупки на едро), индуцирани(предизвикани от промените в потребителското харчене на местното население – резултат от допълнителните лични, разполагаеми доходи). Косвените и индуцираните ефекти формират групата на вторичните ефекти.
Съществуват различни концепции, в които се изчисляват 4 вида взаимносвързани мултипликатори:
- на продажбите /транзакциите/ - измерва допълнителния оборот, създаден от всяка допълнителна единица туристически разходи
- на производството – отчита промяната на крайния производствен резултат вследствие на туристическите разходи
- на дохода – измерва дохода, генериран от обема на туристическите разходи, използва се най-често и се изразява по два начина: като отношение между преки и непреки доходи /или директни и вторични доходи от заплати, лихви, наеми и др./, предизвикани от всяка единица директен доход; другия начин е като се изразява общия доход /директен и вторичен/, акумулиран в резултат на нарастването на крайното туристическо търсене в определена дестинация.
- на заетостта – по два начина: отношение комбиниращо директната и вторична заетост предизвикана от всяка единица допълнителни туристически разходи към директно предизвиканата заетост или заетост създадена от туризма на единица туристически разходи. Мултипликаторът показва броя работни места, създадени в зависимост от мащабите на туристическия бизнес. В повечето случаи стойността му е незначителна.
Мултипликаторите измерват вторичните икономически ефекти /непреки и индуцирани/ от промените в обема на туристическата дейност. Също така те представят степента на икономическа взаимозависимост между секторите в определена регионална икономика. Измерват равнището на икономическа активност, породена от туристическите разходи и се представят като пропорционални съотношения.
Примери:
Мултипликатор на продажбите от първи тип = Директни + Косвени продажби
Директни продажби
Мултипликатор на продажбите от втори тип = Директни + Косвени + Индуц продажби
Директни продажби
Стойностите на туристическите мултипликатори на дохода /таблица 22-учебник, стр.265/ са силно зависими от географския обхват на територията – с намаляване големината на изследвания район се понижава и стойността на мултипликатора. Това е следствие от по-голямата склонност към изтичания, която съществува в по-малките населени места, защото при тях тенденцията към икономическа независимост е слабо изразена. Според някои учени мултипликацията на дохода от производството и реализацията на туристически услуги може да достигне максимална стойност 4,а най-често е м/у 0,4 и 2.
Най-често използваните модели за оценка на мултипликаторите са три – базов, кейнсиански, вложено-получено. В базовия модел икономиката в дадена територия се разделя на износни производствени дейности и местни /неизносни/ дейности. Съществува устойчива линейна връзка между износа и местния производствен сектор. Единствен детерминант в модела на равнището на дохода и заетостта в района е обемът на износа. При кейнсианския модел – основава се на изследването на потоци от изтичания на доходи и заетост, генерирани от “циклични кръгове”, които намаляват в геометрична прогресия, защото има извеждане на средства във всеки кръг. Моделът на вложено-получено анализира икономиката според развитието на различните сектори и изразява взаимовръзките между тези сектори чрез матрична форма – възможно е да се изчисли какво увеличение на производството в секторите на икономиката, в т.ч. и вноса, би могло да се очаква при определено нарастване на броя на туристите в туристическото място и при последвалото необходимо увеличение на производството на стоки и услуги за удовлетворяване на потребностите им. Повечето изследвания на мултипликаторите използват основните принципи на Кейнс като ги доразвиват и модифицират.
Фундаментална за изследванията на мултипликацията е концепцията за “изтичанията” от икономиката – това са тези изтичания в отделните кръгове на кейнсианския модел, които предизвикват намаляване на дохода и заетостта. Като причини за това могат да бъдат: разходи за внос на стоки и услуги, изплащане на възнаграждения на неместни работници, преки и косвени данъци,които не остават в областта, спестяване на доходи,което намалява склонността към потребление и др. Стойността на мултипликатора зависи от х-ките на местната икономика, от взаимовръзките м/у отделните сектори и от обособилите се между тях функционални търговски модели.
Равнището на мултипликационния ефект се определя от нивото на изтичанията в дадена икономическа система, които най-често се дължат на спестявания, внос и данъци.
Според Кейнсианския модел мултипликаторът /к/ е числов коефициент, който измерва промяната на националния доход /делта У/ в резултат на измененията на разходите / делта ЕХР/:
Делта ЕХР х к = делта У
Формула за изчисляване на мултипликатора е :
к = _1_ , където MPL е пределна склонност към изтичания от икономиката
MPL
MPL = MPS + MPM + MPT
MPS – пределна склонност към спестявания – изразява зависимостта между едно допълнително изменение на дохода и предизвиканото от него допълнително изменение на спестяванията
MPM – пределна склонност към внос, промяната във вноса, настъпваща в резултат на единица изменение в дохода
MPT – пределна склонност към облагане с данъци, промяната в данъците, предизвикана от единица изменение на дохода.
Изчисляване мултипликационния ефект на Ландбърг /1995/:
TIM = 1 – TPI
MPS + MPI
TIM – стойност на туристическия мултипликатор
TPI – пределна склонност към внос на стоки и услуги, потребявани от туристите
MPS – пределна склонност към спестяване
MPI – пределна склонност към внос на стоки и услуги потребявани от местните жители
Формула на Кр. Райън за туристическия мултипликатор:
TIM = A x 1
1 – BC
A – относителен дял на туристическите разходи, останал след изтичанията в първия кръг на мултипликационния процес
B – относителен дял на доходите на местните жители, изразходван за местни стоки и услуги
C – относителен дял на разходите на местните жители, натрупан като доход в местната икономика
Стойностите на туристическия мултипликатор са различни за отделните държави. Напр. за Канада е около 2,43, Гърция – 1,4, Хавай – 1,3. Разликата се дължи предимно на взаимовръзките между различните сектори в икономиката на изследваното място. Мултипликаторите растат когато отрасловите връзки са по-силни и стабилни, а намалява когато изтичанията от местната икономика са по-големи.С помощта на мултипликатора може да се измериобщото икономическо влияние на туризма в дадена територия:
Икон.влияние на туризма = Брой туристи х Среден разход на посетител х TIM
За анализиране на икономическия ефект от туризма се използват и следните коефициенти:
- коефициент на продажбите – измерва допълнителния оборот предизвикан от преките, косвените и индуцираните разходи
- К на продуктивността – отчита допълнителната продукция, увеличението на активите на хотели, ресторанти в резултат на нарастналата търговска дейност
- К на приходите – измерва приходите /дохода/, генерирани от допълнителните туристически разходи
- К на труда – измерва допълнителната активност на трудовата борса
При изчисляването на коефициентите в международния туризъм се срещат следните по-важни трудности: недостиг на данни / изисква се изчерпателна инфо за голям брой туристически продукти и икономически сектори, която се събира трудно; нееластичност на доставките; статичен х-р на функцията на продуктивността.
Препоръчва се внимателно използване на коефициентите при планирането на обема и мащабите на развитие на международния туризъм.
