Една от основните х-ки на туризма е, че той е интегрално явление, което се развива на основата на функционалните взаимовръзки на туристическата дейност с други отрасли от икономиката, реализирайки чрез потреблението на туристите тяхната продукция. По този начин се проявява мултипликационният ефект от туризма. Идеята за мултипликацията се базира на основополагащите изследвания на Ричард Кан и Джон Кейнс /30-те на ХХ в./, разширени и допълнени с анализите и оценките на Арчър, Оуен, Синклер, Сътклиф, Ричардс, Лий и др, в резултат на проучванията им във Великобритания, Испания, САЩ, Карибите /60-те на ХХв./
Мултипликаторът е числов коефициент, който показва в каква степен нарастването на инвестициите предизвиква нарастване на производството. Увеличаването на инвестициите води до по-високи съвкупни разходи, т.е. мултипликаторът може да се определи най-общо като съотношение между нарасналия доход и нарасналите инвестиции. За туризма разходите в посещаваното място може да са предизвикани от:
- изразходваните от туристите средства за потребление на стоки и услуги в дестинацията
- инвестиции от външни източници
- държавни /местни и чуждестранни/ разходи за инфраструктура в туристическите места, износ на стоки, предизвикан от туризма.
Потреблението на туристите в туристическите райони поражда ефекти, които могат да се обособят в три основни групи – според мястото, което заемат във формиралата се верига от движението на паричните потоци: преки(в резултат на разходите на туристите за стоки и услуги в хотели, ресторанти, магазини и туристически съоръжения, за износ на стоки предизвикан от туризма или за инвестиции, свързани с туризма в посещаваното място), косвени(следствие на преките и се определят от изразходваните от хотелиери и ресторантьори средства за закупуване на стоки от местни доставчици, които от своя страна също правят разходи за покупки на едро), индуцирани(предизвикани от промените в потребителското харчене на местното население – резултат от допълнителните лични, разполагаеми доходи). Косвените и индуцираните ефекти формират групата на вторичните ефекти.
Съществуват различни концепции, в които се изчисляват 4 вида взаимносвързани мултипликатори:
- на продажбите /транзакциите/ - измерва допълнителния оборот, създаден от всяка допълнителна единица туристически разходи
- на производството – отчита промяната на крайния производствен резултат вследствие на туристическите разходи
- на дохода – измерва дохода, генериран от обема на туристическите разходи, използва се най-често и се изразява по два начина: като отношение между преки и непреки доходи /или директни и вторични доходи от заплати, лихви, наеми и др./, предизвикани от всяка единица директен доход; другия начин е като се изразява общия доход /директен и вторичен/, акумулиран в резултат на нарастването на крайното туристическо търсене в определена дестинация.
- на заетостта – по два начина: отношение комбиниращо директната и вторична заетост предизвикана от всяка единица допълнителни туристически разходи към директно предизвиканата заетост или заетост създадена от туризма на единица туристически разходи. Мултипликаторът показва броя работни места, създадени в зависимост от мащабите на туристическия бизнес. В повечето случаи стойността му е незначителна.
Мултипликаторите измерват вторичните икономически ефекти /непреки и индуцирани/ от промените в обема на туристическата дейност. Също така те представят степента на икономическа взаимозависимост между секторите в определена регионална икономика. Измерват равнището на икономическа активност, породена от туристическите разходи и се представят като пропорционални съотношения.
Примери:
Мултипликатор на продажбите от първи тип = Директни + Косвени продажби
Директни продажби
Мултипликатор на продажбите от втори тип = Директни + Косвени + Индуц продажби
Директни продажби
Стойностите на туристическите мултипликатори на дохода /таблица 22-учебник, стр.265/ са силно зависими от географския обхват на територията – с намаляване големината на изследвания район се понижава и стойността на мултипликатора. Това е следствие от по-голямата склонност към изтичания, която съществува в по-малките населени места, защото при тях тенденцията към икономическа независимост е слабо изразена. Според някои учени мултипликацията на дохода от производството и реализацията на туристически услуги може да достигне максимална стойност 4,а най-често е м/у 0,4 и 2.
Най-често използваните модели за оценка на мултипликаторите са три – базов, кейнсиански, вложено-получено. В базовия модел икономиката в дадена територия се разделя на износни производствени дейности и местни /неизносни/ дейности. Съществува устойчива линейна връзка между износа и местния производствен сектор. Единствен детерминант в модела на равнището на дохода и заетостта в района е обемът на износа. При кейнсианския модел – основава се на изследването на потоци от изтичания на доходи и заетост, генерирани от “циклични кръгове”, които намаляват в геометрична прогресия, защото има извеждане на средства във всеки кръг. Моделът на вложено-получено анализира икономиката според развитието на различните сектори и изразява взаимовръзките между тези сектори чрез матрична форма – възможно е да се изчисли какво увеличение на производството в секторите на икономиката, в т.ч. и вноса, би могло да се очаква при определено нарастване на броя на туристите в туристическото място и при последвалото необходимо увеличение на производството на стоки и услуги за удовлетворяване на потребностите им. Повечето изследвания на мултипликаторите използват основните принципи на Кейнс като ги доразвиват и модифицират.
Фундаментална за изследванията на мултипликацията е концепцията за “изтичанията” от икономиката – това са тези изтичания в отделните кръгове на кейнсианския модел, които предизвикват намаляване на дохода и заетостта. Като причини за това могат да бъдат: разходи за внос на стоки и услуги, изплащане на възнаграждения на неместни работници, преки и косвени данъци,които не остават в областта, спестяване на доходи,което намалява склонността към потребление и др. Стойността на мултипликатора зависи от х-ките на местната икономика, от взаимовръзките м/у отделните сектори и от обособилите се между тях функционални търговски модели.
Равнището на мултипликационния ефект се определя от нивото на изтичанията в дадена икономическа система, които най-често се дължат на спестявания, внос и данъци.
Според Кейнсианския модел мултипликаторът /к/ е числов коефициент, който измерва промяната на националния доход /делта У/ в резултат на измененията на разходите / делта ЕХР/:
Делта ЕХР х к = делта У
Формула за изчисляване на мултипликатора е :
к = _1_ , където MPL е пределна склонност към изтичания от икономиката
MPL
MPL = MPS + MPM + MPT
MPS – пределна склонност към спестявания – изразява зависимостта между едно допълнително изменение на дохода и предизвиканото от него допълнително изменение на спестяванията
MPM – пределна склонност към внос, промяната във вноса, настъпваща в резултат на единица изменение в дохода
MPT – пределна склонност към облагане с данъци, промяната в данъците, предизвикана от единица изменение на дохода.
Изчисляване мултипликационния ефект на Ландбърг /1995/:
TIM = 1 – TPI
MPS + MPI
TIM – стойност на туристическия мултипликатор
TPI – пределна склонност към внос на стоки и услуги, потребявани от туристите
MPS – пределна склонност към спестяване
MPI – пределна склонност към внос на стоки и услуги потребявани от местните жители
Формула на Кр. Райън за туристическия мултипликатор:
TIM = A x 1
1 – BC
A – относителен дял на туристическите разходи, останал след изтичанията в първия кръг на мултипликационния процес
B – относителен дял на доходите на местните жители, изразходван за местни стоки и услуги
C – относителен дял на разходите на местните жители, натрупан като доход в местната икономика
Стойностите на туристическия мултипликатор са различни за отделните държави. Напр. за Канада е около 2,43, Гърция – 1,4, Хавай – 1,3. Разликата се дължи предимно на взаимовръзките между различните сектори в икономиката на изследваното място. Мултипликаторите растат когато отрасловите връзки са по-силни и стабилни, а намалява когато изтичанията от местната икономика са по-големи.С помощта на мултипликатора може да се измериобщото икономическо влияние на туризма в дадена територия:
Икон.влияние на туризма = Брой туристи х Среден разход на посетител х TIM
За анализиране на икономическия ефект от туризма се използват и следните коефициенти:
- коефициент на продажбите – измерва допълнителния оборот предизвикан от преките, косвените и индуцираните разходи
- К на продуктивността – отчита допълнителната продукция, увеличението на активите на хотели, ресторанти в резултат на нарастналата търговска дейност
- К на приходите – измерва приходите /дохода/, генерирани от допълнителните туристически разходи
- К на труда – измерва допълнителната активност на трудовата борса
При изчисляването на коефициентите в международния туризъм се срещат следните по-важни трудности: недостиг на данни / изисква се изчерпателна инфо за голям брой туристически продукти и икономически сектори, която се събира трудно; нееластичност на доставките; статичен х-р на функцията на продуктивността.
Препоръчва се внимателно използване на коефициентите при планирането на обема и мащабите на развитие на международния туризъм.
