I. Отзад; Чл. 90 (1) Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича с неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът, се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.
(2)Когато от обстоятелствата е ясно. че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако и се даде надлежно обезпечение. Чл. 91. (1) Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен;
(2)Когато предмет на задържането са стоки; кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване на неговото вземане. (3)Ал. 3 (отм. - ДВ., бр. 12 от 1993г.)
(4)3адържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение. (5)Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ. И. Особенности в ТЗ.
Чл. 315 ТЗ "(1) Търговецът има право на задържане за изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка върху движимите вещи и ценните книги на длъжника, получени от него правомерно. Това право съществува докато търговецът има движимите и ценните книги в свое държане.
Правото на задържане съществува и когато: 1. Собствеността на вещите е преминала върху кредитора, но той трябва да я прехвърли обратно
собствеността на вещите е прехвърлена на трето лице от длъжника върху кредитора, но той е трябвало да я прехвърли обратно на длъжника.
(З)Правото на задържане има действие и за третите лица, доколкото на тях могат да се противопоставят възражения, които кредиторът има срещу претенцията на длъжника за предаване на вещта.
(4)Правото на задържане отпада, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин.
(5)Правото на задържане може да се упражни и за изискуеми вземания:
1. ако длъжникът е в открито производство по несъстоятелност;
2. ако е предприето безуспешно принудително изпълнение срещу длъжника. (б)Правото на задържане се запазва, ако длъжникът е наредил друго до предаването
на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин, щом обстоятелствата по ал. 5 са узнати от кредитора след предаването на вещта. -Говори се за 2-ма търговци;
-Предмет могат да са само движими вещи или ЦК получени правомерно от Кредитора;
-Не е задължително да са от идентични правоотношения. Не се изисква конекситет между задълженията на длъжника и изискуемостта на кредитора;
-Това е едно залогоподобно вещно право, защото вещта трябва да е във владение на кредитора;
-Ако собствеността е преминала в разпореждане на кредитора, при плащане от длъжника, кредитора е длъжен да върне владението на длъжника;
-В случаи, че длъжника отчужди държаната от кредитора вещ в полза на 3-то лице. кредитора може да я задържи и да не я даде на новия заложен кредитор;
-Кредитора има право на задържане и в случаи на започнало производство по несъстоятелност срещу длъжника, или след неуспешно принудително изпълнение.
ТП на задържане не може да се прехвърля без да бъде цедирано цялото задължение и фактическо предаване на задържаните вещи. Чл.91(4) ЗЗД"Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение."
Търговско право на задържане -чл. 315. ТПЗ възниква при предпоставките, уредени в ТЗ и не се включва в някаква по-обща категория право на задържане, т.е. не е разновидност на правото на задържане по чл. 91 ЗЗД или чл. 73 ЗС.
2.1.Елементите на фактическия състав:
1)Възниква за обезпечаване на вземане, което е породено от сделка, сключена между търговци т.е. става дума за двустранна търговска сделка.
2)Вземането (на задържащият наречен кредитор, макар че е в същото време и длъжник) в полза на кредитора да е изискуено (не е необходимо вземането да е ликвидно като по чл. 91).
3)Да има фактическа власт. Предмет на ТПЗ могат да бъдат само движими вещи и ЦК. Няма изискване държането да е възникнало по силата на сделката, по която възниква правото на задържане.
4)Вещите или ЦК трябва да са получени със съгласието на насрещната страна (правомерно).
ТЗ допуска да възникна ТПЗ и в хипотезите на ал. 2, които са по-особени:
а.кредиторът е станал собственик на вещта, но има задължение да я прехвърли обратно - става дума за различни фидуцирани сделки. По начало правото на задържане се поглъща от правото на собственост, т.е. само държателят има право на задържане, не може собственикът да упражни такова право;
б.собствеността на вещите е прехвърлена на трето лице за длъжника върху кредитора, но той е трябвало да я прехвърли обратно на длъжника (има нужда от хорективно тълкуване от длъжника, а не "за длъжника") - става дума за различни договори за поръчка и най-вече за комисионен договор.
5)Кредиторът да е получил вещта правомерно и без тази вещ да има специално предназначение. Според ал. 4: Правото на задържане отпада, ако и длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин (напр. ако при комисионен договор комисионерът е получил вещ, за да я продаде на 3-то лице). Това специално предназначение трябва да е уговорено преди предаването на вещта.
2. 2.Законът познава известни изключения от тези предпоставки:
1)Има възможност за възникване на ТПЗ за неизискуеми задължения - 2 алтернативни предпоставки (ал. 5, т.1 и 2).
А. Ако длъжникът е в открито производство по несъстоятелност, т.е. той е неплатежоспособен или свръхзадължен, но не е обявен в несъстоятелност. Кредиторът с право на задържане е привилегирован и той трябва да може да се удовлетвори.
Б. Ако е предприето безуспешно принудително изпълнение срещу длъжника, не е казано, че е от същия кредитор. Когато вземането стане изискуемо кредиторът по ТПЗ може да не успее да се удовлетвори, защото това означава, че липсват активи и няма защо да се чака да стане изискуемо.
2) Ал. 6: Правото на задържане се запазва, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин, щом обстоятелствата по ал. 5 са узнати от кредитора след предаването на вещта, в този случай ТПЗ възниква дори и вещта да е дадена със - специално предназначение.
2.3.Съдържанието на ТПЗ не се отличава принципно от ПЗ по ЗЗД;
1)кредиторът може да откаже да върне вещта или ЦК до изпълнение от другата страна.
2)Кредиторът е обезпечен, привилегирован кредитор (чл. 136, т. 4 ЗЗД урежда особената привилегия на кредитора върху вещта, тази разпоредба се прилага изцяло).
3)Кредиторът е привилегирован и при изводство по несъстоятелност (чл. 722), но тук привилегията е втора по ред и следва залога.
2.4. Има една особенност, която не е в интерес на оборота. Доколкото ТПЗ може да се упражни по отношение на трети лица, които са нови собственици? Съществува тълкувателно постановление № 6 от 1974г., но то се отнася до ПЗ в ГП. ТПЗ не може да се упражни по отношение на тези лица, освен ако кредиторът може да противопостави на тях възражения, които има срещу претенцията на длъжника за предаване на вещта. Следователно третото лице трябва да е длъжник на кредитора, т.е. да встъпи в дълг или да замести в дълг първоначалния длъжник, но на практика това не става. Според Калайджиев това е недостатъкът на закона в ал. 3 и режимът сега е по неблагоприятен отколкото в стария ТЗ.
2. 5. Според, проф. Герджиков приложение намира чл. 91, ал. 4 ЗЗД: Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
