Определение; Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ "търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка"'. Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е ФЛ.
Като се изхожда от определението на търговската сделка, съдържащо се в чл. 281 ал. 1 ТЗ, може да се даде следното определение на търговската продажба: продажба, сключена от търговец, която в свързана с упражняваното от него занятие.
Елементите от съдържанието на това определение са:
1.Да е налице продажба. Понятието продажба е определено в чл. 183 от ЗЗД, към което препращаме /наличие на договор за продажба/;
2.Продажбата да е сключена от търговец. Достатъчно е една от страните да е търговец;
3.Предмет на сделката да са движими и недвижими вещи или ценни книжа. 4.Продажбата да е свързана с упражняваното от търговеца занятие. Форма на договора за търговска продажба.
Сключването на договора за търговска продажба не е подчинено на изискването за някаква особена форма, следователно може да се сключи устно, дори с конклудентни действия и може да се доказва с всички доказателствени средства (обаче при спазване разпоредбата на чл. 133, а от ГПК - забрана за доказване със свидетелски показания, ако договорът е на стойност по-голяма от 1000 лв. Изключение от това правило за неформалност на ТС в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД според която за сделки с недвижими имоти се изисква нотариална форма, а за сделки с МПС нотариална заверка на подписите.
Задължение на страните по договора;
1 .Задължения на продавача. При всяка продажба продавачът има две основни задължения: да прехвърли върху купувача правото на собственост и да му предаде вещта. Относно първото задължение на продажба важат разпоредбите на ЗЗД, доколкото установява друго. Що се касае до второто задължение на продавача (да предаде вещта), ТЗ внася някои уточнения: Срокът на предаване: ако не е уговорен в договора, купувача може да поиска предаването в разумен срок (чл.313 ТЗ), т.е при отчитане на конкретните обстоятелства по сделката.
Когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, трябва да се определи в какви срокове и по какъв начин той ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване. При липса на такава уговорка уведомяването трябва да се направи поне 3 дни, а ако страните са в различни населени места - поне 5 дни преди деня на предаването.
По искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните и други документни. Продавачът е длъжен да осигури необходимия сервиз, според търговската практика, освен ако е уговорено друго (чл. 322 ТЗ).
2.Задължения на купувача. Те са две основни: да приеме вещта и да заплати цената. Във връзка с първото му задължение -да приеме стоката, ТЗ уточнява: Купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата и, ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача (чл. 324 ТЗ - във връзка с чл. 194 ЗЗД). При отказ да приеме изпратена от друго място стока купувачът е длъжен да я пази с грижата на добър търговец през времето, което обикновено е необходимо за продавача да даде нарежданията; само при забава на продавача купувачът може да предаде на трето лице стоката за пазене, като уведоми продавача за това (чл. 319 ТЗ). Когато продавачът не е дал нареждания, купувачът отговаря само за умисъл и груба небрежност. Ако стоката подлежи на бърза развала или пазенето и е свързано със значителни разноски или неудобства, купувачът може да я продаде за сметка на продавача (чл. 325 ТЗ). При забава на купувача да получи стоката продавачът може;
-да я предаде за пазене на разноски и риск на купувача;
-да я продаде на публичен търг или по текущи цени на разноски на купувача, след като го извести за това и му съобщи мястото и времето на търга;
-при бързо развалящи се стоки продавачът може да ги продаде и без предизвестие (чл. 328).
Ако продажбата бъде развалена по вина на продавача и е подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока или продавачът е препродал стоката, купувачът - при такава сделка за покритие - може да получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение (чл. 323 ТЗ).
Ако при преглеждането на стоката купувачът констатира недостатъци, той има на разположение по свой избор - исковете на чл. 195 от ЗЗД:
1)Редхибиторен иск - отказва да приеме дефектната стока, уведомява продавача за недостатъците и я оставя на разположение на продавача.
2)Естиматореен иск - иск за намаление на цената съобразно недостатъците;
3)иск на общо основание за изпълнение на договора, т.е. за поправка на недостатъците на стоката;
4)иск за нова доставка на стоката.
И при четирите възможности купувачът може да заведе и иск за вреди и загуби в размер на претъпените такива. Давността за завеждането на тези искове е посочена в чл. 197 от ЗЗД - в 6-месеца, респ. 3-години (ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка). Давността тече от деня на предаването на стоката.
Във връзка с второто задължение на купувача - да плати цената, ТЗ внася следните уточнения (чл. 326): Цената се определя от страните при сключването на договора. Ако цената не е определена и не е уговорено как да се определи, смята се, че ако не е уговорено друга, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време ка сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства, т.е. важи текущата цена. Когато цената се изчислява според теглото на стоката, теглото на опаковката (т.нар. тара) се приспада. Това правило се прилага и когато за запазването на стоката се използва съхраняващо вещество, различно от нея (чл. 321 ТЗ). Във връзка с плащането на цената ТЗ установява правилото, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане или представяне, на доказателства за плащането и (чл. 322 ТЗ).
4.Приложение на clausula rebus sic stanibus: Приема се, че и в търговското право -във връзка главно с търговската продажба, намира приложение клаузата за коренно променилите се условия при изпълнението в сравнение с условията при сключването на договора (например поради война, стопанска криза, инфлация и др.), което води до отпадане на отговорността за неизпълнение.
