Представители на социалният радикализъм във Франция са Жан Жак Русо и Симон де Сисмонди.
Отношението на Русо към частната собственост е дуалистично:
1) тя е причина за неравенството и обществените противоречия
2) тя е икономическа основа на живота на обществото
В този конспект той приема само дребната и средната частна собственост, но е против едрата капиталистическа и земеделска собственост.
Симон де Сисмонди - идеализира дребното стоково стопанство и защитава интересите на дребните стокови производители да закриля и подпомага тази индустрия. Той е привърженик на привличането на работната сила от други континенти и чужди капитали. Автор е на т.нар. „капиталотворческа теория” според която само кредит може да създава нов капитал.
Друг икономист от тази епоха е Хенри Чарлс Кери. Казва,че в реалният живот съществува преход от лоши към добри и най- добри участъци земя (Рикардо мисли обратно), и че производителността на труда расте докато рентата намалява (това също е в противовес с възгледите на Рикардо).
Кери се противопоставя на закона за родонаселението на Малтус и на закона за намаляващото плодородие на Рикардо и на тази основа издига американският нарастващ просперитет, чрез анализ на хармониите.
Според Кери съществува хармония между интересите на капитала и поземлените собственици, които са вплетени в общите интереси на обществото, земеделие, индустрия и търговия. Тяхното съчетаване в международен мащаб води до хармония.Той също е противоречива личност, защото в неговото творчество се различават два етапа:
- първи етап- той е на позицията на А.Смит, върви след него и защитава трудовата теория за стойността.
- вторият етап след 1819г, Сисмонди открито става критик на класическата школа и на нейният път за развитие на капитализма.
Възгледите му биха могли да се концентрират в следните по- важни аспекти:
1) теория за стойността, капитала и доходите – Трудът е единствен източник на богатството, а стоката има стойност и потребителна стойност, освен това той прави разлика между книжни и кредитни пари. Разглежда доходите като трудове, подчертавайки, че работната заплата е единствен трудов доход, а не трудови доходи за рента и печалбата.
2) основната теза на Сисмонди- „примат на потреблението над производството” дори някои автори смятат, че това е градивната система на теорията на Сисмонди. Тя включва:
- потреблението е единствената цел на натрупването и то определя възпроизводството
3) за разлика от класиците той смята, че не закона за стойността и печалбата, а потребностите са главният стимул за развитие на производството.
4) в капиталистическото общество- той издига тезата за примат на потребление на производство.
5) теория за реализацията-Сисмонди е първият икономист, който доказва, че реализацията в условията на концентрацията на капитала и едрокапиталистическо производство все повече се затруднява » е първият автор, който поставя под съмнение класическият възглед лансиран от Ж.Батист Сей, че предлагането само създава търсене.
Според Сисмонди капитализма прави реализацията на обществения продукт невъзможна. Според него развитието на капитализма води до разоряване на дребни стокопроизводители. Реализацията е невъзможна, защото вътре в страната потребители все по- трудно се намират, защото капитализмът е превърнал голяма част от населението в пролетари.
На външният пазар обаче реализацията все повече се затруднява, защото и там се появяват нови страни. Изход от ситуацията е възможен само, ако разшири слоя на дребните стокопроизводители т.е. дребните селяни, занаятчии, търговци и др., които Сисмонди нарича трети лица. Само те могат да съхранят своята покупателна сила и чрез закупуване на стоки и услуги да улеснят реализацията на обществения продукт. Основна причина за кризата е недостатъчното потребление.
Той е автор и на определени социални програми свързани с по- справедливо разпределение на обществения продукт, съчувствие към наемния работник, справедливост и етична ценност в обществото.
Според Сисмонди държавата е длъжна да осигури социални помощи за безработни, да осигурява старите и болните хора.
Основният принцип на Сисмонди се заключава в следното:
1) за първи път издига тезата за приемател на потреблението над производството.
2) поставя под съмнение класическият възглед за функциониране на икономиката и лансира тезата до свеждане на теорията за реализацията на т.нар. ”трети лица”.
3) за пръв път вижда в кризата несъответствие между ролята на недостатъчното потребление като основна причина за съществуването на кризи.
