В средата на 19в. Русия се характеризира с две забележителни особености, които я отличават от развитите западно европейски страни, а именно:
- разложение на крепостническата система
- по- късно разпространение на капиталистическите производствени отношения .
Михаил Бакунин се смята, че е идеолог на международния и руски анархизъм. Той рязко критикува крепостничеството и царското самодържание, които задържат икономическото развитие на Русия. Той критикува грубите методи на насилие, деспотизъм и кражби на държавната хазна. Изразява мисли на омраза и ненавист към царската монархия и буржоазните държави в Европа. Според Бакунин царската монархия трябва да се замени със свободна федерация на работнически асоциации и земеделски общини. Той е също и един от най- ревностните критици на Маркс.
Друг теоретик на анархизма е княз Пъотър Кропоткин. Той е привърженик на „незабавна селска революция” в Русия, която да унищожи съществуващият социален строй и да утвърди социализма и анархията.
Той е за признаване на абсолютният примат на потребностите над производството. Лансира идеята, че слаборазвитите страни ще бъдат принудени да развиват техниката само, ако разчитат на своите вътрешни потребности. Кропоткин е за незабавния преход към комунизма с развитие на дребното производство, селското стопанство и занаятчийската промишленост.
Александър Иванович Херцен е руски мислител и революционер, демократ, основател на народническата идеология в Русия, основател на т.нар. ”руски селски социализъм”. Херцен остро критикува крепостничеството както и капитализма буржоазната политическа икономия. Той е автор на „селският социализъм”, системата, която може да се изгради върху:
- право на всекиго на земя
- общинско владение на земята
- общинно управление на земята
Николай Гаврилович Чернишевски е най- крупния икономист, теоретик между революционните руски демократи в Русия. Неговите възгледи включват:
1) критиката на крепостничеството
2) икономическа програма за селска революция, обхващаща пълната ликвидация на крепостничеството.
- предоставяне на личната свобода на селянина.
- унищожаване на помешкото земевладение.
- предаване на земята на селяните без покупка.
- пълна ликвидация на експлоатацията и създаване на асоциирани производители.
3) критика на капитализма и буржоазната политическа икономия.
4) създаване на учение за социализма, обхващащо три варианта от общини:
- община с придатък към нея на домашни занаяти
- производствени асоциации, основани на взаимопомощ
- производствени асоциации, основани на държавна помощ
