Категорийният апарат на тази школа включва разглеждането на :
1) категорията благо- всяка вещ е способна да удовлетворява потребностите на хората в иконом. практика и се различават два вида блага:
- свободни, които не са оскъдни (въздух, вода, и др.) те имат полезност, но според австрийската субективна школа нямат ценност.
- оскъдни блага- имат ценност, тъй като конкретните количества от тези блага са необходимо условие за задоволяване на човешките нужди.
2) нужда- определя се като чувство на липса или неудовлетвореност от липсата на нещо.
3) полезност- значението което индивида отдава на един предмет поради, предполагаемата или действителна способност да задоволява съответните субективни нужди. Предпоставки за полезност са:
- нужда породена от липсата на нещо
- предмет с обективни свойства
- субект, който трябва да мисли, че полезността може да задоволи негова нужда.
4) ценност- определя се като полезност, комбинирана с оскъдност т.е. значението което придобива индивида за известни блага поради тяхната оскъдност. Представителите на АС школа предлагат теорията за пределната полезност. За тях нещата имат различна полезност, но еднаква ценност, защото ценността се определя от най- малката, пределна полезност, която се взема като мярка В литературата са известни като Закони на Херман Хайрих Госен:
1) Закон- всяка една отделно взета при нейното постепенно задоволяване губи своята интензивност докато настъпи засищане.
2) ако човек има няколко нужди, а притежава оскъдни средства за тяхното задоволяване, то той ще задоволи различните нужди по такъв начин, че момента на прекъсване на задоволяването всички те да имат приблизително еднаква интензивност, определяща се от пределната стойност.
3) Закон на Джон Кларк-всяка една нужда от предмет от по- високо качество представлява сбор от нуждите от всяко едно качество на предмета взети по отделно.
