Лекции по Икономика

20. Монетаризмът като икономическа доктрина

В монетариската доктрина всичко е подчинено на една основна цел- Налагането на парите и паричната политика като решаващо и най- ефикасно средство за ръководене на пазарното стопанство.Смята се, че монетаризма се опира на следните няколко теоретични постановки:
1) държавата да не взима доминиращата роля на частния сектор и пазарната икономика.
2) фридманския монетаризъм абсолютизира ролята на индивида и неговото поведение при взимането на съответно икономическо решение.
3) възприемат цените като основен елемент в пазарната икономика. Фридман лансира обстановката, че: „икономическата нестабилност е почти винаги резултат от погрешно организирано предлагане на пари. Наред с това монетаристите отхвърлят всички кейнсиански механизми, защото те са пагубни за икономиката”. Фридман доразвива три важни аспекта на търсенето на пари, а именно:
1) богатството и неговите съставки
2) оценката на богатството
3) факторите от които зависи търсенето на пари
Според Фридман три важни фактора оказват влияние върху търсенето на пари в икономиката:
А) тоталното богатство и желанието на собственика му да поддържа такава структура на влизащите в него активи, която да му носи максимална изгода.
Б) цената и доходът от съответната форма на богатството.
В) вкусът и предпочитанията на потребителите, които имат възможност да притежават това богатство
С други думи както при индивидите- търсенето на пари зависи от едни и същи фактори стига само разбиранията за полезността на тези пари да бъдат изравнени » в този аспект монетаристите възприемат основни постуати от представителите на Австрийската субективна школа и по- точно- един от законите на Херман Госен.

По отношение на предлагането на пари монетаризма критикува кенесианската икономическа концепция, която паричната политика.
Кейнс смята, че всяко увеличаване на предлагането на пари от Централната банка предизвиква спадане на лихвения % и намаляване на рентабилността на активите под формата на акции и облигации. Тъй като търсенето на пари е много чувствително към лихвения % това означава, че количеството на парите, които Централната банка е вкарала в паричното обръщение изцяло се поглъща от частната тезаврация и видим ефект в икономиката явно не се чувства.
Процесът на частна тезаврация се характеризира като натрупване на пари, частно спестяване „складиране на пари” без те да се пускат в сферата на паричния оборот, т.е. частната тезаврация е процес на спестяване на пари » нито в пряк, нито в преносен смисъл.
Според Кейнс паричната политика не влияе върху развитието на икономиката.
Обратно на кенесианците,за монетаристите основната сила, предизвикваща краткосрочния ефект от паричната политика не е в дейността на банките имитиращи допълнително количество пари, а в поведението на частния сектор, който в предвид ниския лихвен % ще търси възможности да се освободи от излишните парични запаси, тъй като те се обезценяват, което ще се активизира в търсенето на стоки и услуги, и от там на производството. Интересен е механизма, чрез който парите оказват влияние върху икономиката на базата на емперични бази. Фридман доказва следните две хипотези:
1) когато краткосрочните колебания на паричната маса се изменят в същия смисъл, но по- бавно отколкото се изменя националния доход, скоростта на обръщението се изменя в същия смисъл, който се изменя и националния доход.
2) ролята на парите в икономиката може да се обясни, чрез т.нар. „паричен мултипликатор”.
- дългосрочния мултипликатор е равен на скоростта на обръщение
- краткосрочния мултипликатор е равен на три пъти мултипликатора от дълъг период от време » не е рядкост да се констатира, че краткосрочното увеличаване на паричния запас с един % предопределя нарастване на националния доход с около 4,5%.

Монетаристите лансират т.нар. „монетарско правило”,според което годишния прираст на агрегатното предлагане на пари трябва да съответства на годишния прираст на БВП, текущи цени, което да бъде 3-5% годишно.
Според Фридман за кратък период от време паричните изменения влияят преди всичко върху производството и реалния БВП, а за продължителен период от време растежът на паричната маса влияе най-вече върху цените.
Така всяко изменение на парите в икономиката се обвързва с два ефекта:
краткосрочен- спад в производството, а другия – свързан с инфлационното и дефлационно покачване на цените.
Изследователите смятат, че монетаризма прави „контрареволюция” в паричната теория, чрез три основно постановки:

1) Количествената теория за парите като водеща съставка на монетариската теория за стопанския цикъл и чисто паричното обяснение за паричната инфлация.
2) Основният механизъм за осъществяване на паричното въздействие, което се проявява чрез лихвения % както твърдят кейнсианците, а чрез измененията в равнището на цените ефектът на реалните касови остатъци.
3) Подчертаване и аргументиране на неефективността на държавното регулиране, особено в по- дългосрочна перспектива.