В развитието на монетаризма като теория и практика не демонстрира единство, но неговите варианти са обединени от следните три общи черти:
А) основната и водеща роля на парите -колебанията в паричната маса са основната причина за колебанията в иконом. растеж.
Б) постановката за устойчивия характер на частния сектор-която според монетаристите може да бъде нарушена от неконтролируемото нарастване на паричната маса в обръщение.
В) твърдението на монетаристите , че връзката между инфлация и безработица е временна и краткотрайна.
Това са три общи черти по които монетаристите нямат различие. Всички варианти на монетаризма признават и утвърждават тези три черти.
На теория и практика, обаче, монетаризма твърде много се различават помежду си и неговите представители биха могли да се класифицират в следните пет варианта:
1) Глобален монетаризъм- Артър Лафер, Хари Джонсън, Роналд Маккинън и Робърт Мъндел. Те се опитват да докажат и превърнат монетаризма в световна икономическа доктрина, да го налижат като политика за всички страни. Ярък пример за това е Латинска Америка, страните от карибския басейн, неолибералните концепции в западна Европа, Япония и Китай. Освен това монетаристите се опитват да лансират реализирането на монетариските принципи в условия на фиксирани и плаващи монетни паритети и валутни курсове.
2) Фридмански монетаризъм- Милтън Фридман и Анна Шварц защитават тезата, че ролята на финансите в управлението трябва да бъде по- скромна и да се свежда само до изпълнение на спомагателни функции.
Основни фактори за Фридман и Шварц са парите и парично кредитна политика, която може да бъде рестрикция и експанзия. Първата се основава на това, че лихвите се повишават, което води до свиване или стабилизиране на паричната маса в обръщение, а втората се основава на факта, че трябва да се стимулира стопанската активност на бизнеса, чрез по- ниски лихви и по- либерални условия за кредит. Освен това представители на монетаризма на Фридман признават като основа на монетаризма наследството на Фридман като основна и възлова част за различните негови варианти. Представители на Фридманския монетаризъм изказват позиция и по отношение на бюджетния дефицит, която може да бъде в две насоки:
- той се определя от активното участие на държавата
- бюджетните дефицити са пагубни за световната икономика, не защото водят до покачване на лихвите, а защото са главна причина за глобалното обединяване на нациите » бюджетните дефицити според монетаристите възникват от неефективната кенесианска политика, затова
монетаристите препоръчват правителствата ежегодно да балансират и да не натрупват големи дефицити в своите страни. Фридман е и привърженик на тезата за намаляване на данъците.
3) Бюджетен монетаризъм- Карл Брюнхер, Алфред Мелфнер.В модела на цените те търсят да открият връзката между пазара на ценните книжа (акции, облигации), пазарите на стоките и услугите и бюджетния дефицит. Те отправят критика към Фридман, че „ той просто не отчита ролята на финансива в икономиката” и, че дава голямо значение на парите в нея. На представителите на бюджетния монетаризъм , бюджетния дефицит оказва влияние върху парите и производството (БВП) и той не може да бъде пасивен елемент в борбата срещу инфлацията » бюджетните дефицити са достатъчно условие за обезценяването на парите.
4) Монетаризъм на новата класическа школа или теория за рационалните очаквания- това е ново направление в развитието на иконом. мисъл през втората половина на 90-те години. Дори някои смятат, че теорията за рационалните очаквания е ново направление, което не би следвало да се разглежда като вариант за монетаризма. Създател на тази теория е Робърт Мъндел, който е и теоретик на т.нар. икономика на предлагането,т.нар. „Рейгън икономика”. Освен това продължител и разпространител на тази теория е Робърт Лукаш младши.
Дори теорията за рационалните очаквания е наречена от някои икономисти „нова класическа макроикономика” защото:
А) тя се опитва да обясни макроикономическите отношения с помощта на категории и модели за индивидуално поведение
Б) Тя възприе като адекватни на новата обстановка много от идеите на класиците, и не случайно се нарече „новите класици”. Новите класици апелират към спазването на следните 5 изисквания:
- иконом. агенти трябва да предвиждат и да формират своите прогнози рационално, а цените и заплатите трябва да бъдат гъвкави и съобразени с тези прогнози
- иконом. агенти трябва да бъдат убедени в неефективността на всяка държавна икономическа политика и да вярват, че пазарните сили могат да осигурят оптимално равновесие
- участието на държавата в икономиката трябва да бъде сведено само до ролята на арбитър.
- обезпечаване на частния сектор и създаване на възможност за достъп до всяка правителствена информация
- подготовка и обучение на кадри в областта на рационалните очаквания.
* При хипотезите на адаптивните очаквания стопанските агенти би следвало да изграждат своите предвиждания и очаквания в основа на наблюдаваните резултати през текущия период и близкото минало.
* При хипотезата за рационалните очаквания, индивидуалните прогнози и очаквания трябва да се съобразяват както с реално съществуващи факти, включително и ефекта на настоящата и бъдеща политика » тази хипотеза държи сметка и на реалните промени в икономическата политика. Така напр. Робърт Лукаш младши представя модел за стопанско поведение, който се основава на следните предпоставки:
- изключване на всички парични илюзии, което изисква стопанските агенти да се ориентират само по реалните, а не по номиналните значения на съответните иконом. теории или величини
- цялата информация да се предава на агентите само чрез цените на пазара
- цените на пазара осигуряват неговото разчистване от излишни стоки
- икономическите агенти да действат по оптимален начин съобразявайки се с ценовите изменения
-източници на нарушения в системата са случайните изменения в паричната маса, която поражда колебания в номиналното равнище на цените
