Неолиберализмът в Германия е едно от новите направления на съвременната икономическа наука, дори някои го наричат „ново явление, което преобразява цялата икономическа среда”. Лансира се в теоретико-приложен план концепцията за изграждане на съвременно демократично социално и екологически ориентирано пазарно стопанство. „Бащата на германското икономическо чудо” Валтер Ойкен лансира идеята и се придържа към:
1) икономическа самостоятелност и отговорност на предприемачите.
2) частната собственост като атрибут на икономически модел за стопански растеж.
3) ограничаване на икономическите функции на държавата
4) на преден план се изтъква свободно действащите стабилизатори за икономически растеж като печалба, лихва, пари, конкурентно-способност и др. В условията на стопански хаос се поставят основите на икономиката, които са лансирани от доаена на социалното стопанство.
- парична реформа от юни 1948г.
- международна финансова помощ само по план Маршал над 4млрд.$, 60% от тях под формата на преки инвестиции, които трябва да бъдат платени до късната 1982г.
- усъвършенстване структурата на селското стопанство и залагане на развитието на машинното производство.
- функциониране на дребно ситолово производство и свободно упражняваните професии.
- специална социална политика, която е една от най- успешните в Европа, на която и до момента завиждат почти всички страни от ЕС.
Икономическия растеж в няколко етапа:
1) първи години на т.нар. „германско икономическо чудо” през 1950-60г.и лансира идеите на Людвиг Ерхарг.
2) приспособяване към стоп. социална политика на федералното правителство 1961-1966г.
3) държавно регулиране със стабилни законови промени 1967-73г.
4) период на икономическа криза и недостатъчно използвани иконом. инструменти(1974-82г.)
5) излизане от кризата и завой в политиката след 1983г.
