1 Банков влог.
1.1. Банков влог. Правна уредба: ТЗ (чл. 420-425), ЗБ, подзаконови нормативни
актове.
1.2 Видове банков влог.
1) Основното деление е на паричен и обикновен.
2) Срочен и безсрочен.
3) Спестовен влог.
4) Влог съчетан с управление на ценни книги.
1.1.3. Това са абсолютни търговски сделки.
1.2. Обикновен банков влог - чл. 420 ТЗ: договор, с който банката се задължава
да пази предадените и индивидуално определени вещи срещу възнаграждение.
1.2.1. Понятие: двустранен, възмезден реален, неформален договор в интерес на влогодателя. Според проф. Герджиков единствените разлики на този договор от договора за обикновен влог по ЗЗД е, че договорът по ЗЗД по принцип едностранен и безвъзмезден, а този е двустранен и възмезден.
Предмет - движими вещи, по правило ценности (с по-висока стойност). Само индивидуално определени вещи - влогът е правилен (ако се вложат пари, а банката трябва да върне същите купюри).
Задължения на банката:
1) Задължение за пазене с грижата на добрия търговец (по-голяма от грижата на добрия стопанин). Банката не може да ползва вложените вещи; иначе отговаря за вреди (обективна отговорност) и дължи възнаграждение за ползването. Задължението обикновено е срочно; може да е безсрочно, но не се среща - тогава банката може да предизвести влогодателя да си вземе вещта. При повреда след срока банката отговаря само при умисъл и груба небрежност (ЗЗД).
2) Задължение за връщане на вложените вещи. Дори договорът да е срочен, банката дължи връщането им предсрочно при поискване - срокът е в полза на влогодателя, но влогадателят дължи възнаграждение за периода на реалното пазене заедно с разноските, които са направени с оглед целия срок (чл. 420, ал. 2 ТЗ). Влогодателят има два иска -ревандикационен и облигационен. Банката има възражение за неизпълнен договор.
1.2.4. Задължения на влогодателя.
1 .Влогодателят дължи възнаграждение и покриване на допълнителните разноски.
2.Трябва да плаща извънредните разноски за пазенето на вещта, ако са били необходими и неотложни.
3.Трябва да изпълни задълженията, които банката е поела с оглед запазването на вещта.
4.Трябва да обезвреди банката за вреди от скрити недостатъци на вещта, за които тя не е знаела.
5.Да си получи вложените вещи.
1.3. Паричен (неправилен) влог - договор с който банката се задължава да върне
получената от влогодателя сума в същата валута и размер, както и да заплати уговорената
лихва.
1.3.1. Понятие: Договорът е едностранен и възмезден - банката има две задължения: да върне сумата и дължи лихва. Това не е съвсем така, тъй като банковият влог не е в чист вид - винаги е съчетан с договор за банкова сметка и тук възникват задължения за влогодателя. Влогът е едностранен, но съчетан с банкова сметка е двустранен.
Не може да се твърди, че влогът е реален - законът не го урежда като реален, затова договорът е консенсуален, но страните могат да го уговорят като реален. Според Кацарски този договор дислозитивно е уреден като реален, но няма пречка той да се уговори като консенсуален. Според него няма пречка всяка реална фигура да се уговори като консенсуална.
Може да се приеме, че договорът е формален - има редица норми в този смисъл: издават се отделни документи за влога, договорът е съчетан с банкова сметка (открива се по писмена молба - Наредба №3).
Договорът има вещно действие, когато паричните знаци се внасят в брой от влогодателя - банката става собственик на паричните знаци, дължи не същите купюри, а същата стойност.
1.3.2. Съчетаването между влог и банкова сметка е основание договорът за влог да има смесен характер - съчетава елементи от договора за поръчка и договор за неправилен влог (може би и на договор за заем).
1.3.3: Видове:
1) С оглед на срока: 1) срочен и 2) безсрочен.
2) Спестовен влог - паричните знаци се приемат за натрупване и теоретично би
трябвало да се начислява по-висока лихва (с оглед по-дългия срок) и да бъде за по-голям
срок. Винаги се издава специален документ, с който се изразяват всички вноски и
плащания по влога -спестовна книжка.
1.3.4. Задължения на банката:
1) Преддоговорни задължения:
а. Длъжна е да изготви общи условия, които да прилага към всички клиенти.
ЗБ дава минималното съдържание: лихвени проценти, минимална сума по влога,
минимален срок, размер, до които влоговете са гарантирани.
б. Задължение за обявяване на общите условия в помещение, до което
клиентите имат достъп, и да им даде възможност да се запознаят с тях.
2) Задължения по договора:
а. Трябва да открие сметка, по която да се влага покритието или сумите по нея,
депозитна или спестовна.
б. Да издава документи за всички вноски по плащанията (при спестовен влог -
спестовна книжка). Тези документи имат не само доказателствено значение, но по чл. 422,
ал. 2 ТЗ при различие между данните в книжата на
банката и документите на влогодателя, предимство има издаденият документ -
презумпция за правилност на вписванията. Презумпцията е оборима - доказателствената
тежест е за банката.
в. Да върне парите (или част от тях при изтеглени суми по влога). Тъй като
влогът е в полза на влогодателя, той може и при срочен договор да изтегли сумата и преди
изтичане на срока, но банката дължи лихва като при безсрочен влог (чл. 421, ал. 2).
Тегленето се извършва само срещу представяне на документ, легитимиращ влогодателя,
че има право да получи исканите суми - личен документ, често се изисква и
представянето на издадения документ за откриване на влога (напр. спестовна книжка).
Ако е от пълномощник, е необходимо пълномощно с нотариална заверка на подписите
(според Калайджиев правилото не е императивно). По чл 422. ал. 3 (повтаря чл. 75 ЗЗД)
банката може да плати на лице, което не е титуляр, ако е добросъвестна, а лицето се явява
овластено да получи по недвусмислени обстоятелства. Тези обстоятелства се дефинират
по специален начин в областта на банковите сделки - влогодателят трябва да уведоми
банката при опасност от използване на издадения документ от неовластено лице - такива
обстоятелства винаги са налице, ако банката не е уведомена.
г. Банката е длъжна да заплаща лихва. Обикновено си запазва правото да промени, лихвата с промяната на основния лихвен процент. Обикновено лихвата е толкова по-висока, колкото по-дълъг в срокът - за този срок банката разглежда този ресурс като свой и не държи собствени разполагаеми средства за покриване на тегленията.
1.3.5. Задължения на влогодателя характерни за всеки вид банкова сметка (следват от съчетанието с банкова сметка).
Да осигури минимално покритие по сметката. Поддържането на сметката е свързано с разходи, които се покриват с това изискване.
При използване на влога да използват стандартни банкови документи.
Незабавно да уведоми банката при риск от неовластено плащане - риск от лошо плащане.
1.4. Чл. 425 ТЗ урежда два вида влог:
Влог под условие (обикновен или паричен) - неясен. Ако условието е отлагателно, ненастъпването му е основание да се върнат парите на влогодателя, също и прекратително условие - няма смисъл от уредбата.
Влог в полза на трето лице - визира се само физическо лице. Има разлика от договора в полза на 3-то лице, тъй като вложеното се връща на влогодателя при смърт на третото лице би трябвало да се получи от наследниците на третото лице, подобен момент има при личната застраховка. Корективно тълкуване на този текст предлага проф. Герджиков: При банков влог под условие и в полза на трето лице, ако условието не се сбъдне и третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя. Бенефициерът не придобива правото ако условието не настъпи и при неговата смърт вложеното се връща на влогодателя, а не преминава към наследниците му.
1.5. Влог съчетан с управление на ценни книги (чл. 424 ТЗ).
1.5.1. Договорът е смесен - включва договор за неправилен влог (банката не връща същите ценни книги) и договор за поръчка - договор за доверително управление на ценни книги. По ЗППЦК тази дейност се нарича попечителска дейност (администриране на ценни книги).
1.5.2. Предмет - ценни книги. Банката формира индивидуален портфейл на ценните книги.
1.5.3. Управление. Съдържанието на "управление" е много по-широко: Упражняване на правата по ценната книга (зависи от самата ценна книга). Разпореждане с ценните книги. Банката има право да се разпорежда, но трябва да поддържа портфейла от ценни книги с определени параметри. Според проф. Герджиков банката влогоприемател по принцип не може да се разпорежда с ценните книги. Основното тук не е влогът, а отношенията свързани с ценните книги (управление). Банката действа за риск и за сметка на влогодателя по правило от името на банката, но може и на клиента.
1.5.4. Задължения на банката.
1) Преддоговорни:
а. Банката трябва да изготви и представи общи условия, трябва да третира
всички клиенти еднакво.
б. Банката е длъжна да уведомява клиента за рисковете, които са свързани с
тези ценни книги, да уведомява клиента, че действа за негова сметка.
2) Договорни задължения:
а. Да извършва управление на активите с грижата на добрия търговец.
б. Трябва да предпочете интересите на клиента пред собствения интерес -
дължи по-голяма грижа от тази на добрия търговец (носи по-висока отговорност).
в. Длъжна е да пази търговската тайна.
г. Трябва да уведомява за всички извършени сделки.
д. Периодично да се отчита, да прехвърли резултатите от сделките.
1.5.5. Задължения на клиента:
1) Да предостави ценните книги на банката:
2) Да заплаща възнаграждение, когато управлението не е съчетано с влог,
може да се извършва и от инвестиционни посредници.
2/Договор за банкова касетка. Договорът за банкова касетка е договор, с който банката приема за определен срок срещу възнаграждение да пази парични знаци, ценни книги, други вещи и документи в касетка. Достъп до касетката има само ползвателят. Понятие: двустранен, възмезден; консенсуален, няма вещно действие.Включва елементи от правилния влог. но и от договора за наем (касетката може да не е пълна).
Видове договори:
1) с обявено съдържание; Когато съдържанието на касетката е обявено и се знае за
какво отговаря банката.
2) с необявено съдържание. При необявено съдържание банката има
ограничена отговорност. Може да се ограничи отговорността и при обявено съдържание.
Поставя се въпросът как се изчислява отговорността на банката при необявено съдържание на касетката - според Кацарски и Герджиков докаже ли клиентът погиване получава цялата стойност на вещите. Банката обаче има възможност да сведе обезщетението до реалните вреди, тъй като клиентът трябва да докаже, че самата касетка е погинала, ако касетката е на място си, без следи и е празна нищо не може да се докаже.
3) Предмет - движими вещи. Има ограничения;
1) вещи, застрашаващи касетката или банката;
2)вещи, чието приемане е забранено от закона.
2 2. Задължения на банката:
1) Да пази вещите с грижата на добрия банкер (търговец).
2) Да не нарушава неприкосновеността на касетката. Да допуска само клиента до
касетката (чл. 451. ал. 1 ТЗ) - банката няма право да притежава копие от ключа на клиента
(чл. 451 ал. 3).
3) Не може да ползва вещите.
4) Да върне вещите при поискване.
2.3. Права на банката:
1) Да контролира спазването на изискванията на чл. 452, ал. 1 ТЗ (ограничения на вещите) - чл. 452, ал. 2.
2) При неизпълнение на задълженията има възражение за неизпълнен договор -ако клиентът не даде възнаграждение.
2.4.Задължения на клиента:
1) Да спазва ограниченията за поставяне на определени вещи в касетката.
2) Да заплаща възнаграждение на банката. 2.5. Обективна отговорност на банката;
Банката отговаря и за непреодолима сила - една от най-тежките отговорности. Извежда се от абсолютната сигурност на банковата касетка вещите обикновено са ценност.
2.6 Прекратяване на договора. Банката може да развали по общите правила.Има две особени хипотези:
1) Ако вещта е по чл. 452, ал. 1, може да се прекрати без предупреждение.
2) При неплащане на възнаграждението, касетката се отваря в присъствието на
нотариус, вещите остават за пазене, но се дължат възнаграждение, разноски и вреди.
1. Банков кредит. Уредбата е в чл. 430-432 ТЗ.Това е изключителна и активна банкова сделка . Условно казано, има публичен характер - само банката по занятие отпуска заеми на широката публика (за разлика от холдинга).
1.1 .Договор за банков кредит. Чл. 430 дава определение: договор с който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при определени условия и срок, а заемателят да ползва сумата според уговореното и да я върне след изтичането на срока. Понятие:
1 .Двустранен. Страните са кредитодатели (банка) и заемател. Кредитодател може да само банка или клон на чуждестранна банка. Договорът се сключва по предложение на заемателя.
2.Възмезден (винаги лихвоносен). 3.Консенсуален.
4.Формален - писмена форма за действителност (чл. 430, ал. 3). 5.Каузален договор - винаги се отпуска с оглед определена цел за ползване. Използването в нарушение на това изискване води до неблагоприятни последици за заемателя следователно, целта е съществен елемент.
6.Договорът винаги е срочен (обикновено има междинни срокове). 7.По дефиниция е обезпечен.
1.1.3. Договорът за банков кредит прилича на заема за потребление и е произлязъл от него, но има съществени разлики и може да се приеме, че е самостоятелен договор.
1) Банковият кредит не е реален договор, за разлика от заема за потребление.
2) Винаги е двустранен и възмезден, за разлика от заема за потребление.
3) Винаги е формален, заемът е неформален.
4) Предмет може да бъде само сума пари, при заема може и заместими вещи.
5) Банковият кредит е целеви и обезпечен.
6) Кредитор по банков кредит е винаги банката.
7) Кредитът по дефиниция е обезпечен.
1.2. Видове договор за банков кредит.
Според срока:
1)краткосрочни (до 1 г. за оборотни нужди); 2)средносрочни (1-3 г.); 3)дългосрочни/ инвестиционни (над 3 г).
Разликата е и с оглед целта. Разликите в срока и целта водят до други особености. По-дългосрочният кредит има по-ниска лихва, по-големи обезпечения. Обезпечения:
1)Ломбарден - обезпечен с ценни книжа или други ценности. Според проф. Герджиков този кредит се обезпечава със залог върху инвестиционни ЦК, емитирани от БНБ (ДЦК) или залог върху акции и облигации, емитирани от АД. Според него е възможно обезпечението са бъде и особен залог върху вещи, стоки и т.н.
2)Варантен - обезпечен със стоки, които са в публичен склад (варант - заложен запис: ценна книга, която материализира правото на залог върху стоки в публичен склад).
3)Ипотечен.
1.2.3. Според начина на отпускане (икономически се наричат кредит, не юридически)
1) Сконтов кредит. Не е кредит, а е покупка на менителничен ефект преди
падежа с отбив от номиналната стойност. Разликата между номиналната стойност и
цената в деня на продажбата се нарича сконто, сконтов процент - включва лихвата върху
главницата за времето между покупката и падежа + комисионна+разноски. Поначало
сконтови сделки се извършват от банка. За времето до падежа банката ще се лиши от
лихвата върху номинала, ако би го вложила, а не купила ценната книга - това е сконтов
процент. Юридически това е продажба на менителница или запис на заповед - кредит,
който се отпуска на приносителя на менителницата. Икономически не е кредит,
краткосрочен
(поначало). Поначало не се плаща на падежа от заемателя. а от платеца (или издателя) по менителницата или записа. Заемателят е регресен длъжник.
2) Акцептен кредит - краткосрочен. Банката акцептира теглени срещу нея
менителници от заемателя, при условие че той ще плати сумата по менителницата преди
падежа (преди да се ангажира отговорността на банката) - банката поема едно
задължение. Банката не дава пари на приносителя. Смисълът е, че една менителница,
която е акцелтирана от банка, може лесно да бъде сконтирана на трето лице (сигурно е,
че на падежа ще получи парите). Банката е по-скоро гарант на кредитополучателя срещу
кредитерите му.
3) овърдрафт - краткосрочен, високолихвен кредит. Отпуска се на титуляр по
разплащателна сметка, в случай че средствата по сметката са недостатъчни за някакво
плащане. Исторически е възникнал от чека - банката плаща чек без покритие като това е
кредит за притежателя на сметката.
4) Револвиращ кредит (кредитна линия) Банката се задължава да отпусне
кредит до някаква горна граница. Кредитополучателят може да ползва цялата сума или
част от нея - винаги може да разчита на тези средства. Може и да връща определени
суми междувременно. Кредитополучателят обаче винаги може да разчита на тази сума.
Това е разликата с обикновения кредит, където сумата се отпуска наведнъж.
1.3. Действие на договора за банков кредит.
1.3.1. Преддоговорни задължения на страните:
1) Заемателят трябва да даде на банката необходимите сведения за сключване и изпълнение на договора - за финансовото състояние (1), трябва да даде обезпечение (2) - може и да е договорно задължение. В ЗБ има специални правила за обезпечението - то не може да е акции от банката или от свързани с нея лица, ако кредитополучателя е придобил собственост или вещни права върху недвижим имот, банката има право на законна ипотека върху тях.
2) Банката според ЗБ трябва да изготви общи условия - кредит се отпуска в съответствие с тях
1.3.2. Договорни задължения:
1) Банката трябва да отпусне кредита съобразно уговорените условия и
срокове.
2) Заемателят трябва:
А) да ползва съобразно уговорената цел; Б) да поддържа или да даде обезпечение;
3) да върне главницата;
4) да плати лихвата;
1.4. Задължението на заемателя става предсрочно изискуемо, когато (чл. 432 ТЗ)
1 Кредитът не се ползва за целта, за която е отпуснат.
2)Има нарушение на преддоговорното задължение за сведения. 3)Обезпечението е недостатъчно и не бъде допълнено в срок след покана (израз на общото правило на чл. 71 ЗЗД).
4)3аемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото състояние - банката трябва да даде достатъчен срок, преди да иска предсрочно връщане. В този случай проф. Герджиков също вижда връзка с чл. 71 ЗЗД. Според проф. Герджиков, част от тези основания са хипотези на договорно неизпълнение, т.е са основание за разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД (т. 1 и 2), а при другите не става дума за неизпълнение, а за специални хипотеза на прекратяване на договора.
2. Банкова гаранция. Уредба дава чл. 442 ТЗ. Международната търговска камара в Париж е приела два броя еднообразни правила: за договорните гаранции (78) и за гаранциите при поискване (92) - нямат характер на нормативни актове. Имат значение на обичаи в практиката -прилагат се, но трябва страните по договора да препращат към тях.
2.1. Банкова гаранция. Банковата гаранция е писмена сделка, с която банката се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума съобразно условията предвидени в нея. Изключителна банкова сделка. Абсолютнатърговска сделка. Вид лично обезпечение. Страни са банката и бенефициер (кредитор) - той е кредитор по друго правоотношение (главно валутно). Банковата гаранция можа да е едностранна сделка - сделка, с която банката се задължава да плати, не изисква съгласие (ще се приложи чл. 9 ЗЗД може и да е договор, нормална може и да е абстрактна, но законът не я обявява като такава). Акцесорна сделка (функция на друга сделка по валутно правоотношение) - ако няма задължение, което да се обезпечи, задължението на банката е недействително (но е по-самостоятелно от поръчителството) - банковата гаранция не в поръчителство (съдебна практика).
Въпросът е дали е възмездна или безвъзмездна сделка. Ако се гледа
правоотношението между бенефициер и банка, сделката е безвъзмездна, но това противоречи на същината на търговските сделки (възмездни). Трябва да се гледа целият комплекс от правоотношения, които възникват - банката на базата на отношението си с главния длъжник получава престация. Значението на възмездността е с оглед Павловия иск - ако банковата гаранция е безвъзмездна, в случай на несъстоятелност кредиторите лесно могат да я отменят и ще бъдат в по-благоприятно, положение от кредиторите по самата гаранция а това е несправедливо, още повече че банковата гаранция се смята за едно от най-сигурните обезпечения. Ако толкова лесно може да се отменя гаранцията, това я обезсмисля. За сигурността на оборота и справедливост сделката е възмездна. По тази логика това се отнася и за другите лични обезпечения.
Банковата гаранция е самостоятелен вид сделка. Тя не е поръчителство. Банковата гаранция не е и акредитив, но отношенията са 3 много близки - в американското право е забранено банките да издават гаранции и те издават стендбай акредитив. Разликата е, че акредитивът е форма на плащане, с цел плащане, а банковата гаранция е вид лично обезпечение, целта е гарантирана. Банката не плаща.
2.2. Правно действие.
1) За банката възниква задължение да плати на бекефициера сума, посочена в
гаранцията.
а. Предметът е винаги сума пари (за разлика от поръчителството). Размерът на
банковата гаранция поначало не съвпада с размера на дълга от главното правоотношение
- често банковата гаранция е за по-малка от главния дълг сума.
б. Банката не е солидарен длъжник (различно от поръчителството) - може да се
уговори ; солидарност, но не възниква ех lege. Банката следва да плати, ако не е платил
длъжника.
в. Банковата гаранция е със срок - да се ограничи задължението във времето
(задължението е тежко).
2)Изискуемост на задължението на банката. Законът не казва нищо, от значение е волята на страните. Изискуемостта може да настъпи при: А) писмено поискване; Б)представяне на изпълнителен лист и др.
Тенденцията е при първо писмено поискване да настъпва изискуемост. Банковата гаранция има акцесорен характер - главното задължение трябва да не е изпълнено (може да не се доказва).
Възражения на банката към бенефициера. Банката може да черпи възражения от гаранцията (ако банковата гаранция е при първо поискване), но те са ограничени. Може страните да уговорят, че банката ще черпи възражения от главното правоотношение и тогава положението на бенефициера е много сложно.
2.3. Видове банкова гаранция:
А)Според това дали банковата гаранция е едностранна сделка или договор.
Б)Според изискуемостта: 1) Безусловна (при първо писмено поискване)
абстрактна - не се черпят възражения от главното правоотношение. Според проф. Герджиков под въпрос е дали банките могат да сключват абстрактни гаранции.
2) Условна - известна още като каузална, защото се черпят възражения от
каузалното правоотношение. По определение банковата гаранция е условна.
2.3.3. С оглед на главното задължение:
1) Гаранция за добро изпълнение - дава се в полза на продавач по договор за продажба. Банката гарантира, че продавачът ще изпълни задължението си по договора за продажба (банкова гаранция е около 10% от цената на вещта).
2)Гаранция за участие в търг - усвоява се в случай, че участникът спечели търга, но откаже да сключи договор.
3)Гаранция за връщане на аванс - в полза на продавача по договор за продажба, който е получил аванс от купувача, преди да е изпълнил собственото си задължение.
4) Насрещна гаранция по акредитив - от бенефициера, който получава плащането по акредитива, преди да е представил документите,въз основа на които трябва да получи.
2. 4. Отношения - между 3 лица:
1) Между банката и бенефициера - винаги съществува успоредно с главното.
2) Главно (валутно) отношение между кредитора (бенефициера) и главния длъжник - може да е всякакво (договор, преддоговорно задължение, публичноправни задължения, митнически задължения).
3) Между банката и главния длъжник (отношение на покритие). Прилагат се правилата на възмездния договор за поръчка.
Банковата гаранция икономически се разглежда като вид кредит (условен) който банката отпуска на главния длъжник. Този кредит е отношението на покритие. Банката не може да черпи възражения от това правоотношение и да ги противопостави на бенефициера. Ако банката плати, има регрес суброгира се в правата на кредитора срещу главния длъжник.
