Лекции по Икономика

26. Борсови сделки.

Борсовите сделки се сключват на определено място - на борсата и винаги в определено време. Винаги се сключват от определени специално натоварени лица - от борсовите посредници. Тези сделки се сключват за стоки, ЦК или валути, приети за борсова търговия. За да бъдат приети за борсова търговия, те трябва да отговарят на определни изисквания. Борсовите сделки винаги се извършват по определен начин, ред, съгласно правилника на борсата.
I. Видове борсови сделки :
1. Налични борсови сделки - още касови и престационни. Изпълнението на борсовите сделки става почти веднага след тяхното сключване (непосредствено след това). Обикновено се сключват за еднократни престации.
2. Срочни сделки - те са от по-голямо значение. Обикновено изпълнението им се отлага за след един по-дълъг период от време.
3. Форуърдни сделки - изпълнението се отлага за по-късен период от време. Могат да бъдат сключени за всякакъв вид стоки, ЦК. валути. Имат еднократно действие.
4. Фючърсни сделки - при тях изпълнението също се отлага, но те се сключват за типични контрактни количества стоки, ЦК, валути. При сключването им се определя цената, която се дължи към момента на изпълнение на сделката в един отложен във времето момент. Продавачът разчита, че цената ще е стабилна или ще падне; купувачът -че тя ще се качи.
5. Опции- обикновено се съчетават с фюгърси.Купувачьт/продавачьт придобива правото да купи определена стока, ЦК, валута след определен срок на цена, договорена в момента на сключването на сделката. Тука не се продава самата стока, а правото тя да бъде закупена. Купувачът има право да купи, но може и да откаже Той има опция (правото на избор) да купи или не. Предмет на опциините сделки са стоки, валути и ЦК - съответно стокови, валутни и фондови опции. За момента нашият закон регламентира единствено дейността на фондовите борси.
II. Особени изисквания за борсовите сделки: в закона те са принципни, а особеностите са в борсовите правилници.
1. Плащанията на борсовите сделки могат да се извършват само по безкасов банков
път.
2.Фондовите борси приемат за търговия определени ЦК. Те не могат да преустановяват търговията с определени ЦК, приети за търговия без специално разрешение на КЦКФБ. Изваждането от оборот на ЦК може да стане само със срок до 3 дни при определени предпоставки.
3.Всички сделки с ЦК следва да бъдат регистрирани в т.нар. Централен Депозитар. Централният депозитар е юридическо лице (АД). Той се създава се създаде до края на 1996г. под егидата на Централната банка и Министерството на финансите. Чрез него се осъществява достъп до информация на всички участници на капиталовия пазар, и се гарантират техните интереси.
4.3а търговия на фондовите борси могат да се приемат само ЦК, за които е издаден съответния проспект. Предназначенето на този проспект е да се даде пълна информация на инвеститорите за структурата на капитала и за емитента. За да може определен емитент да предложи свои ЦК за борсова търговия, този проспект трябва да бъде одобрен от КЦКФБ. Всяка фондова борс е длъжна да приеме за търговия ДЦК (без проспект).
5.Борсата оповестява дата, вид, брой, номинал, обществена стойност на емисията, която се приема за продажба.
6.Борсата разпространява информация за сключените сделки за минималната и максималната цена на емисията при отваряне и затваряне на борсата. Тя периодичнно публикува в специално издание т.нар. борсови индекси за приетите за търговия ЦК. Целта е да се осигури максимална информация и равни условия за участие на инвеститорите в борсовата търговия. Това е основната цел, преследвана от ЗЦКФБИД.
Борси и борсови сделки. Борсите нямаха нормативна уредба до 1995 год., когато бе приет ЗЦКФБИД. Регламентират се само фондови борси.
Борсова търговия - възникнала е още през средновековието. В настоящия си вид се обособява през XVII - XVIII в. В света има общо около 90 борси. В България първоначално бяха регистрирани около 29 борси.
Борса - периодично събиране на търговци на определено място за сключване на търговска сделка с непредставени на борсата стоки и ценни книжа.
Характеристики: Място за търговци с неналични стоки - стоките се продават само по документи, които ги индивидуализират или съдържат достоверна информация за техните качества.
1. Предмет : Родово определени заместими вещи, Ценни книжа и облигации -може и само права (безналични ЦК). Дивизии - местни и чужди валути.
2. Предимства: Бързина на сключване на сделката. Става дума за стандартизирани, типизирани и унифицирани сделки, които се' сключват на борсата. По-голяма степен на сигурност - особенно когато се търгуват големи обеми. Борсите обикновено се изграждат като публични или под публично-правен контрол.
3. Постига се по-добър баланс между търсенето и предлагането.
4. Някои считат, че чрез борсовата търговия се избягва нелоялната
конкуренция, защото стоките се афишират публично, както и техните цени.
II. Видове борси: според предмета на сделките те биват три вида: 1. Стокови борси - сключват се сделки, чиито предмет са стоки (родово определени заместими вещи).
2 Фондови борси - за търговия с ЦК.
3. Парични (дивизии) борси - при тях се търгува с валута (местна или чуждестранна). Най-често фондовите и дивизиите борси се съчетават.
Стокови борси :Предмет - материални, родово-определени заместими вещи. Те са неналични. Разлика с тържища и панаири: При пазарите също се търгува със стоки, но с тази разлика, че стоките са представени там. Затова там не могат да се сключват сделки с голям обем. Панаирите са също сборища на определени места, на при тях стоките не са налични, а са представени с мостри, образци и т.н. Страни тук са също търговци, може и производители и потребители. При стоковите борси има разновидности;
1.Аукционни борси: На тях се сключват сделки за продажба на стоки, които са трудносъхраними или бързоразвалящи се (храна, цветя) или със специални вещи, за които се изисква специален оглед или оценка (напр. кожа, скъпоценни камъни и др.). Предмет на аукционите могат да бъдат още уникални стоки (предмети на изкупуване, както и антични предмети). Провежда се наддаване на стоковата борса, за да се определи цената на стоките. Предварително е зададена стъпката за наддаване и правилата за спечелване. Наддаването може да е нагоре и надолу.
2.Тържища за контракти: Няма регламентация за тях; провеждат се съгласно практиката и обичаите в света. Контракт - това са стандартизирани книги, количества стоки, които се предлагат за търговия на борсата. Не се фиксират цени; те се определят към момента на сключване на сделките в зависимост от търсенето и предлагането. На тези тържища могат да се предлагат пшеница, кафе, зърно и др.
3.Класическа (същинска) стокова борса. Същинските стокови борси се регистрират при остъствие на правна регламентация - най-често като АД. Търговията се извършва съгласно борсовите правилници, които се определят от самите борси. При липсата на регламентация борсата сама трябва да регламентира сигурността от сключените сделки.
Фондови борси : Уредени са в ЗЦКФБИД от 18 юли, 1995 год. Този закон е предназначен да регламентира създаването на капиталовия пазар в България, той се създава едва в средата на 1995 г. (за разлика от паричния пазар -1992 г).
Причини за късното създаване :
1. Отсъствие на финансов пазар (пазар на капитал); отсъствие на производство и на критична маса ЦК в обръщение, което би довело до някаква борсова практика. България се причислява към държавите с възникващ капиталов инвестиционен пазар.
2. Регламентацията на капиталовия и инвестиционния пазар се изисква, за да могат да бъдат събирани капитали за инвестиции по пътища, различни от търговските банки. До скоро лицата, които имаха излишни капитали, можеха само да ги вложат в банки Тази парична ситуация на пазара като обективна необходимост наложи приемането на ЗЦКФБИД.
3. Трусовете на финансовия пазар от лятото на 1995 г. (т.нар. пирамиди) при отсъствието на контрол на държавата върху търговията с ЦК доведе до създаването на инвестиционни дружества, които отклоняваха средствата от производственото приложение.
ЗЦКФБИД е създаден от една страна- малко късно, а от друга - малко преждевременно. Прогнозата е, че той ще започне да действа напълно едва след 5 години. Характерното при него е, че той е изключително рестриктивен закон и държи много силен държавен контрол върху борсовата търговия. По-рестриктивен закон след 1989 год. не в приеман. Основната идея на ЗЦКФБИД е за защита на инвеститорите; те да бъдат гарантирани в максимална степен. Той дава гаранция и за целесъобразността на инвестицията. При създаването му се следват и европейските директиви. Този закон за първи път дава легално определяне на фондовите борси.
Фондови борси - организирано тържище на ЦК, което осигурява на своите членове и на техните клиенти равен достъп до пазарната информация и равни условия за участие в търговията. Фондовите борси се създават или като учреждения (публично-правни юридически лица без членове), или като частно-правни търговски дружества. Всяко частно-правно лице, което опита да извърши сделки на капиталовия пазар, дори и да няма лиценз, подлежи на контрол.
В момента фондовите борси имат статута на АД (частно-правни юридически лица). Те се регистрират по т.нар. концесионна система или нормативно-разрешителна система. За целта е необходимо специалното разрешение от КЦКФБ Тази комисия бе сформирана през януари като държавен орган; има 7 члена и мандат 5 години; назначава се от правителтвото. Правомощията ъ са много големи - тя осъществява контрол не само за законосъобразност, но и за целесъобразността за участието на лицата на капиталовия пазар. Фондовите борси се регистрират сляд получаване на лиценз от КЦКФБ. Те трябва да се акционерни дружества с едностепенна система на управление, доколкото няма отклонения.
Отклонения:
1.Капитал - минимум 100 млн. лв. Той трябва да бъде внесен изцяло към момента на регистрацията в съда (25% при искане на лиценз).
2.Фондовите борси емитират само поименни акции с право на глас.
З.Едностепенна система на управление на АД - съвет на директорите.
Контролът на лицата, които притежават капитали на фондовите борси - акционерите - е сведен до минимум. Режимът се отклонява от ТЗ
1. Изискване - 2/3 от капитала да е внесен от участници на калиталовия пазар. 5%-на бариера за притежаване на акциите. Само държавата маже да притежава повече от 5% и то ако направи непарична вноска.
2. Съществува задължение за увеличаване на капитала на борсата, ако има лица, които искат да се включат в борсата с повече от 20% от регистрирания капитал. Акционерите нямат право на привилегирования.
3. Забранява се разпределянето на дивиденти.
III. Органи на управление :
1. Съвет на директорите. Те имат и специфични правомощия. Тяхна задача е приемането на борсов правилник и правилник на арбитражния съд. Те взимат и решения за ЦК, на правомощията на съвета на директорите. Те организират и контролират плащанията на сключените на борсата сделки. Създава се клирингова система за гарантиране на сключените на борсата сделки с ЦК.
2. Комисия от представители на акционери, членове на борсата, борсови посредници, емитенти. На какъв принцип става това е обект на борсовия правилник. Членството на борсата и приемането на ЦК се извършва от съвета на директорите заедно с тази комисия. Съветът на директорите може изцяло да прехвърли на комисията вземането на тези решения.
3. Арбитражен съд. Той работи по приет от съвета на директорите правилник. Арбитражният съд. трябва да разрешава споровете по сключването и изпълнението на сделките, по които поне една от страните е член на борсата (лицата, които имат право да осъществяват търговия на борсата).
III. Членство на борсата; По силата на закона не съществува връзка между членството на борсата и акционерното участие в борсата. Членовете на борсата са онези лица, които са получили разрешение за инвестиране на сделки с ЦК и са допуснати при условията и предпоставките на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Те са инвестиционни посредници. Могат да бъдат два вида :
- търговски банки, които имат лиценз за извършване на сделки с ЦК. Пълният лиценз включва и право да се извършват сделки с ЦК. За търговските банки не е необходимо лицензиране от КЦКФБ.
- частно-правни дружества. Създават се по режима на ЗЦКФБИД, а също и с предварително разрешение на КЦКФБ (по административно-концесионната система). Те могат да са ООД или АД. Ако са ООД, трябва да са регистрирани с капитал, както и при АД. Акциите им също могат да са само поименни и с право на един глас.
Инвестиционните посредници също се намират под контрола на КЦКФБ и за изменения в регистрацията си комисията трябва да регламентира с наредби за : структурата на капитала; съотношението на балансовите активи и пасиви; изискванията за минимални ликвидни средства и др.
При дейността на инвестиционните посредници законът изисква те да се грижат за интересите на своите клиенти с грижата на добри търговци, както и за запазване на доброто име и търговските тайни. Те трябва да водят специален дневник, в който да записват нарежданията на клиентите си и са длъжни да ги изпълняват по реда на вписването им. При приключване на работния ден инвестиционните посредници трябвя да вписват в дневника всички сключени през деня сделки.
В законодателствата на развитите държави се регламентират два вида инвестиционни посредници - брокери и дилъри. Нашият закон не ги разграничава. Те, обаче, са длъжни да уведомяват дали сключват сделки за своя или за чужда сметка, както и да изпълняват първо сделките от името на своите клиенти; те трябва да държат отделни своите портфейли от тези на своите клиенти.
Борсови посредници - това са физически лица. които непосредствено сключват сделките с ЦК. Борсовите посредници трябва да са служители на инвестиционния посредник, т.е. да са сключили договор (напр. трудов) с член на борсата. В някой страни борсовите посредници са служители на борсата.
Сключване на сделките на борсата. Членовете на борсата са представени от барсови посредници, когато определен търговец желае да закупи определено количество стоки, ЦК, валута, той натоварва инвестиционния посредник, който чрез борсовия си посредник сключва сделки на борсата. Продавачите, купувачите не участват лично. Търговецът -купувач/продавач - дава поръчка на борсовия посредник какво количество и на каква цена би желал да закупи/продаде. Борсовият посредник обявява поръчката на борсата и когато на борсата се появи друг борсов посредник, които е натоварен с насрещна поръчка, първият обявява, че купува/продава. С обявяването борсовата сделка се счита за сключена. Правните последици възникват направо за търговците, които са направили поръчките. Борсовите посредници само посредничат.
Борсовите посредници притежават т.нар. пасивна представителна власт. Те могат от името на търговеца, който им е направил поръчката, да приемат поръчката, която друг борсов посредник прави за свои клиент. Исковете за изпълнение/ неизпълнение на борсовите сделки също се насочват пряко срещу търговците, които са поръчали, а не срещу борсовия посредник, който е сключил сделката.
VI. Борсови курсове: Търговецът може да възложи стоката да бъде купена/продадена по:
-текущия курс - курсът в момента на сключване на сделката
-среден курс - курс, определен от борсовата комисия на борсата
-определен курс - фиксирана цена. Може да е максималната (при продаване) или минималната (при купуване).