I.Запазване на масата на несъстоятелността може да се извърши с обезпечителни мерки. Те могат да се налагат от съда по несъстоятелността, но не винаги. Тези мерки могат да се налагат преди откриване на производството по несъстоятелност, с решението за откриване на производството и след това. Чл. 650 - 654 уреждат специални обезпечителни мерки:
1)3апечатване (движими и недвижими вещи) -прави се от съдия - изпълнител.
2)Опис - от съдия - изпълнител и синдика.
II. Мерки с материалноправен характер. Запазването и попълването на масата на несъстоятелността е свързано не само с мерки с процесуален характер, но и с материалноправни последици от решението за откриване на производството по несъстоятелност:
1 .ТЗ урежда три вида недействителност на сделки и действия, които се извършват от длъжника, първите два вида са недействителност по право-относителна недействителност, защото настъпва само по отношение на кредиторите на несъстоятелността (ал. 1 и 2 иа чл. 646).
1)Сделки и действия, извършени след датата на решението за откриване на производството и не по установения ред - напр. без съгласие на синдика. Това са 3 типа сделки:
2)Сделки и действия, извършени в подозрителния период - между датата и неплатежоспособност /свръхзадълженост и датата на решението за откриване на производството. Това са главно сделки с безвъзмезден характер, при които е нарушена еквивалентността.
3)Чл. 647 - недействителни не по право сделки, а недействителността се прогласява с особени павлови искове.
1)Право на синдика да събира невнесените или неизпълнените (неизплатените)
вноски (дял не се събира) от съдружниците - чл. 643. Това право е по отношение на ООД.
Спорно е дали може и при АД - законът нищо не казва, но според
Калайджиев е възможно. Право на синдика да прекрати всеки договор със страна
длъжника, по който задълженията не
са изпълнени изцяло или отчасти - чл. 644. Това са обикновено договори с продължително действие-типичен пример е договорът за наем. Прекратяването става с 15-дневно предизвестие. Инициативата може да е у насрещната страна - по нейно искане синдикът в 15-дневен срок трябва да се произнесе за прекратяването на договора. Ако а този срок не се получи отговор, договорът се смята за прекратен. Вината няма значение.
2)Насрещната страна има право на обезщетение, което ще се определи съобразно вредите, които е претърпяла.
3)Възможно е договорът да бъде запазен, ако длъжникът не е изпълнил свое старо задължение (преди откриване на производството), но синдикът не е длъжен да го изпълни (новите ще ги изпълни)
Д.Особено право на прихващане - чл.,,645
1)Правото на прихващане принадлежи на кредитора.
а Всеки кредитор, ако е имал изискуемо вземане преди датата на откриване на производството. Предпоставките са като по чп. 103 ЗЗД, но тук не се изисква ликвидност.
б.Ако вземането е станало изискуемо след откриване на производството или в резултат от обявяването в несъстоятелност, пак може да се прихваща, но в размера към този момент. Пасивното задължение не е нужно да е изискуемо. Това разрешение не е възприето навсякъде, защото прихващането променя реда на удовлетворяване и така хирографарен кредитор може да изпревари обезпечен.
2.Прихващането е относително недействително, ако кредиторът към момента на възникване на неговото вземане и задължение е знаел, че длъжникът е свърхзадължен / неплатежоспособен или има искане за откриване на производство по несъстоятелност Тази относителна недействителност се установява с иск.
З.Чл. 645, ал. 4 урежда особено правило за прихващането, което длъжникът прави -извършеното след датата на неплатежоспособността (свръхзадължеността) прихващане е относително недействително (по отношение на кредиторите) по право освен за частта, която съответния кредитор, срещу когото се прави прихващането, би получил при осребряване на имуществото. Такова правило в някои чужди законодателства има и за кредиторите. Възможно е при всички тези недействителни сделки да е дадено нещо в масата от третото лице. Ако това може да се индивидуализира, се връща. Ако не може - третото лице става кредитор за вземането си.
4.Чл. 615 определя за недействително прекратяването на СИО, делбата, определянето на по-голям дял до 6 м. преди началната дата на неплатежоспособността. Отнася се само за длъжник - физическо лице, което е било встъпило в брак.
III.Предявяване на вземанията. Извънсъдебно споразумение.
1 .Предявяването на вземания е фаза в същинското производство по несъстоятелност Самото производство по несъстоятелност се дели на две големи фази: А)производство по откриване на несъстоятелността; Б)същинско производство по несъстоятелността.
1.1. Предявяването на вземанията е необходимо, защото целта на производството по несъстоятелност е да вземат участие всички кредитори - за да участват, трябва да предявят вземанията си:
1)Участието им поначало е функция от тяхната воля (някои се конституират и служебно).
2)Синдикът не може да установи размера на вземанията на всички кредитори -поради това, че търговските книги на длъжника може да не са пълни или по други причини.
1.2 Предявяването на вземанията се извършва пред съда. Вземанията се предявяват с писмена молба, към която се прилагат доказателства за вземането, с които кредиторът разполага. На тази фаза доказването е непълно: синдикът може да приеме доказателствата и да няма спор -доказването е непълно (няма исков процес).
1.3.Срок за предявяване:
1 )Кредиторът трябва да предяви вземането си в едномесечен срок след датата на обнародване на решението за образуване на производството.
2)Кредиторът може да го направи и по-късно в срок от 5 м. Предявяването след първия месец (от 2 до 5) има неблагоприятни последици:
а.Кредиторът не може да оспори прието вземане.
б.Ако е извършено разпределение, кредиторът не може да го оспори и се удовлетворява от остатъка.
в.Всички допълнителни разноски за приемане на вземането му са за негова сметка.
3)Ако кредиторът изпусне 5-месечния срок, той не може да предяви вземането си в това производство. Тези ограничения са за старите кредитори. Има едио изключение за кредитори, за които има висящи дела (предявен е иск преди откриване на производството по несъстоятелност) - това производство се спира, но ако вземането не бъде прието, исковото производство се възобновява.
4)3а новите кредитори не важат всички тези срокове - по общия ред, ако не се удовлетворят на падежа. За тях синдикът съставя допълнителен списък.
1.4.В 14-дневен срок от изтичане на срока за предявяване (1 м.), синдикът съставя списъци на предявените вземания. Оставят се за запознаване в канцеларията на съда и се прави съобщение за това в ДВ. Синдикът изготвя 3 списъка:
1)Списък на предявените и приети вземания. Изготвя се по реда на постъпване. Отбелязва се кредитор, основание, размер, привилегии, дата на предявяване.
2)Списък на вземанията по чл. 687 - на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника, възникнали до 1 г. преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Изготвянето на този списък служебно без предявяване е облекчение за тези кредитори. Синдикът е длъжен да включи в този списък и установените с влязъл в сила акт публични вземания (на ДОО държавата).
3)Списък на предявените и неприети вземания. Ако дадено задължение е признато от синдика и длъжника, включването му не може да се откаже.
4)Може да се съставят и допълнителни списъци за допълнителни вземания по първата и третата категория.
1.5.Оспорване.
1)Възможно е един кредитор да не е съгласен с вземане на друг кредитор или длъжникът да не е съгласен, че е длъжник на определен кредитор. Оспорването се прави пред синдика в 14-дневен срок от обнародване на съобщението за списъците.
2)Не могат да се оспорват вземания, установени с влязло в сила решение, постановено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, в което е участвал и синдикът -има иск за предявено вземане или кредитор с неприето вземане може да предяви иск за вземането си и тогава е възможно по отношение на този кредитор да се постанови решение от съда и ако в производството е участвал и синдикът, вземането е неоспоримо.
3) Възражението, направено пред синдика, се гледа в 14-дневен срок съвместно от синдик, длъжник и кредиторите, между които е оспорено. В 3-дневен срок от обсъждането синдикът се произнася окончателно.
1.6.Когато синдикът реши кои вземания ще приеме той представя окончателен списък на приетите вземания и на оспорените неприети вземания заедно с мотиви за неприемането. Списъкът се представя в срок 1 м от изтичане на срока за възражения.
1.7.Съдът одобрява или не списъците.
1.7.1.Актът на съда не е правораздавателен, а акт на спорна администрация. 1.7.2.Съдът се произнася в закрито или открито заседание в зависимост от това дали има спор или не.
1)Ако няма възражения, съдът се произнася незабавно след представяне на списъка в закрито заседание.
2)Ако има възражения, съдът се произнася е 14-дневен срок в открито заседание. По принцип всички възражения се обсъждат е едно заседание, но понякога това е обективно невъзможно. Ако намери възраженията за основателни, то съдът прави съответните промени в списъка. Ако не -оставя ги без уважение.
1.7 3.Определението на съда се обнародва в ДВ. Това определение не е със сила на пресъдено нещо - може да се допълва с допълнително приети по установения ред вземания.
1.7.4.Значение на предявеното вземане да е прието:
1) Кредиторът има право на глас в събранието на кредиторите.
2)Може да гласува оздравителен план.
3)Може да участва в разпределението.
1.8.Иск от кредитор за установяване на неговото вземане по исков път. 1.8.1 .Абсолютна предпоставка за воденето на иска е кредиторът да е възразил първо пред синдика, а после и пред съда.
1,8.2.Това е нормален иск, но има особености: 1)Компетентен да гледа спора е съдът по несъстоятелността. 2)Особени процесуални предпоставки.
1.8.3.Решението по този иск е триинстанционна.
1 8.4.Решението на съда е със сила на пресъдено нещо по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори. Има колебание дали да съществува този иск. По чл. 694 първо имаше, после се счете, че много забавя производството, защото решението по него засяга производството по несъстоятелност (при разпределението има задължение да се заделят средства за оспорени вземания). Положителна страна на иска е, че осигурява по-голяма възможност за защита.
1 9 Предявяването на списъка на приетите вземания (предявяването и приемането на вземанията) засяга и спрените искови производства.
1)Ако синдикът приеме вземанията на кредиторите по тези производства, исковите производства се прекратяват.
2)Ако синдикът откаже да включи такова вземане, спряното исково производство се възобновява.
3)Производството се възобновява и за прието вземане, срещу което има възражение от друг кредитор.
