Характерно за двете школи е, че те са в противовес както с макроикономическите възгледи от 16 и 17 в. във Франция и Англия, така и това,че те взаимно се отричат.Първите представители са Фердинандо Галиани и Жак Тюрго. Италианеца Галияни стъпва като критик както на меркантилизма така и на физиократическата школа. Галиани(проиизв.за парите) пренася икономическият анализ, идеи от механиката като сравнява търговските закони, с адекватността на поведението на течностите. По- важните му възгледи се концентрират върху:
1.За стойността- разглежда я като променливо отношение между притежаването на нещо и желанието да се притежава винаги и друго нещо, следователно той определя стойността от отношението на хората към вещите и тяхното търсене. Разменна стойност се представя като функция на полезността и вредата на благата.
2.За печалбата- печалбата е инструмент за взаимовръзка на всички транзакции, стремежът към печалба е незаменим принцип за рационализиране на икономиката.
3.За парите-според Галиани те са изобретение, на човека,прив. На металическата теория за парите. Фердинандо Галиани е един от първите, който обосновава последиците от обезценяването на парите-то доставя печалби за принцовете и държавата и щети за обикновените нейни граждани.
4. За покачването на цените- Галиани разглежда този процес като твърде съществен свързан с това, че е в полза на длъжниците, нарушава естествения ред и справедливост, но и е средство за изход от не много приятна или лоша финансова ситуация.
5.За лихвата- за първи път лихвата се разглежда като премия за поетия от кредитурата риск, който трябва да се калкулира, следователно лихвата е:
- обезщетение на кредитура за безпокойство
- заплащане за ползата извлечена от взаимополучателят
Друг представител на субективната теория и най- последователен привърженик на Физиокритическата школа на Кене е Жак Тюрго. Неговите възгледи се концентрират в следните аспекти:
1.За стойността- Тюрго отхвърля идеята, че тя е вътрешно присъща на нещата. Не я свързва нито с труда, както е при Уилям Пети, нито с редкостта както е при Фердинандо Галиани. Според Тюрго всеки индивид има собствена скала на стойност и тя се определя от:
а) от общата полезност на цялата съвкупност на благата
б) от съпоставянето на сегашните и бъдещи потребности
в) от актуализацията на трудностите за получаването на благата
Тюрго защитава и тезата, че на практика хората имат работа не със стойността, а със цените на стойността.
2. За класовата структура на обществото- на Кене, Тюрго разделя безплодната класа на наемни работници и работодатели. Той определя наемния работник като прост работник, който може да продава своя труд. Определя работната заплата като минимум жизнени средства за съществуване на работника и неговото семейство.
3. За поземната рента- излишък над стойноста, природен дар на сферата на земеделието. За първи път се разглежда зависимостта, че лихвата не може да бъде по- малка от рентата.
4. Закон за намаляващият се добив- по подобие на Сера, Тюрго защитава тезата, че резултатите от производството не са пропорционални на разходите в различните по качество земи и резултатите имат тенденция към намаляване.
Етиен Дъо Кондиак много по-радикално се противопоставя на физиокритизма и на трудовата теория на стойността. Според Кондиак стойността е оценката на нещата от субекта, и затова те струват толкова колкото той смята, че са полезни. Важно е обаче човека да мисли, че нещата са оскъдни или обилни. Той за първи път лансира идеята, че всички видове собственост са свещени и неприкосновени, и от отношенията на собственост се извежда разпределението на доходите.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Субективната икономическа мисъл отхвърля трудовата теория за стойността и равностойността.