Финансовата дейност е държавна дейност. Единият от субектите във финансовите правоотношения е държавата чрез нейн орган. Органите, които участват във финансови правоотношения, са различни по степен, компетентност и структура държавни органи. Това са органи както на власт, така и на управлението. НС приема финансовите закони, държавния бюджет, отчета за изпълнението му. МС организира изпълнението на бюджета. В кръга на финансовата администрация се включват органи с обща и специална компетентност. Възможно е орган с обща компетентност да има и финансова такава. МС е орган с обща компетентност, но осъществява изпълнението на бюджета; кметът също, но реализира изпълнението на общинския бюджет. Всеки един държавен орган, на който е определен бюджет, има и финансови правомощия. Министърът на образованието е първостепенен разпоредител с бюджетни средства в сферата на образованието. В бюджетното право се използва изразът разпоредител на бюджетни кредити. Съществуват и органи, чиито правомощия са изцяло в сферата на финансите. Такива са министърът на финансите, приходната администрация, Сметната палата, Държавната финансова инспекция, БНБ. Финансовите органи могат да бъдат еднолични или колективни. Еднолични са министърът на финансите, изпълнителният директор на НАП. Колективни са Сметната палата, Управителният съвет на БНБ. Могат да бъдат органи с местна и обща компетентност.
Компетентността е израз на правосубектността на органа – материална, териториална, степенна. Тя е сбор от правомощия, изпълнението на които се схваща като правно задължение. Относно отвода и самоотвода виж чл. 7, ал. 3 ДОПК.
Особеност при упражняване правомощията на финансовите органи е, че те действат при условията на обвързана компетентност. Твърде често дори във финансовото законодателство е предвидена административнонаказателна отговорност за самите финансови органи.
Участвайки във финансови правоотношения в качеството им на власт, финансовите органи издават властнически актове. Доколкото действат в условия на обвързана компетентност, то тези актове имат предимно декларативно действие. Актовете не пораждат права и задължения, а признават, че те са настъпили. Когато става дума за парични отношения, актът прави вземането ликвидно и изискуемо. Ликвидно означава, че е конкретизирано по основание, размер и адресат, а изискуемо – че се определя срок за изпълнение на задължението.
Санкционните правомощия също са израз на власт – правомощията на държавните органи под формата на налагане на глоби и принудителни административни мерки.
Така в широк смисъл под финансова администрация разбираме всички органи, които извършват финансова дейност, а в тесен смисъл – специализираните държавни органи, имащи правомощия само в сферата на финансите.
Пример за ликвидност и изискуемост: получаваме доход през годината и възниква абстрактно задължение да се заплати данък. Подаваме индивидуално декларация, но не плащаме данъка. Минава време и се прави ревизия, вследствие на което се издава ревизионен акт. Финансовият дълг възниква ex lege, а не от индивидуалния финансов акт. Последният само ще го направи ликвиден.
