Лекции по Икономика

5. Финансови правотношения. Възникване и развитие. Юридически факти.

ФПО на първо място се характеризират от гледна точка на предметното им съдържание – това съотношение по повод разпределянето, преразпределянето и разходването на националния доход, както и контролът върху тези дейности. Те са публичноправни отношения, резултат от държавна дейност. Тези отношения възникват само въз основа на правна норма. Поне една от страните в правоотношението, а понякога и двете, е държавен орган. От гледна точка на метода на правно регулиране ФПО се уреждат с властническия метод на правно регулиране, който присъства както при възникването им, така и при развитието и погасяването им. ФПО не могат да се развият на плоскостта на договарянето.
Във ФП разграничаваме финансовите отношения на същински и организационни. Същинските ФПО имат за обект парите и са с паричен характер. Те се развиват по повод плащането или получаването на парична сума. Организационните ФПО се наричат безобектни. Те се определят като помощни или обслужващи по отношение на същинските. Тук се включват финансовопланови отношения, процесуални отношения и отношения, които се развиват по повод устройствени положения във финансовата система.
Както всички правоотношения и финансовите възникват, за да се породят права и задължения. В голяма част от случаите носител на субективните права е държавата. Това са публични субективни права от теоретична гледна точка. В законодателството се говори за държавно вземане. ФЛ и ЮЛ освен носители на задължения могат да са носители и на субективни финансови права.
За да се развие правоотношението, е необходимо да се проявят юридическите факти от хипотезиса на финансовоправната норма. В повечето случаи това са икономически понятия (печалба, оборот напр.), но и правни такива (сделка, имущество напр.). Наблюдава се важна особеност: ЮФ се делят на юридически действия и събития, като критерият е наличието или липсата на човешка воля, насочена към постигане на определени правни последици. От един и същ ЮФ могат да настъпят различни последици. Във ФП теория се казва, че ЮФ е действие, когато човешката воля е насочена към настъпване на ФП последици. Например при продажбата се цели придобиване на вещ и получаване на цена, но заедно с това се налага и плащането на данъци и такси. Следователно за ФП продажбата е събитие, тъй като няма воля, насочена към ФП последици.
Юридическите действия се делят на правомерни и неправомерни, както и на действия в тесен смисъл и бездействия, като всички те могат да породят юридически последици, включително финансовоправни (така например и за незаконни доходи се дължат данъци).
Индивидуалните финансови актове (ИФА) не са юридически факти по отношение на същинските ФПО. Те имат декларативен характер, а предназначението им е да направят ликвидно и изискуемо вземането. В процесуалните отношения обаче те играят ролята на ЮФ, защото въз основа на тях се развива процедурата по обжалване.
Във ФП теория се говори за правоотношения с тристранна субектна организация, за разлика от обикновената хипотеза за развитието на правоотношението между две страни. Като пример се посочва отношението по повод разходването на бюджетни средства. В него участват министърът на финансите, който нарежда разходването на средства, БНБ като касов орган по изпълнението на бюджета и съответният разпоредител с бюджетни средства (бюджетни кредити), който получава сумата. Твърди се, че правоотношението е с тристранна субектна организация, тъй като всяка една от страните има права и задължения.