Когато се говори за субекти на правото, това означава да се очертае кръгът от лицата, които могат да бъдат потенциални носители на права и задължения. Това означава и субект на ФП. Така говорим и за правосубектност, респективно финансова правосубектност. С термина субект на ФПО се обозначава по-тясно понятие, доколкото всеки субект на правоотношението е и субект на правото. Става дума за конкретни права и задължения. ФЛ стават субекти на правото с раждането си и от този момент те могат да са носители и на финансови права и задължения, т.е. с придобиването на гражданската правосубектност се придобива и финансова. Докато придобие дееспособност, лицето трябва да бъде представлявано. ЮЛ придобиват правосубектност от момента на възникването им според системата за учредяване. В този случай по принцип финансовата правосубектност следва гражданската. Теоретично се говори за вторична правосубектност (вторичен характер на финансовата правосубектност). В данъчното право съществува отклонение, като се наблюдава първична само за данъчното право правосубектност. Законодателят приравнява на ЮЛ (чл. 9, ал. 2 ДОПК) неперсонифицираните дружества (чл. 357 ЗЗД) и осигурителните каси по отношение на данъчната регистрация и най-общо данъчното облагане. В данъчното право съществува специално понятие „място на стопанска дейност“ (в което се включват например клоновете на чуждестранни лица, техни търговски представителства), с което се обозначава самостоятелен субект на облагане с корпоративен данък (данък върху печалбата) – дефинирано е в ДР ДОПК.
Що се отнася до финансовите органи, те участват във ФПО от момента, когато придобият качеството държавен орган. Тук финансовата правосубектност следва административната. За държавния орган не е необходимо да има качеството на ЮЛ, за да участва във ФПО – например НАП е ЮЛ, а държавни органи са органите по приходите и публичните изпълнители. Органите по приходите са в различни степени: изпълнителен директор, териториален директор и т.н. Единият от субектите във ФПО е държавата чрез съответния орган. Титуляр в правоотношението е самата държава, а кой ще бъде конкретният държавен орган в конкретното правоотношение, е въпрос на представителство. Субектите винаги се посочват в диспозицията на ФПН и не могат да се подменят по собствена воля.
Във ФП има специфично теоретично деление на субектите на активни и на пасивни. В ГП субектите се делят на активни и пасивни според това кой е носител на права и кой на задължения. Така държавата е ту активен, ту пасивен субект според това дали получава, или разходва средства. Изхождайки от властническия характер на правоотношенията, се предлага друга конструкция, а именно, че активният субект е този, който упражнява властнически правомощия. Така държавният орган е винаги активният субект, защото упражняването на правомощията се схваща като право-задължение. В отношенията, в които участват два държавни органа, активният субект е този, който има по-широк кръг правомощия (например в бюджетната процедура министърът на финансите изготвя бюджета и го внася в МС – активен субект е МС; след това МС внася проектобюджета в парламента – НС е активният субект). Идеята е, че държавата се поставя сама в качеството на длъжник, но си остава носител на власт.
