За категорията работна заплата Адам Смит дава следните няколко определения:
-израз на част от труда на работника
- пазарна цена на труда
-тя се получава само когато работника и работодателя са две различни лица
-работната заплата се регулира от стойността на труда т.е. от стойността на предметите от първа необходимост и жизнени удобства на работника и неговото семейство
-тя е естествено възнаграждение на труда т.е. като цена на труда.
На основата на тези нови определения Смит прави извода,че работната заплата е най- висока не в най-богатите страни каквато е Англия, а в най- бързо забогатяващата страна САЩ.
По отношение на печалбата възгледите на Смит също се характеризират с определен дуализъм, а именно нейната проява е свързвана с развитието на капитализма. Тя е удръжка от продукта на труда, която външно приема формата на предприемачески доход, лихва и рента; печалбата е част от производствените разходи; тя е част от работната заплата и частично резултат от функционирането на капитала.
Лихвата според Смит е самостоятелна икономическа категория, част от печалбата получена от прилагането на заемния капитал в сферата на производството.
Най-ярко дуализмът на Смит се проявява при тълкуване на категорията поземлена рента, а именно:
- рентата като удръжка в полза на поземления собственик от продукта на труда на работниците. В селското стопанство и мините рентата е част от предадената стойност.
-рентата като естествено възнаграждение за услугата на земята, което арендаторите дължат на поземлените собственици
- рентата като дар на природата.Смит свързва съществуването на рента с наличието на монополна цена само за т. нар. редки продукти.
По отношение на факторите за растежа А.Смит защитава тезата, че моторът на икономическия растеж е разделението на труда, което зависи от три фактора: - от сръчността на работника,икономията на времето и възможноста да се изобретяват нови машини
Смит достига до гениалния извод, че колкото по- развито е разделението на труда, толкова по- широк е пазара.
По отношение на стойността Адам Смит следва класическата линия Пети Буагилбер, че стоките имат стойност, защото те струват труд. Успоредно с това Смит различава две различни значения за стойността- потребителна и размерна стойност.
За Смит съществува разлика между понятията- стойност, която се определя от труда и пазарна цена, която се оформя от т. нар. „невидима ръка на пазара” т. е. от силите на търсенето и предлагането.
Според Смит пазарната цена се отклонява от своя център- естествена цена и това е случайно явление.
Оригинални изрази Смит изказва и за парите:
- те са универсално оръдие за размяна
- всеобщо средство за търговия
- икономическа категория на стоковото производство, особено търсена стока
