1.0бщи бележки. Това е обезпечение на ТС. Уредена е само спецификата от ГрП /ОП/. Правната уредба е в чл. 310 - 315ТЗ. 'Чл. 310. (1) Договор за търговски залог, които обезпечава права, породени от тързовска сделка, се смята сключен:
1.при залог на движима вещ и на ценна книга на приносител - с предаването и на кредитор или за негова сметка на друго лице;
2.при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването и на кредитора.
(2)Право на залог по закон имат кредиторите в случаите, предвидени в този закон.
(3)С прехвърляне на обезпеченото вземане, залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, гл. 1".
Търговския залог се урежда като договор и то акцесорен договор, с който се обезпечава основния договор. Смята се за сключен с предаване на вещта ако е движима или ЦК на приносител, и чрез джиро и предаване на поименните ЦК.
-Сключва се само при вече сключена ТС;
-Той е обезпечение на тази ТС,
-Предмет на сделката е движима вещ или ЦК на приносител или на заповед, -безналични ЦК не могат да се залагат.
Този договор е реален - вещта или ЦК трябва реално да се придадат на Кредитора. Формата на договора задължително е писмена.
II.Принудително удовлетворяване назаложния кредит. В ГрП удовлетворяването става само по съдебен ред. В чл. 311, (1) ТП "Когато договорът за залагане е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжникът, изпадне в забава удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена.
Удовлетворяването да стане без намесата на съда, Кредитора продава заложната вещ или ЦК. Ако продажбата е симулативна /със занижена цена процедурата за продажбата се извършва по реда на чл. 312. Чл. 312. "В случай и по ред, определена със закон, заемодателят може да запази в свое държане заложената вещ", който препраща към Закона за особените залози.
Ш.Особенни случаи на залог.При залог на бързоразвалящи се продукти кредитора ги продава като уведомява за това длъжника,а получената сума се влага в банка. Ако заложената вещ дава плодове, то кредитора може да събира тези плодове като ги приспада от дълга. Същото право има и кредитора, който черпи заложното си право не от заложен договор, а от закона за банките и банковото дело - за закупуване на автомобил на кредит или въобще кредитирането на зелено.
Чл. 357. Комисионерът има право на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал.
Чл. 361. (2) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.
Чл. 375. Превозвачът има право на залог върху товара за вземанията си по договора. Това право се упражнява от последния превозвач, и съществува, докато се погасят правата на всички превозвачи.
Чл. 583. Влогоприемателят има право на залог върху вложената стока за обезпечаване на вземанията си.
1 .Определението за търговски залог е в чл. 310. Особеността е, че главното вземане е породено от търговска сделка. Иначе търговския залог е реален и се урежда по общите правила на ЗЗД. Особеност представлява т. 2 на ал. 1 при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването и на кредитора - е тази хипотеза и джирота има реален характер. Заложният кредитор също се удовлетворява по общия съдебен ред.
Поименните Цк също могат да бъдат лредмет на търговски залог, като те следва да се залагат със сключване на договор за залог и предаване на ЦК на кредитора. Предмет на залога на ЦК са правата, които се материализират по тях Особеност представлява залагането на поименна акции, тъй като в специални закони се съдържат ограничения за това (напр. Законът за приватизационните фондове, който не действа в момента). Предмет на залога на акции не са инкорпорираните в тях права, а самата акция, която има стойност на пазара на ЦК (тази цена би следвало да послужи за удовлетворение и,е заложния кредитор).
2.Видове търговски залог.
Търговският залог може да бъде;
1)договорен ;
2)законен (ал 2), който пък бива: при договори за превоз, публичен склад, комисионен договор спедиционен договор (функцията на право на задържане и на законния залог в тези хипотези е една и съща).
По принцип законният залог е отклонение от общите правила на ГП, където залогът т.е учредява със сключване на договор и предаване на веща. В областта на ГП единственият случай на законен залог е по Закона за арендата - в полза на арендодателя за обезпечаване на вземането на текущата стопанска година и има за предмет плодовете и внесените от арендатора вещи за обработване.
Възникването на право на законен залог в търговското право е елемент от правоотношението (превозно, комисионно ит.н) То обезпечава всички вземания освен ако няма ограничения (ограничения има само при арендния договор). За да съществува законен залог в търговското право трябва да се осъществява фактическа власт върху вещите, т.е. залогът има реален характер, който се основава на разместване на фактическата власт (при арендата законният залог няма реален характер).
2)Според ал. 3: С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, точка 1. Залогът е акцесорен на главното
задължение, което обеззпечава и с цедиране на главното вземане се прехвърля и заложното право. Особеното е, че става дума "предаване на предмета" на залог на новия кредитор, освен ако старият заложен кредитор не се е съгласил да упражнява фактическата власт за новия заложен кредитор.
1.2.Чл. 311 -търговски реален залог, при който заложният кредитор може да се удовлетвори извънсъдебно. При няколко предпоставки:
1)Договорът за залог да е сключен писмено с достоверна дата.
2)Страните да са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, кредиторът да се удовлетвори от залога без съдебна намеса.
3)Предметът на залога да има пазарна или борсова цена. Ако тези условия са налице кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, без да иска разрешението от съда. Няма значение как ще ги продаде. Задължението на заложния кредитор е да уведоми залогодателя и да му предаде остатъкът от цената ако има такъв, яма ограничения и по отношение на цената, зе която се продава стоката. Според проф Герджиков никаква уговорка не може да доведе до възможността заложния кредитор за стане собственик на залога, тази възможност е изричне изключена от чл. 152 ЗЗД, който действа и в ТП
Когато възниква законен залог кредиторът може да се удовлетвори извънсъдебно винаги.
1.3. Залог на бързо раз валя ща се вещ -чл. 313. Особеното е, че кредиторът може да продаде вещта без съдебна намеса (подобно на чл.ЗП) Предпоставки за това са: 1)Предметът на заложното право да подлежа на бърза развала. 2)Да има пазарна или борсова цена.
Това също като чл. 311 е реален залог, но за разлика от чл. 311 тук не е необходимо договорът да има писмена форма и достоверна дата, а не е и необходимо залогодателят да се съгласи кредиторът да продаде вещта. Кредиторът не може да се удовлетвори извън съдебно, а може само да продаде вещта. Той е длъжен да вложи цената в банка и да уведоми залогодателя. От момента на влагането на получената сума в банката, заложният кредитор придобива заложно право върху това вземане.
1.4. Чл. 314 урежда залог, при които кредиторът има право да събира плодовете (длъжен е, защото упражнява фактическата власт) и да се удовлетвори за сметка на своето вземане, ако това се уговори. Тук проблемът е, че ако задължението и плодовете не са еднородни, по каква стойност да стане прихващането. Това следва да се уговори, иначе правилото е неприложимо.
1.5.чл. 312 урежда залог, който не е реален (конесуален) и е уреден в чл.ЗОЗ. В ГП консексуален е залога на речни и езерни кораби и въздухоплавателни средства. За този залог се изисква форма за действителност - писмена е нотариална заверка на подписите. Публичността се постига с вписване в корабния или въздухоплавателния регистър. Ако корабът , самолетът плава /лети под български флаг, но не е вписан в български регистър, вписването се извършва в съответното въздухоплавателно свидетелство.