В пазарната икономика всички икономически субекти и индивиди трябва да формират в себе си икономически начин на мислене. Той се основава на определени правила, които е прието да се наричат принципи на икономическото мислене.
Те са седем на брой.
1. Водещ – материалните блага на земята по принцип са оскъдни, недостатъчни да задоволяват потребностите на всички хора. Щом са оскъдни следва, че хората трябва да приемат този факт и да го отчитат, независимо дали ги засяга или не, реалност, която засяга всеки човешки индивид.
2. След като материалните блага са оскъдни, следва, че решенията за тяхното използване да бъдат най-рационални, най-икономични и законосъобразни. Винаги трябва да се получават резултати и блага от някакъв вид с най-малко разходи. Да се разработват най-малко три варианта и да се избира най-икономичния.
3. Оптимизация на избора на икономическо решение. Решенията трябва да се оптимизират и да се избира поне измежду 3 варианта, като оптимален ще бъде този вариант, който е с най-голяма полза и най-малко разходи.
4. Маржинален принцип (пределност) – маржиналното мислене означава, че когато се вземат решения за разширяване или свиване на производството, е необходимо да се изхожда не от средните разходи, а от маржиналните (пределните) разходи, т.е. от допълнителните разходи, които ще се направят за увеличаване или намаляване на производството.
5. Принцип свързан с информацията.Той изисква всеки, който взема едно или друго икон.решение да знае, че му е необходима, колкото се може повече информация, а за да я получи трябва да изразходва средства и време.
6. Принцип на разбирането, че всяко икон.решение и действие има вторичен, третичен и т.н. ефект, затова винаги предварително трябва да се знае отговора на въпроса – какви вторични промени се очакват след първоначалния резултат от прилагането на някакво икон.решение и затова се налага предварително анализиране.
7. Принцип – икономическото решение трябва да бъде научно обосновано, да дава възможност за прогнози за развитие. Добре развитата теория с най-добрата практика. Тя е практическо оръжие. Да се прави анализ, да се търсят научни аргументи. Практиката сама по себе си е сляпа без теория.