а) Новото време отрича средновековната догма за политиката като творение – табу за простосмъртните миряни. След Макиавели тя се разглежда като съзнателна интелектуална дейност на човека в обществото.
От ХХ век с утвърждаване на политологията като самостоятелна научна област в хуманитаристиката започва детайлно изучаване на същността на политическия процес, защото за да се разбере добре същността на демократичното управление в държавата са необходими знания както за политическия процес, така и за политическата система и конституцията като базисни.
Анализът на властните отношения между различните социални групи в обществото изисква използването на определен инструментариум. Такъв е политическия процес, чрез който могат да се разберат механизмите за държавно волеобразуване. Политическия процес определя хода на развитие на политическите явления. Той е политическия живот в определено движение. В него се оформят политическите субекти /индивиди и техните общности/, т.е. осъществява се политическа социализация, също политическата институционализация /т.е. формиране и дейност на различните институции/; определя се структурата и функциите на органите на трите власти, взаимоотношенията между тях и резултатите от тяхната дейност.
Представа за политическия процес може да се получи от следната схема:
Днес в постиндустриалния свят няма съвременно общество без динамично извършващи се политически промени. За това политическия процес се изследва многоаспектно с различни методики за да се осигури непрекъсната информация за възможностите на обществото да решава един или друг проблем.
б) Най-разпространен е историческият метод, чрез който се извлича поука от отминал политически процес и се коригират механизмите при обосноваване принципите и вариантността в подходите при наблюдаване на съвременния политически процес.
Юридически подход, чрез който се изясняват правните формули и процедури между които трябва да се приложат.
Социологическият подход придобива все по-широко приложение. Чрез него се дава отговор на отделните участници в процеса, свързан с производство и реализация на политиката.
Политологичния подход – при него политическия процес се разглежда като система от взаимосвързани и строго йерархизирани дейности на различни групи от хора и институции на държавата, всеки от които има строго определени права и задължения. За това този подход може да се нарече още и системен подход. Той е най-ефективен при изследване особеностите, логиката и етапите на демократическия политически процес.
2. Фази на политическия процес
Този подход /ще използваме системния подход при изследване на същността на политическия процес/ може да се опише така:
В основата на всяка политика /т.е. на всеки политически процес/ стоят реалните потребности на хората, т.е. лежи осмислянето на политическия проблем. В практиката той се индикира от исканията на отделни групи, класи и други в обществото.
Политическия проблем активира появата на политическа идея, определена от различни фактори в политиката /партии, синдикати, групи за натиск/.
Политическите идеи са основа за официални политически решения. Те се реализират в практиката от институциите на държавната власт. Така се ражда политическия продукт, който задължително подлежи на обществена проверка чрез оценката на различните обществени групи, водени от своите жизнени интереси. Тогава става ясно дали демократичният политически процес е създал общественополезна политика. Това е завършек на демократичния политически цикъл.
Това хронологично се изразява в 5 фази:
1) Поява на политически проблем;
2) Оформяне на политическа идея за начините за решаването му;
3) Формулиране на политическото решение, въз основа на политическата идея;
4) Реализация на политическото решение в практиката;
5) Проверка на продукта и неговите последици за обществото;
Графично това може да се представи по следния начин:
А. При първата фаза от демократичния политически процес трябва да се изясни добре какъв е политическия терен: политическите проблеми дали са с конфликтна насоченост /това става в бедните общества по-често, където главните участници гражданинът, класата /соц.група/ и нацията са често в конфронтация заради бедност, ограбване на труда или неговото неравностойно заплащане и степента на свободата на народа/.Или доминират балансираните консенсусни проблеми /най-често в общество със стабилна и доминираща средна класа/.
Политическия терен се влияе както от класовата структура, така и от статусните групи и интереси на .хората /това са неформалните обединения на базата на национално групова специфика, възрастови особености, верска основа, бизнес ангажименти, семейна принадлежност/.
При това статусните групи не се регламентират официално, не винаги са институционализирани, но създават настроения и влияят при формиране на проблема.
Основен играч в първа фаза е гражданина, който трябва ясно с позволените от Конституцията права да заяви проблема открито /листовки, плакати, заявления на улицата /написани на плакат/, чрез медиите.
Б. При втора фаза – оформяне на политическата идея. Само политическата класа /партии, синдикати, групи за натиск, тайни общества, църква, екстремистки структури и други/ може да направи това. За да бъде качествена политическата идея трябва:
- факторът, който я формулира да има качествен ръководен екип и добра организационна структура, за да осмисли и стикова добре работата си с обществото по възникналия проблем. В мисленето си по идеята те трябва да се придържат към следните принципи:
1) рационалност при формулиране на идеята /най-работещия вариант/;
2) оптималност на политическото решение /да се предвиди цялата сложност на проблема/;
3) обективност /да се отчитат точните причини за проблема обективно, научно/;
4) прогностичност в мисленето – умението на политическите лидери да прогнозират бъдещия продукт реалистично и балансирано, с възможност за корекции, т.е. за различна вариантност, особено при трудни политически решения.
Политическата идея се ражда чрез следните средства: вътрешно-политически дебати; теоретични полемики между фракциите; при диспути между различни фактори в политиката, чрез политически програми; коалиционни споразумения, предизборни платформи.
В. Трета фаза на демократичния политически процес – политическо решение. Вземането на отговорно политическо решение минава през 3 етапа:
1) да се реши дали поставеният проблем е политически /не е само личен, а свързан с интересите на една или повече социални групи и дали изисква действия от страна на компетентен държавен орган за решаването си/ и на какво ниво от четирите властови равнища трябва да се решава.
2) конкретна политическа подготовка за вземане на политическо решение – консултации вътре в обществената група, формулиране на проблема; сондират се мнения със сродни обществени групи с цел каква рефлективност ще предизвика у тях решението, с експерти, правят се социологични проучвания. Изготвят се на тази база няколко алтернативни варианта на решение. На тази база се подготвят проекти за краен документ, в който се фиксира съдържанието на политическото решение;
3) формулиране текста на официалното политическо решение, съобразено с правните норми. Политическото решение може да се формулира като:
- постановление на Министерски съвет;
- заповед на министъра;
- решение на съда;
- закон /Народно събрание/.
Г. Четвърта фаза на демократичния политически процес – прилагане в политическата практика – да стане законосъобразно /т.е. да се изпълнят разпоредбите на закона на практика/ чрез министерства, комитети, общини, като основни играчи в тази фаза.Те трябва да наблюдават и виждат раждането и развитието на крайния политически продукт, защото той не е едностранен акт, а процес.
Д. Пета фаза – започва с появата на краен политически продукт. Тя е завършваща на политическия продукт. Прави се съпоставка между политическата цел, родена от проблема и постигнатия резултат. Равносметката може да се направи най-напред дори и от четвъртата власт /средства за масова информация/, без значение от къде ще почне. Важно е да е навреме, пълна и да доведе до важни изводи за всички играчи в политическия процес. Само тогава ще има резултат в демократичния политически процес и той е приключил нормално.
