Лизинговият договор съдържа задължително следните клаузи:
а) предмет на договора – формулира се целта на договора
б) обект на сделката – характеризира се актива, като се съставя протокол между страните, така че дори след изтичане срока на договора, активът да може да бъде точно определим.
в) срок на договора – през него договора не може да се разваля
г) начало на договора – това е по-ранната от двете дати, дата на подписване или датата от която двете страни се обвързват с условията по договора.
д) наемна цена – това са погасителните вноски по договора, които се изплащат периодично
е) задължения и отговорности на страните по договора.
Лизинговите договори биват 2 основни вида: финансов и оперативен лизинг.
При това класифициране се взима предвид съдържанието на сделката и по-конкретно дали са прехвърлени рисковете и изгодите от собствеността на лизингополучателя. В световната практика ролята на регулатори при счетоводно третиране на лизинговите договори играе МСС 17 Лизинг. Този МСС 17 дефинира рисковете и изгодите по следния начин:
- рискове – възможни загуби от неизползвани мощности или морално остаряване
- изгоди – очаквано доходоностно използване и реализиране на печалби, поради увеличена пазарна цена
Оперативен лизинг е този, при който рискът не се носи от лизингополучателя. Рискът и изгодата си остават за сметка на лизингополучателя.
При финансовия лизинг е налице прехвърляне на рисковете и изгодите на лизингополучателя. Този лизинг е еквивалент на предоставяне на кредит от лизингодателя на лизингополучателя за един по-дълъг период. При този лизинг в края на срока се прехвърля собствеността или срока на договора съвпада с полезния живот на актива.
Придобитите активи по реда на финансовия лизинг се признават за активи в баланса на лизингополучателя, като се дебитира сметка за съответния актив срещу кредитиране на сметка за получени лизингови заеми (гр.15/ 159 сметка).
Активът се признава, въпреки че не е платен, защото счетоводния принцип „предимство на икономическо съдържание пред правната форма”. Оценката на актива е винаги по-ниската от справедливата стойност или сегашната стойност на минималните лизингови плащания (принцип на предпазливост).
Справедлива стойност – сумата, за която даден актив може да бъде заменен или даден пасив може да бъде уреден в пряка сделка (на борсата, на пазара).
Сегашна стойност на минимални лизингови плащания – за нея се използва подходяща норма на дисконтиране, като нормата на дисконтиране обикновено е лихвения процент. При изчисляване на сегашната стойност на минималните плащания, се използва следната формула.
PV = FV x 1 R – лихвен
процент;
(1+R)ⁿ n – брой на периоди за които се изплаща лихва
