Капиталът на всяко едно предприятие се класифицира в зависимост от източниците на неговото формиране на: собствен и привлечен капитал.
Собственият капитал изразява притежанието на собствениците върху имуществото на предприятието. Привлеченият капитал представлява задълженията на предприятието към трети лица, което става изискуеми на определен падеж. Винаги в едно предприятие активите са равни на собствен капитал и пасивите (привлечен капитал).
Пример 1: ООД „Х” има основен капитал 5000 лв
Преоценъчни резерви 4000 лв
Допълнителни резерви 3000 лв
Непокр. Загуби от минали години 150 лв
Печалба от текуща година 1500 лв
Да се определи размера на собствения капитал
Собствен капитал = Осн. Капитал + Преоцен резерви + доп резерви + непокр загуби + печалба
Собствен капитал = 5000 + 4000 + 3000 – 150 + 1500 = 13500 лв
Пример 2: ООД „А” притежава собствен капитал 18500 лв, в това число включват:
Осн. Капитал – 8000 лв;
Преоценъчни резерви – 5000 лв
Допълн. Резерви – 3500 лв
Да се определи финансовия резултат за текуща година
Финансов резултат = собст. Капитал – (осн капитал + преоценъчни резерви + допълн резерви)
Финансов резултат = 18500 лв – (8000 + 5000 + 3500) = 2000 лв
Върху размера на капитала на предприятието най-голямо влияние оказват 4 фактора:
1. инвестирането на нов капитал
2. получените в хода на дейността приходи
3. връщането на капитал на собствениците
4. извършените разходи в хода на дейността
В световната икономическа теория съществуват 2 концепции за поддържане на капитал: материалната и финансовата концепция. Според материалната концепция капиталът се свързва с производствения капацитет на предприятието. Счита се, че капиталът се поддържа, ако производственият капацитет в края на годината е равен или превишава производствения капацитет в началото на годината. Финансовата концепция твърди, че капиталът се поддържа, ако неговият стойностен размер в края на периода е поне равен или да превишава стойностния му размер в началото на периода, но без допълнителни вноски на акционерите.
В България прилагаме финансовата концепция, но в периода на хиперинфлация например тя е неприложима. По-разпространената концепция е финансовата, но в определени моменти е материалната концепция.
Счетоводното записване, което отразява определянето на дялови вноски на съдружниците е:
Д-т Вземания по записане дялови вноски - тази сметка е активна, защото е вземане
К-т Основен капитал
При внасянето на дяловите вноски:
Д-т Сметки за активи или парични средства
К-т Вземания по записване дялови вноски
Пример: Образува се ООД с 5000 лв капитал. Съдружникът Георгиев записва дял от 3000 лв, а Иванов 2000 лв. 70% от записаните дялове се внасят веднага в брой.
Д-т Вземания по запис. Дялови вноски 5000лв
- Аналалитична с/ка Георгиев 3000 лв
- Аналитична с/ка Иванов 2000 лв
К-т Основен капитал 5000 лв
Д-т Каса 3500 лв
К-т Вземания по зап дялови вноски 3500 лв
- Аналалитична с/ка Георгиев 3000 лв
- Аналитична с/ка Иванов 2000 лв
Основните компоненти на собствения капитал са:
1. Основен капитал
2. Резерви
3. Финансов резултат (печалба)
Основният капитал задължително подлежи за регистрация, различен е при различните дружества – при ООД е 5000 лв, при АД е 50000лв, банки – 10 млн.
МСС - международни счетоводни стандарти – 42 са действащите
МСФО – международни стандарти за финансови отчети – 8, приети са посл. – 5 год.
Резервите в предприятията биват 2 вида: законови и допълнителни. Законовите резерви се формират задължително по силата на нормативен акт. Допълнителните резерви се заделят по решение на предприятието за специфични рискове от дейността.
Финансов резултат (печалба) е превесът на приходите над разходите. Печалбата увеличава собствената капиталова позиция, а загубата е реакция на капитала.
Привлеченият капитал включва:
- получени дългосрочни заеми (над 1год)
- получени краткосрочни заеми
- облигационни заеми – заеми срещу емитирането на облигации. Облигационния заем е привличането на чужди капитали срещу заплащането на определена лихва. Право да емитират облигации имат държавата, банките, общините и АД.
Съществуват 2 подхода за счетоводно представяне на облигационни заеми. Това са линейния
метод и метод на ефективната лихва. При линейния метод амортизирането на премията (отбива) става на равни части за периода на облигационния заем. А при метода на ефективната лихва амортизирането на премията (дисконта) става като се използва ефективен лихвен процент. Премия имаш, когато продажната цена е на облигациите е по-голяма от номинала. Обратното е отбив. От гледната точка на МСС и МСФО, облигационните заеми се третират счетоводно като финансови пасиви.
Задача: В ООД „Х” са извършени следните операции:
1. Двама съдружници са записали по 5000 лв парични вноски. Съдружниците внасят в касата 12000 лв. Незаписаната сума е осчетоводено като резерви.
2. Взето е решение 10000 лв от неразпределената печалба да се транспортират в резерви.
3. Получен е краткосрочен банков заем в размер на 80000 лв по разпл. сметка.
4. Начислена е лихва по получения заем в размер на 4000 лв.
5. Начислената лихва е преведена от разплащателната сметка
Иска се да се съставят счетоводни статии за извършените операции
1. Д-т Вземания по записани дялови вноски 10000 тук нямаме имена
К-т Основен капитал 10000
Д-т Каса 12000
К-т Вземания по записани дялови вноски 10000
К-т Резерви 2000
2. Д-т Неразпределена печалба 10000
К-т Резерви 10000
3. Д-т Разплащателна сметка 80000
К-т Получени краткоср. Заеми 80000
4. Д-т Разходи за лихви 4000 тя е активна сметка
К-т Задължения по лихви 4000 тя е пасивна сметка
5. Д-т Задължения по лихви 4000
К-т Разплащателна сметка 4000
Разчети по лихва е активно-пасивна сметка. Когато имаме вземания по лихви, тогава е активна, а когато имаме задължения по лихви, тогава е пасивна сметка.
