1. Характеристика на Дълготрайните материални активи /ДМА/ като обект на счетоводно отразяване.
Дълготрайните материални активи /ДМА/ са ресурси на предприятието, които имат материално веществена форма, използват се продължителен период в стопански оборот и заемат значително относителен дял в общия състав на активите. За да бъде признат един актив за ДМА, той трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да е придобит, притежаван и контролиран от предприятието ресурс, който има натурално веществена форма;
2. да се използва в дейността или за отдаване под наем
3. активът да се използва повече от един отчетен период
4. стойността на актива да може надеждно да се изчисли
5. предприятието да очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.
Ако не отговаря дори на едно от горепосочените условия, активът се отчита задбалансово, не се признава за ДМА.
Дълготрайните материални активи /ДМА/ включват следните основни групи:
- земи и терени
- сгради и конструкции
- машини и оборудване
- съоръжения
- транспортни средства
- компютърна техника
- офис обзавеждане
- библиотечни фондове
- други
За да се осигури по-конкретна и детайлна информация за дълготрайните материални активи /ДМА/, към синтетичните сметки трябва да се води подходящо аналитично отчитане. Например дата на придобиване на актива, инвентаризационен номер, местоположение, МОЛ и др.
2. Оценяване на Дълготрайните материални активи /ДМА/ при придобиването им
Активите при тяхното придобиване се оценяват винаги по историческа стойност, която бива цена на придобиване, себестойност, справедлива цена.
Цената на придобиване включва покупната цел и всички преки разходи за привеждане на актива в работно състояние, включително митата и невъзстановилите данъци (ДДС-то, когато си краен потребител, не си регистриран по ДДС). Данък сгради не се включва в цената на придобиване.
Себестойността включва основните производствени разходи. Не се допуска да се включват вътрешни печалби, стойността на необичайни количества бракувани материали, административни и други общи разходи, които не са пряко свързани със създаването на актива. Себестойността може да бъде съкратена, търговска и пълна.
Справедливата стойност е сумата, за която активът може да бъде заменен в пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката купувач и продавач.
Когато купуваме от други предприятия, тогава имаме цена на придобиване
Когато сами създаваме, тогава имаме себестойност
Когато получаваме безвъзмездно (дарение) или излишък при инвентаризация имаме справедлива цена
3. Счетоводно отчитане на придобиването на Дълготрайните материални активи /ДМА/ при покупка – те задължително се оценяват по цена на придобиване. Когато доставката на активите не е продължителен процес, те се заприходяват по следния начин : Д-т ДМА
К-т Доставчици или парични средства
Платеният при покупката ДДС в случаите, в които предприятието има право на данъчен кредит, не се включва в цената на придобиване и се отчита по дебита на сметка Разчети за ДДС. Когато доставката на ДМА е продължителен процес във времето, въз основа на тази цикличност се използва сметка Разходи за придобиване на ДМА, по дебита на която се натрупват всички разходи по доставката, предварително отчетени по икономически елементи.
След приключване на доставката въз основа на акт за приемане и предаване на ДМА, се заприходява актива, като се дебитира сметка ДМА срещу кредитиране на сметка Разходи за придобиване на ДМА.
Д-т ДМА
К-т Разходи за придобиване.
Разходите за външни услуги, свързани с придобиването на ДМА, се отразяват непосредствено по дебита на с/ка Разходи за придобиване на ДМА, т.е. не минават през разходи по икон. елементи.
С производство формираме себестойността на изделието. Ако нещо остане по дебита, е незавършено производство. Разходите по икономически елементи се използват в системата на национални сметки, от който се изчислява БВП.
Външните услуги не минават през икономическите елементи, защото ще надуят оборотите. Те веднъж са отчети от другото предприятие.
4. Счетоводно отчитане на придобиването на Дълготрайните материални активи /ДМА/ по реда на непаричните вноски на съдружници.
Придобитите ДМА по реда на дяловите вноски, внесени от съдружниците се оценяват по справедливата им стойност. Оценката се извършва от вещи лица, назначени от съда. Ако някой от съдружниците не е съгласен с оценката на непаричната си вноска, той може да я замени с парична или да се откаже от участие в търговското дружество. Вноските на съдружниците се заприходяват по дебита на сметка ДМА срещу кредитирането на сметка Основен капитал или Вземания по записани дялови вноски
Д-т ДМА
К-т Основен капитал ИЛИ Вземания по записани дялови вноски
Пример: При учредяване на търговското дружество са внесени дялови вноски от съдружниците под формата на следните активи:
• машини 3000 лв
• транспортни средства 12000 лв
• офис обзавеждане 2000 лв
• компютърна техника 1500 лв
Времето за записване на дяловите вноски съвпада с времето на тяхното внасяне.
Д-т Машини и оборудване 3000
Д-т Транспортни средства 12000
Д-т Офис обзавеждане 2000
Д-т Компютърна техника 1500
К-т Основен капитал 18500
Ако не съвпада, тогава имаме: Д-т Вземания по записани дялови вноски 18500
К-т Основен капитал 18500
5. Счетоводно отчитане на придобиване на Дълготрайните материални активи /ДМА/ под формата на финансиране
ДМА, придобити чрез финансиране се отразяват по дебита на с/ка ДМА и по кредита на финансиране за дълготрайните активи (П). Д-т ДМА и К-т финансиране на ДА.
Придобитите по този начин активи се оценявт и заприходяват по справедливата им стойност. Най-съществената особеност, свързана с отчитането на финансиранията е, че като приход за текущ отчетен период се признава една част от тях, която се определя от сумата на начислените за периода амортизации за придобитите активи.
Счетоводното записване за отразяване признаването на част от финансирането като приход с размера на начислената амортизация е:
Д-т Финансиране за ДА
К-т Приходи от финансирания
В края на отчетния период приходите от финансирания се отнасят в увеличение на финансовия резултат на предприятието със статия:
Д-т Приходи от финансирания
К-т Печалби и загуби
Пример: В предприятие под формата на финансиране е получена машина на стойност 20000 лв. Машината е заприходена в състава на ДМА. Усвоената част от финансирането, призната като приход през текущия период е 4000 лв амортизация по линейния метод за срок от 5 години. В края на отчетния период сумата на признатия приход от финансирането е отнесена в увеличение на финансовия резултат на предприятието. Да се съставят счетоводни сметки
Д-т Машини 20000
К-т Финансирания за ДА 20000
Д-т Финансирания за ДА 4000
К-т Приходи за финансиранията 4000
Д-т Приходи от финансиранията 4000
К-т Печалби и загуби 4000
6. Счетоводно отчитане на придобиването на Дълготрайните материални активи /ДМА/ чрез строителство.
Методологията на отчитане на строителство зависи от това дали строителството се осъществява по стопански начин (да си строиш сам) или чрез възлагане на специализирано строително предприятие.
1) Строителство по стопански начин
Всички разходи по строителство първоначално се отчитат по икономически елементи, след което се отнасят по сметка разходи за придобиване на ДМА. След завършване на строителството, активът се заприходява, като: Д-т ДМА
К-т Разходи за придобиване на ДМА.
2) Строителство чрез възлагане на специализирано строително предприятие
При този начин обикновено първо се предоставя аванс на строителната организация, който се отчита по дебита на сметка Доставчици по аванси срещу кредитиране на сметка Парични средства
Д-т Доставчици по аванси
К-т Парични средства
Второ, получаването на готовите строително-монтажни работи се заприходява по:
Д-т Разходи за придобиване на ДМА
К-т Доставчици.
След построяването на обекта, той се заприходява:
Д-т ДМА
К-т Разходи за придобиване на ДМА по цена на придобиване.
Накрая плащаме с прихващане на аванса:
Д-т Доставчици
К-т Доставчици по аванси
К-т Парични средства
7. Счетоводно отчитане на Дълготрайните материални активи /ДМА/, установени като излишъци при инвентаризация
Излишъците, установени при инвентаризация, ако не бъдат компенсирани с липси, трябва да бъдат заприходени по справедлива стойност и да се признаят за други приходи от дейноста (неизвършени, вече ги няма)
Д-т ДМА
К-т Други приходи от дейността
Пример: В резултат на инвентаризацията е установена като излишък машина, която е оценена и заприходена по справедлива стойност 6000 лв
Д-т Машини 6000 лв
К-т Други приходи от дейността 6000 лв
8. Счетоводно отчитане на бракуването и ликвидацията на Дълготрайните материални активи /ДМА/
Бракуването на ДМА става по решението на ръководството на предприятието. Основните счетоводни дейности при бракуването и ликвидацията са:
- протокол за бракуване на ДМА
- сметка за резултатите от ликвидацията на ДМА
ДМА, който се изважда от употребата поради бракуване, трябва да се отпише от състава на активите на предприятието на статията.
Д-т Амортизация на ДМА отивайки си актива, отнася със себе си, начислява до момента амортизация
Д-т Други разходи
К-т ДМА
Ликвидацията на ДМА носи разходи и приходи.
Разходите по ликвидацията се отчитат по икономически елемент, след което се пренасят по сметка Разходи за ликвидация на ДМА.
Приходите от ликвидацията на ДМА се отчитат като и дебит сметките за парични средства или активи срещу кредит сметки – приходи от продажби на ДМА с подсметка приходи от ликвидация
Д-т Парични сметки или Активи
К-т Приходи от продажби на ДМА
Подсметка Приходи от ликвидация
В края на отчетния период сметките за приходите и разходите от ликвидацията се приключват като се отнасят във финансовия резултат на предприятието.
9. Счетоводно отчитане на продажбата на Дълготрайните материални активи /ДМА/
При отчитането на продажбата първо трябва да се отрази издаваната от предприятието данъчна фактура и получената от нея сума.
Д-т Клиенти (ако не са получили парите) или парични средства с продажна цена + ДДС
К-т Приходи от продажби на ДА
К-т Разчети по ДДС
За отразяване на отписване на продадения актив:
Д-т Амортизация на ДМА
Д-т Разходи по продажби на ДМА с остатъчна стойност
К-т ДМА
В края на отчетния период разходите и приходите се приключват в сметка Печалби и загуби и се установява финансов резултат от продажбата.
10. Счетодно отчитане на липсите на Дълготрайните материални активи /ДМА/
Вредата има 3 форми: увреждане, унищожаване, липса.
Липсата е вреда с неустановен произход. Най-тежката форма на вредата. Липсите на предприятието могат да бъдат:
1) Причинени от форсмажорни обстоятелства – не зависят от човека, природни бедствия и кражби, за които има протокол.
2) По вина на МОЛ
Първият вид се отчита като други разходи, а вторият – вземане от МОЛ
За липси по тяхна вина МОЛ носят пълна имуществена отговорност. Това е отговорност до размера на вредата, но не и пропуснатите ползи. МОЛ се задължава да внесе по-високата между отчетната стойност (в смисъла на остатъчната) и продажната цена на липсващия актив = справедлива цена.
Ако по-високата е справедливата стойност, разликата между нея и отчетната се отчита като Ценови разлики по липси и начети.
МОЛ дължи и 20% ДДС върху балансовата стойност (остатъчната) на липсващия ДМА ( отчетна- амортизацията).
11. Счетоводно отчитане на амортизация
Амортизацията на ДМА се отчита:
а) първо като разход по икономически елементи
Д-т Разходи за амортизация
К-т Амортизация на ДМА
б) по дейности, в зависимост от това къде се използва амортизирания актив
Д-т Разходи за дейността
К-т Разходи за амортизация
12. Отчитане на ремонта на Дълготрайните материални активи /ДМА/
След придобиването на ДМА дружеството прави разходи във връзка с неговата текуща поддръжка и ремонт. Те могат да се групират, както следва:
1) Разходи за поддръжка и обичайни ремонти
2) Разходи за подобрение
3) Разходи за разширение
4) Разходи за пренастройване с цел увеличаване на ефективността от използването на актива
Всички останали разходи за ремонт, които водят до подобряване състоянието на актива над първоначално очакваното, следва да се третират като текущи разходи на дружеството. Текущия ремонт на ДА може да се извърши по стопански начин или чрез възлагане. При ремонта по стопански начин това става от самото предприятие. Най-напред разходите по ремонта се отчитат по икономически елемент, а след това по дейности. Обикновено този ремонт се извършва от спомагателната дейност → ремонт работилница. След приключването на ремонта и калкулирането на неговата себестойност, разходите се отнасят към разходите за съответната дейност, в която се използва ремонтираният актив.
При ремонта чрез възлагане обикновено се ползват услугите на специализирано ремонтно предприятие. Стойността на извършения ремонт се третира счетоводно като разходи за външни услуги, след което се представя като разход за дейността, в която се използва ремонтираният актив.
13. Отчитане на преоценката на Дълготрайните материални активи /ДМА/
Един от подходите в счетоводната теория за предоставяне на ДМА е те да се отчитат след първоначалното признаване по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. В счетоводната теория се допуска и друг подход на отчитане, а именно – по преоценена стойност. При положение, че дружеството реши да използва този подход, това трябва да бъде оповестено в неговата счетоводна политика. В този случай дружеството прилага правилото преоценки – те да се извършват достатъчно често, така че крайната стойност на активите да не се различават съществено от тяхната справедлива стойност. Преоценките се извършват при спазване на следните изисквания:
1) на земи, сгради и терени по справедлива стойност на актива, удостоверена от лицензиран оценител. На останалите ДМА по справедлива стойност.
При увеличение на стойността на актива в резултат на преоценката му, това увеличение се посочва като резерв от последващи оценки (преоценъчен резерв).
При намаление на стойността на актива в резултат на преоценката му, това намаление се признава:
а) ако има формиран преоценъчен резерв за сметка на резерва
б) ако няма формиран преоценъчен резерв за разход
При отписването на преоценъчния актив (поради продажба, брак и др) и по него има формиран резерв от преоценки. Този резерв се пренася директно в неразпределената печалба.
Съществуват 2 алтернативни подхода за отчитане на преоценката:
Първият е пропорционално, с един и същ коефициент се коригират отчетната стойност на актива и натрупаната амортизация до момента. Като нетният ефект формира преоценъчния резерв.