В процеса на осъществяването на своята дейност всяко предприятие извършва много и разнообразни по характер и съдържание стопански операции. В резултат на тях настъпват непрекъснато промени, както в средствата, така също в източниците на тяхното формиране.
За да се получи информация за имущественото състояние на отчетната единица към даден момент е необходимо средствата и източниците да бъдат представени в статично състояние и групирани по определен признак в малък брой еднородни групи. За постигането на тази цел, а именно получаването на информация за величината на активите и за използването им в процеса на дейността, а също така и за техните източници се прилага способа на балансовото обобщаване. Той намира конкретен израз в съставянето на счетоводен баланс.
Думата БАЛАНС произлиза от латинската дума bix lance /две блюда/ и френската bi lance /две блюда/.
Счетоводният баланс е способ за икономическа групировка и периодично обобщено отразяване в паричен израз състоянието на активите, капитала и пасивите на отчетната единица към даден момент.
Дейността на всяко едно предприятие започва с представяне на счетоводния баланс и завършва с текущо отчитане.
БАЛАНСА – сводка на имущественото състояние на отчетната единица в края на даден отчетен период, изразено от една страна в неговото вещно проявление, а в друга според правният му произход, т.е. източниците на образуването му. В счетоводния баланс се борави със следните понятия, отнасящи се до имуществото:
- активи;
- пасиви;
- капитал /чисто имущество/;
АКТИВ – Според международните счетоводни стандарти /МСС/ под актив се разбира ресурс, който е придобит в резултат на минали сделки и събития, контролират се от собственика и от който се очаква да се получи бъдеща икономическа изгода. В това определение на понятието се акцентира върху:
- ресурс /вещи и права/;
- собственост – контролира се от собственика;
- очаква се да се извлече икономическа изгова;
Активите символизират мощта на собственика. Приема се, че те могат да бъдат използвани за:
1. производство на нови активи;
2. за замяна с друтги по необходими активи;
3. погасяване на задължения;
4. разпределение между собствениците;
АКТИВА показва, че това е една динамична величина, която позволява на собственика да влиза в контакти с трети лица в процеса на осъществяване на своята дейност.
Активите могат да бъдат придобити освен със собствени средства и чрез използването на кредити – това са т.н. ПАСИВИ.
Според Международните счетоводни стандарти под ПАСИВ се разбира поетата отговорност в резултат на минали сделки и събития, следователно при тяхното възникване с увеличаване на активите се увеличават пасивите, или /задълженията/.
Пасивите налагат да се направи преоценка на активите, за да се определи погасяването на съответното задължения. Следователно до момента на погасяването на задълженията на пасивите, те по същество се явяват един коректив на наличните активи.
КОРЕКТИВ – например апартамент за 100 000 лева, от които 40 000 са наши средства, и 60 000 лв. На от банката, или тези 60 000 лв. са коректив до погасяване на цялото задължение.
Погасяването на пасивите може да стане чрез:
1. чрез изплащане в брой;
2. чрез прехвърляне по сметка;
3. чрез замяна на едно задължение чрез друго;
4. чрез предоставяне на други активи или услуги /т.н. бартер/;
5. чрез превръщане на задължението в дялово участие;
6. чрез опрощаване на задължението.
Разликата между активите и пасивите показват величината на чистото имущество, което характеризира онази част от имуществото, с която собственика участва в осъществяваната дейност като собственик. Това е неговия капитал.
По своята същност капиталът е една абстрактна стойностна величина, чрез която се олицетворява мощта на собственика, неговото реално участие в имуществото. А самото имущество е конкретно въплъщение на вложения капитал в неговата реална форма.
КАПИТАЛЪТ е абстрактна парична величина, съответстваща на имуществените форми на неговото въплъщение:
К = А-П
70 = 100 – 30
А = К + П
От чисто техническа гледна точка счетоводния баланс представлява таблица в която са посочени активите и пасивите на едно предприятие;
Има едностранна и двустранна форма на счетоводен баланс;
При едностранната се описват първо активите, след това пасивите, а при двустранната има две страни – лява за активите и дясна за пасивите.
Най-малката информационна единица, която се съдържа в счетоводния баланс се нарича БАЛАНСОВА СТАТИЯ или БАЛАНСОВО ПЕРО.
Всяка една балансова статия се състои от наименование и стойностна величина. С оглед създаване на възможност да анализ и сравняване на данни стойностните величини се дават за текущата и предходната година.
Балансовите статии са групирани в раздели и групи в съответствие икономическата същност и класификация на активите и пасивите. Броят на балансовите статии определя съдържанието на счетоводния баланс, а броя на разделите и групите – неговата структура.
Балансовите статии биват два вида:
- основни;
- регулиращи.
Основни са балансовите статии, чрез които се представят в счетоводния баланс реално съществуващи активи и пасиви.
Регулиращите балансови статии не могат да бъдат използвано самостоятелно. Чрез тях се представят в счетоводния баланс стойностни величини, които коригират оценката на обект – актив – пасив, представена с дадена основна статия. Те могат да допълват или намаляват оценката на обект, представен с основна балансова статия.- От тези гледна точка се разделят на допълващи и намаляващи /контрарни/.
Четирите вида стопански операции определят моделите на изменение в счетоводния баланс, а именно:
1. Всяка стопанска операция засяга най-малко два обекта на отчитането. Независимо от това дали те са посочени в актива или пасива на счетоводния баланс.
2. Засегнатите обекти на отчитане в резултат на извършените стопански операции се изменят в еднакъв размер, без оглед на това дали измененията водят до увеличение или намаление.
3. Когато увеличенията в счетоводния баланс засягат само актива или само пасива те имат противоположен характер, което означава, че една балансова статия се увеличава, друга се намалява в същия размер.
Балансовото равенство се запазва, а общия размер на актива и пасива не се променя.
4. Когато стопанските операции засягат и актива и пасива, общата сума на актива и пасива се променя в еднакъв размер по посока на увеличение, или намаление, но равеството се запазва.
