4. Характеристика на банковото счетоводство

Като начало ще разгледаме с какво точно се занимава банката. Основният върпрос, който следва да си зададем е: Имаме ли ясна представа за естеството на банковото дело като търговска дейност? Счетоводството на банките се характеризира с някои особености, обусловени от спецификата на извършваната от тях дейност. Това е пряка последица от факта, че банката не притежава повечето от парите, които използва в своята дейност. Например, когато търговско предприятие купува стоки за материални запаси, необходимото двустранно записване на сделката е: Дт запаси /Кт – каса. Запасите фигурират в баланса като актив, докато не бъдат продадени, при което кредитното записване намалява салдото на касата( която също е актив ). Обърнете внимание, че крайният резултат е един и същ, дори стоките да са закупени на кредит. Когато обаче банката приема депозит (почти равносилно на покупката на материални запаси), записванията са Дт Каса/ Кт Сметка на клиент. В този случай паричните наличности се увеличават, но сметката на клиента фигурира в баланса като пасив, до момента, в който депозитът не бъде изтеглен, когато се прави обратното записване. Продажбата на стоки и отпускането на заем също могат да бъдат разгледани като равносилни едно на друго действия. Когато закупената стока по-горе бъде продадена, записванията в баланса са: Дт Каса/ Кт Запаси. Материалните запаси сега са отписани от баланса за сметка на стойността на паричните наличности, които се увеличават за разлика от случая на купуване на запасите. Да сравним това с отпускането на заем, равен на депозираната сума: Дт Сметката на заема/ Кт Каса. Тук налице са три различия от обичайната търговска дейност: 1. Крайното салдо на касата е същото, като преди получаване на депозита; 2. Създаден е нов актив, който ще остане в баланса, докато бъде изплатен от заемополучателя; 3. Банката не е реализирала печалба от сделката до този момент. Така банката има балансови активи и пасиви, които нямат пряк еквивалент с други видове търговски организации. Освен това, движенията на касовите наличности са точно обратното на това, което бихме очаквали при „еквивалентни“ сделки на търговско предприятие. Третата точка по горе подсказва от какъв характер е разликата между банката и търговското предприятие, когато се отчитат приходите и разходите. Както ви е известно, когато се продават стоки, тяхната себестойност се прехвърля от баланса в ОПР. Тази сума се приспада от приходите от продажбите, за да се получи брутната печалба. Обърнете внимание, че докато стоките не бъдат продадени, тяхната стойност остава в баланса и не засяга печалбата. Да съпоставим това с банковото дело. Себестойността на продадената продукция е плащаната по депозитите лихва, който разход се извършва независимо дали средствата са отпуснати като заем или не. Така себестойността на продажбата на банката се начислява непрекъснато и не е пряко свързана с конкретна „продажба“ по начина, по който това трябва да стане при търговията със стоки. Освен това, не може да се води по баланс, за да се съпостави с продажбите в съотвествие с принципа на съпоставимостта. По същия начин, тъй като приходът за банката произтича най-вече от лихвите по кредитите, той също се начислява непрекъснато във времето. Следователно, в банковите операции не съществува „момент на продажбата“. По-скоро съществува момент на договаряне, в който започва да тече приходът от отпуснатия кредит. Постоянно съществуващите разходи създават мотивация за ръководството на банката да осигури инвестирането по подходящ начин на „свободните“ средства. Това е необходимо, за да може в най-лошия случай да се покрият разходите по тях и да не се влоши общата рентабилност на банката. В банките своевременното отразяване на извършваните операции е задължително условие за пълноценно и авторитетно изпълнение на поетите ангажименти. Поради това тяхното счетоводство се характеризира с изключителна акуратност – операциите се отразяват и обработват веднага в счетоводството и то е в състояние да дава всеки момент изчерпателна информация за състоянието на отразяваните и наблюдавани обекти. Това се постига чрез създаването на специална организация и технология на счетоводството, осигуряваща ежедневна завършеност на създаваната счетоводна информация. Банките работят с голям брой вложители и клиенти и то по най-различни поводи. Това налага в тях да е изгрдена широка система на аналитичност, позволяваща най-точно, своевременно и диференцирано отчитане на съществуващите парично-сметни взаимоотношения. В тях се водят стотици и хиляди аналитични сметки, по които всеки ден се извършват многобройни записвания. По този начин банките работят с много числени данни, състоянието и движението на които следва да се следи и контролира системно и текущо. Оттук произтича необходимостта в счетоводството на банките широко да се прилагат постиженията на научно-техническия прогрес – да се механизират и автоматизират отчетно-изчислителните работи и процеси. Постигането на тази цел се улеснява от факта , че в повечето случаи в банките се работи с количествено-стойностни величини и е малък обхватът на използваните натурални измерители. Необходимо е да се прилага и по-голяма специализация в счетоводния труд. Много от извършваните в банката операции имат еднороден и системно повтарящ се характер. Това позволява да се прилага широко системата на унификация и стандартизация на използваните документи, както и да се определя предварително редът за предвижване и обработване на съдържащата се в тях информация, т.е. да се внедрят широко стандартите. Въвеждането на международните счетоводни стандарти в счетоводното отчитане на банковите операции се налага и от асоциирането на България към международните финансови институти - Международния валутен фонд, Световната банка и институциите към нея. Съобразявайки се с тази обективна потребност, управителният съвет на БНБ е приел и предложил за внедряване редица банкови счетоводни стандарти (БУС), имащи за цел да обвържат информационните процеси в дейността на банката, да създадат еднократно въвеждане на информацията по всяка банкова операция, да постигнат бързо и точно класифициране и насочване към счетоводните сметки и регистри при оперативните контроли и да автоматизират обхващането на операциите в дневната ведомост, респ. в главната книга на банката. Банковият счетоводен баланс по своята икономическа същност дава най-синтезиран израз на капитала (по форма и произход) и на имуществените форми, в които той е инвестиран. Той също се състои от раздели, групи и статии, наименованието на които по принцип съответства на наименованията, възприети в баланса на другите предприятия. По-друго е само наименованието и по точно подреждането на разделите. В банките преобладаващо значение има привлеченият капитал. Съобразно това в раздел „А“ на пасива на банковия баланс се посочва сумата на привлечения, а не на собствения капитал. Величината и структурата на последния се показва в раздел „Г“ на пасива. Аналогични промени са направени в наименованието на разделите „А“ и „Б“ на актива. Повечето от средствата на банката се влагат във финансови активи, умелото използване на които е основна цел и задача на всяка банка. Относителното тегло на средствата, вложени в нефинансови активи е незначително, и не оказва съществено влияние върху ефективността на дейността на банката. Съобразно това в раздел „А“ на актива на баланса се посочват финансовите активи, а в раздел „Б“ – нефинансовите. Тези промени позволяват да се увеличи познавателната роля на баланса. Той става източник на ценна информация, въз основа на която може да се проучва дейността на банката, да се откриват интересни тенденции и закономерности, да се установява действието на различни положително или отрицателно действащи фактори, да се правят изводи и предлагат решения за повишаване на ефективността от нейната дейност. Особено ценен става балансът за оценяване на финансовото състояние на банката и за определяне на ефективността от използването на предоставените й средства. Не е за подценяване неговото значение и за установяване способността на банката да изпълнява срочно своите финансови задължения, да поддържа стабилна ликвидност и платежоспособност, да спазва установената финансова, кредитна и платежна дисциплина. Въз основа на данните, които се съдържат в баланса, се изчисляват редица важни показатели за дейността на банката – капиталова и финансова структура, финансова устойчивост, ликвидност, платежоспособност, рентабилност, укоряване на обръщаемостта на средствата и пр. Така балансът на банката става източник на информация за вземане на икономически обосновани управленски решения и за системно увеличаване на ефективността от банковата дейност.