Лекции по Икономика

6. Отчитане на предоставените краткосрочни заеми

6.1. Характеристика и организация на кредита като обект на отчитане
Банковият кредит (заем) е технико-организационна форма за осъществяване на АКТИВНИ БАНКОВИ ОПЕРАЦИИ (сделки), чрез които се разпределят, предоставят и използват свободните капитали на банките. Принципното изискване за срочна възвръщаемост и лихвеност на кредита определя значението му на парично вземане от известни лица (кредитополучатели) в размер на представената сума плюс полагаемата се лихва. Това го характеризира като конкретен вид актив (финансов ресурс) на банката, от който тя извлича икономическа изгода (приход) под формата на лихва. Същността и значението на кредита като финансов актив предопределя принципно методологията за неговото обхващане и отчитане като обект на счетоводната отчетност чрез активни счетоводни сметки и периодичното му посочване (в счетоводния баланс) в активите на банката.

6.2 Отчитане на предоставените заеми на граждани
Краткосрочните заеми, които банките предоставят на гражданите, са обособени в две основни групи: заеми на граждани за текущо потребление (текущи нужди) и заеми на граждани за текущи стопански нужди (за развитие на личните стопанства). Чрез кредитите от първата група се предоставят парични средства на гражданите за плащане на стоки и услуги за лично потребление. Заемите на гражданите за текущи стопански нужди могат да се използват за преустройство, ремонт и ново строителство на стопански сгради; за покупка на разсад, торове, фураж, семена; за покупка на животни и селскостопански инвентар. Съобразно възприетата систематизация на заемите на гражданите, в сметкоплана на банките са предвидени две подгрупи от сметки за тяхното отчитане. Това са подгрупите 541 Предоставени заеми на граждани за текущо потребление и сметка 542 Предоставени заеми на граждани за текущи стопански нужди. В зависимост от вида на валутата (национална или чуждестранна), в която са предоставени средствата по заемите, в подгрупите са включени по две синтетични сметки. В първа подгрупа това с: сметка 5411 Предоставени заеми на граждани за текущо потребление в левове и сметка 5413 Предоставени заеми за текущо потреблени3 във валута, а във втората – сметка 5421 Предоставени заеми на граждани за текущи стопанки нужди в левове и сметка 5422 Предоставени заеми на граждани за текущи стопанки нужди във валута. Към сметките може да се организира аналитично отчитане по видове заеми, по заемополучатели и по видове валута. При предоставяне на заемите сметките се дебитират срещу кредитиране на сметки от подгрупите 501 Каса в левове, 502 Каса във валута, 171 Разплащателни сметки в левове, 173 Привлечени средства по специални сметки в левове, 181 Разплащателни сметки във валута,183 Привлечени средства по специални сметки във валута, 503 Разплащателни сметки в левове, 504 Разплащателни сметки във валута. За издължаване на заемите се съставят обратни счетоводни записвания. При получаване в банката на безналични погасителни вноски от предприятията на длъжника по заеми, се допуска временно общата сума на вноските да бъде заделена по една специална сметка за безкасови плащания по заеми на граждани. Това може да бъде отделна синтетична сметка или обща аналитична смета към сметка 4594 Разни разчети с клиенти. Тя ще се кредитира с общата сума на погашенията срещу дебитиране на сметките, от които се събират средствата. След разпределянето на погасителните вноски по титуляри сметката за безкасовите плащания по заемите ще се дебитира и ще се кредитират съответните аналитични сметки към счетоводните сметки за предоставените заеми на граждани. При опрощаване на заеми, части от заеми и на лихвите за сметка на бюджета се дебитира сметка 4570 Разчети по опростени заеми и лихви, а за отнасяне на заемите в просрочие се дебитира сметка от подгрупа 543 Просрочени заеми на граждани и се кредитират сметки за отчитане на предоставените заеми на граждани.

6.3 Отчитане на лихвите по предоставените кредити
Отчитането на лихвата по кредита е в непосредствена зависимост от начина на начисляването и момента на събирането й. Според начина на начисляването й лихвата се разграничава на: - проста лихва, която се начислява върху началната сума на заема като постоянна база за целия кредитен период; - сложна лихва – начислява се върху сумата на заема като променлива база, която периодично се намалява с погашенията по главницата. В зависимост от момента на събирането и капитализирането на лихвата, тя се дели на: - антиципативна, която се събира или капитализира в началото на кредитния период; - декурзивна – плаща се от длъжника или се капитализира след изтичане на срока на заема или едновременно с връщането на заема. Лихвите, които банките начисляват и събират по предоставените заеми, представляват за тях финансови приходи от лихви като в зависимост от това дали се събират в левове или валута се използват две отделни сметки: сметка 7211 Приходи от лихви по предоставени кредити и депозити във валута. Към сметките може да се организира аналитично отчитане по видове недоставени кредити и по видове валути. Лихвите се определят на базата на договорите с кредитополучателите, обикновено съгласно тарифата за лихвите на банката, и се начисляват в уговорените срокове. Когато специални срокове не са договорени, лихвите се начисляват съобразно общите правила за олихвяване, приети в банката. Признаване на лихвите като приходи и отчитането им по посочените сметки може да стане по няколко начина. Когато начисляването на лихвите като приход съвпада с нейното събиране от разплащателната или друга текуща сметка на длъжника, отчитането става като тези сметки се дебитират и се кредитират сметките за отчитане на лихвите. Възможно е месечната лихва да се капитализира като се прибавя към дълга на заемната сметка и след това се събира заедно с месечната погасителна вноска. Тогава със сумата на месечната лихва се дебитира сметката за предоставения заем и се кредитира сметката за лихвата. При събирането на месечната погасителна вноска (в нея се включва вноската по главницата и вноска по лихвата) се дебитира разплащателната сметка на длъжника и се кредитира сметката на заема. Този начин на отчитане е точен и удобен, когато дългът по лихвата се събира редовно, независимо от това дали основният дълг (границата на заема) се изплаща или не. Когато основният дълг по заема редовно се изплаща, тогава непрекъснато се съкращава базата за начисляване на лихвата, поради което се намалява и брутния размер на месечните приходи от лихви. При положение, че дълга по заема се запазва за даден период, то през целия този период се събира еднаква лихва, тъй като базата за нейното начисляване е постоянна.